Сега Славка Калчева, догодина Тони Дачева

След като Славка Калчева ще получи Наградата на Ямбол, става все по-сложно да се разбери по какви пътища се движи градът ни.

Народната музика изкуство ли е? За мен – да. Има награда на името на Жорж Папазов обаче, тя се присъжда от Общинския съвет именно за постижения в областта на изкуството и културата. Фолклорът е и култура, разбира се.

Песента „Бяла роза” няма да лети в Космоса, както стана с „Излял е Делю хайдутин”.

Не твърдя, че Славка Калчева няма хубав глас. И е факт, че „Бяла роза” се извива по хората на много места из България.

Всяко нещо обаче трябва да има мяра. Така поне твърдят древните гърци.

Кметът на Ямбол може и да не ги познава, макар че именно той е вносител на предложението Наградата на Ямбол, известна като Голямата награда, да бъде присъдена на Славка Калчева.

И пак той, кметът на града ни, трябва да знае, че е нужно да има градация, щом творецът живее край Тунджа и то не от вчера, а от десетилетия.

В мотивите на Георги Славов се твърди, че Славка Калчева е носител на много национални и международни награди. Прегледах доста информации, никъде не видях народната певица да е печелила награди в чужбина.

Ходила е в САЩ, Гърция и Унгария. Зад океана е пяла пред наши сънародници, но това не е международна награда. Вероятно и Тони Дачева е пяла пред българи в Чикаго или в Ню Йорк. Слави Трифонов със сигурност беше ходил.

Ако отиде и оркестър „Кристал”, вероятно срещата с нашите имигранти ще е покъртителна.

Да сме начисто – Славка Калчева не е от силиконовите пикли на „Пайнер”, които изобщо не могат да пеят. Тя има глас. Но нещата с Наградата на Ямбол са пресолени.

Тази година професор Иван Сарандев навърши 80 години.

Кметът на Ямбол може и изобщо да не е чувал за него. Това обаче е негов пропуск и на Специализираната комисия, която взима решението за присъждане на Голямата награда на града.

Специализираната комисия не желая в момента да коментирам, защото тя де факто е безгласна буква.

До преди две години имаше обществено обсъждане на предложенията за Голямата награда. Сега в Правилника вече няма такива лиготии.

Продължавам да считам, че в случая със Славка Калчева има предозиране.

„Бяла роза” не е достатъчна. Да си носителка на годишната награда на телевизия „Планета” за фолклорен изпълнител – също.

Някога в баровете на САЩ имало надписи: „Не стреляйте по пианиста, той толкова може”.

Може би са имали предвид и появата на кмета на Ямбол.

Борислав Ненов