Седмина в лодката на един Пленер

Това лято  седeм автори участваха в традиционния пленер ” Певецът на Тунджа”, създаден в памет на големия ямболски живописец Стефан Бъчваров. Сътвореното за пленера, и по време на пленера, може да се види до края на септември в Художествена галерия „Жорж Папазов”, което е един голям шанс за почти всички от участвалите в събитието.

Ако съм съвсем точен, това е голяма възможност за Танита Янкова, Магдалена Атанасова,Милена Гайтанджиева, Виолета Гицова и Татяна Канева- Барнхузен, които са не само млади, но и все още почти напълно непознати за ямболската публика.

Другите двама от седморката са Тодор Янков и Диана Йорданова, те от десетилетия, единият, Янков, наистина задочно, са неизменна част от художествения живот на града ни. Тодор Янков е задочен ямболски творец, поради това, че живее от много години в Чехия. Той обаче не прекъсна през  десетилетията контактите си с Ямбол, и логично се завърна с няколко творби  в Галерия „Жорж Папазов”.

Трите платна на  Янков са и пренасяне  на паметта за Стефан Бъчваров.  Старият майстор става все повече легенда, и все по-малко живял из ямболските улици , и най-вече по течението на Реката, автор. Няма, всъщност, почти нищо странно в това – Бъчваров прави първите си по-сериозни стъпки в изкуството още през втората половина на 30-те години на миналия век. Когато моето поколение бе в гимназията, Стефан Бъчваров отдавна бе пенсионер, а внучките му влизаха вече в Алма матер. Пенсионер не като творец, а като календар.

Тогава Диана Йорданова не бе кой знае колко по-голяма от внучките на Бъчваров. Тодор Янков обаче е от по-старата генерация. Та в неговите три платна от пленера  „Певецът на Тунджа” виждаме една своеобразна реплика към стария майстор. Една реплика в три части, издържана изцяло в любимите цветове на Стефан Бъчваров. Янков се движи строго по темата за Реката, както и Диана Йорданова, за разлика от петте съвсем млади дами, чиито картини  не са навързани с Тунджа.

Не е и нужно да са постоянно там, около темата за Тунджа, освен с едно – с проявата на талант. Та Тодор Янков прави един поклон към творчеството и паметта на Стефан Бъчваров. Кураторът на изложбата не случайно е поставил картините на живеещия в Чехия ямболлия вдясно от трите платна на Певеца на Тунджа. Поне на мен, обаче, излизащата от реката глава на Бъчваров ми идва в повече…

Младите художнички се различават донякъде помежду си. Виолета Гицова  залага твърдо на стилистиката и философията на абстракционизма, самият й цикъл, включващ три картини, се нарича „Абстрактна композиция”. Платната са изпълнени със завладяващи цветове, в които има динамика, има и хванати неща от „занаята”, но по-скоро имат нужда от още смислова натовареност. Платната на Милена Гайтанджиева се помнят с решението си да видят реката светлооранжева, но не поради избора на палитрата, разбира се, имам усещането за имитация на изкуство в тези картини. Те са обаче поне една идея по-качествени от предложеното на ямболската публика от Татяна Канева –Барнхузен. Едното от нейните платна е озаглавено „Завръщане край реката”, другото „Когато откриеш магията”, третото „Взаимодействие и път”.

Вероятно има магия в тези творби, но може би не съм аз подходящият им рецепиент.

За нито една от младите художнички не бива да се прибърза с категорични преценки, въз основа на показаното на пленера ”Певецът на Тунджа”. Все пак младостта не продължава безкрайно, така че в близко време от Татяна Канева-Барнхауз, Милена  Гайтанджиева, Танита Янкова, Магдалена Атанасова би трябва да дойде по-категоричен знак дали това е техният път.

Ако това е пътят им, те ще се появят отново в Галерия „Жорж Папазов”. Далеч по-категорично и в  художествения епицентър.

Борислав Ненов