Седмина в лодката на един Пленер

chelen 12Това лято  седeм автори участваха в традиционния пленер ” Певецът на Тунджа”, създаден в памет на големия ямболски живописец Стефан Бъчваров. Сътвореното за пленера, и по време на пленера, може да се види до края на септември в Художествена галерия „Жорж Папазов”, което е един голям шанс за почти всички от участвалите в събитието.

Ако съм съвсем точен, това е голяма възможност за Танита Янкова, Магдалена Атанасова,Милена Гайтанджиева, Виолета Гицова и Татяна Канева- Барнхузен, които са не само млади, но и все още почти напълно непознати за ямболската публика.

DSC04006Другите двама от седморката са Тодор Янков и Диана Йорданова, те от десетилетия, единият, Янков, наистина задочно, са неизменна част от художествения живот на града ни. Тодор Янков е задочен ямболски творец, поради това, че живее от много години в Чехия. Той обаче не прекъсна през  десетилетията контактите си с Ямбол, и логично се завърна с няколко творби  в Галерия „Жорж Папазов”.

Трите платна на  Янков са и пренасяне  на паметта за Стефан Бъчваров.  Старият майстор става все повече легенда, и все по-малко живял из ямболските улици , и най-вече по течението на Реката, автор. Няма, всъщност, почти нищо странно в това – Бъчваров прави първите си по-сериозни стъпки в изкуството още през втората половина на 30-те години на миналия век. Когато моето поколение бе в гимназията, Стефан Бъчваров отдавна бе пенсионер, а внучките му влизаха вече в Алма матер. Пенсионер не като творец, а като календар.

DSC04008Тогава Диана Йорданова не бе кой знае колко по-голяма от внучките на Бъчваров. Тодор Янков обаче е от по-старата генерация. Та в неговите три платна от пленера  „Певецът на Тунджа” виждаме една своеобразна реплика към стария майстор. Една реплика в три части, издържана изцяло в любимите цветове на Стефан Бъчваров. Янков се движи строго по темата за Реката, както и Диана Йорданова, за разлика от петте съвсем млади дами, чиито картини  не са навързани с Тунджа.

Не е и нужно да са постоянно там, около темата за Тунджа, освен с едно – с проявата на талант. Та Тодор Янков прави един поклон към творчеството и паметта на Стефан Бъчваров. Кураторът на изложбата не случайно е поставил картините на живеещия в Чехия ямболлия вдясно от трите платна на Певеца на Тунджа. Поне на мен, обаче, излизащата от реката глава на Бъчваров ми идва в повече…

???????????????????????????????Младите художнички се различават донякъде помежду си. Виолета Гицова  залага твърдо на стилистиката и философията на абстракционизма, самият й цикъл, включващ три картини, се нарича „Абстрактна композиция”. Платната са изпълнени със завладяващи цветове, в които има динамика, има и хванати неща от „занаята”, но по-скоро имат нужда от още смислова натовареност. Платната на Милена Гайтанджиева се помнят с решението си да видят реката светлооранжева, но не поради избора на палитрата, разбира се, имам усещането за имитация на изкуство в тези картини. Те са обаче поне една идея по-качествени от предложеното на ямболската публика от Татяна Канева –Барнхузен. Едното от нейните платна е озаглавено „Завръщане край реката”, другото „Когато откриеш магията”, третото „Взаимодействие и път”.

DSC04009Вероятно има магия в тези творби, но може би не съм аз подходящият им рецепиент.

За нито една от младите художнички не бива да се прибърза с категорични преценки, въз основа на показаното на пленера ”Певецът на Тунджа”. Все пак младостта не продължава безкрайно, така че в близко време от Татяна Канева-Барнхауз, Милена  Гайтанджиева, Танита Янкова, Магдалена Атанасова би трябва да дойде по-категоричен знак дали това е техният път.

Ако това е пътят им, те ще се появят отново в Галерия „Жорж Папазов”. Далеч по-категорично и в  художествения епицентър.

Борислав Ненов

About the Author :

1 Comment to “Седмина в лодката на един Пленер”
  • Magdalena BOYADJIEVA (Magi Bo)
    September 18, 2015 - Reply

    Съжалявам, че не успях да си дойда в България тази година, за да участвам в пленера “Певецът на Тунджа”, посветен на живописецa Стефан Бъчваров. Моят баща, скулптора Димо Бояджиев, разказваше, че често на шега, колеги и приятели питали Ст.Бъчваров:”Абе, бай Стефане, не ти ли омръзна да я рисуваш таз река, бе, че всеки ден ходиш?”А той кротко се усмихвал и винаги отговарял: “Че тя всеки ден има различен цвят, как ще ми омръзне, ние с нея си говорим.” Запомнила съм този разказ, защото бях малка и ми беше чудно как е говорел с реката.
    Но днес, когато и аз съм художник и поет по душа и на мен често ми се случва да си говоря с природата…Затова ми се иска, да споделя с вас едно мое стихотворение от стихосбирката ми “Извън циферблата”, посветено на моя роден град Ямбол, което написах в един ден, когато реката бе много далече от мен и не знаех какъв е цвета й… изпитвах голяма носталгия и си спомних за певецът на Тунджа.
    Искам също така да благодаря на директора на ХГ “Жорж Папазов”,Петко Йорданов,за поканата му да участвам в пленера.

    ГРАД С ИМЕ НА БОГИНЯ

    На моя красив роден град Ямбол-

    люлка на изкуството

    Дали ще мога

    скоро пак да видя

    липите по Търговска, Безистена

    и църквите с кубета позлатени

    на моя грaд със име на богиня?

    Ще чуя ли отново пак рефрена

    на босо лято

    с песен на щурци –

    покрай реката

    живописна по Бъчваровски,

    покрaй реката

    с плачещи върби…

    Ще мога ли отново

    както някога,

    да се любувам

    на прекрасните му изгреви,

    онези „Изгреви над Тунджа”

    възпети със пера

    и по триножници…

    Кога ще видя моя град

    родил в сърцето си

    поeти и хyдожници?

    Магдалена БОЯДЖИЕВА (Маги Бо)

    18 номври 20012
    Дения/ Испания

Leave a reply