Сега и сетне: Животът плахо се завръща край Безистена

43660_650_След сякаш безкрайни месеци на пустош вътре и около обновения изцяло Безистен, най-сетне, някъде в средата на юли, животът почна да се завръща в емблематичната  за  Ямбол сграда. Нямам впечатление да са се увеличили туристите, които искат да платят входната такса/ доста солена, апропо/, за да навлязат в тунела на миналото, разхождайки се между иначе чудесните фотоси на стария Ямбол, както и сред иконите и образците от висока класа в приложното изкуство. Както и още ред примамки за любознателните.

Учениците, водени под строй, отдавна минаха през Безистена. Меломаните поддържат посещенията си, ала те са два автобус хора, затова и усещането за пустош бе натрапчиво. Нещо немислимо за Безистена, както по времето на Османската империя, когато е бил покрит пазар, така  и след  1926 година, когато работи вече като Хали, по волята на тогавашния кмет на Ямбол Стоян Митев.

И много по-късно, след основната реконструкция на Безистена, в  периода  1970-1973 година, в тази сграда, и край нея, винаги кипеше животът:  за едни радостно, за други не толкова, ала там биеха сърцата както на младоците, така и на част от старата гвардия. Най-вече на младите, защото Безистена предложи в ония години две дискотеки, кафенета, както и дузина магазини вътре в сградата, наричана и Сувенирна палата.

Ако отворите вече пожълтелите страници на единствения тогавашен ямболски вестник „Народен другар”, ще видите в средата на 80-те години, а и след нея, дълги и на моменти страстни дискусии, относно това какво да представлява Безистена.

Хората  на  изкуството  и на търговията си даваха особена среща на терена на комунистическия официоз – едните упорито и методично настояваха Безистена да стане концертна зала, другите настояваха той да се върне към изконната си функция, като търговско средище.

Станко Станков, маестро Николай Султанов, Любомир Котев, Петър Василев, и още дузина хора на изкуството и на търговията кръстосваха шпаги, като в крайна сметка  и едните загубиха, и другите. Безистена бе повлечен в мътилката на Прехода, с мощната подкрепа на областния управител Рупен Манавян и на кметицата Николина Хаджигеоргиева, които се дърлеха дали общинска, дали държавна собственост да бъде сградата.

Настана дълголетно мъртвило, после пристигнаха милиони левове от еврофондовете и се направи отново епично преустройство на Безистена. Мина по реда си и щатният резач на лентички Бойко Борисов, отчете се и министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова, за да се настани пак тишината  в тази някога тъй пъстра, любопитна, интересна  и шумна сграда.

Плахо тръгнаха няколкото арт магазинчета,  дадени от общината под наем, последва поредно затишие, докато отвори врати първото кафене, на легендарното място на кафенето на Иван Янакиев-Геша. После, в навечерието на Деня на Ямбол, Свети Дух, отвори врати  второто кафене, познато навремето като Кафене Безистен-Запад. Там единият от съсобствениците на реномираната фирма „Виена стил”, Стоян Божилов, се разгърна с елегантно обзавеждане и стилна украса вътре в кафето. Това кафене предлага и алкохолни питиета, а откъм сладоледи имаме истинска фиеста, тъй като на два метра от заведението може да се купи продукция на „Виена стил”, която се състои от десетина вида сладолед.

Размърда се народът ямболски и  вече повече от месец и нещо сме свидетели на ямболии, които си  удрят срещи на едното или на другото питейно заведение в Безистена. Припомнят се старите навици, оттам да се наблюдава Стъргалото, Ларгото, Движението, за поколенията, които са пристъпвали в гимназията с „Битълс”,” Дийп Пърпъл” или „Пинг Флойд”. Или пък с дискотечния ритъм на „Бони М” и „Иръпшън” . Новите човешки реколти също свикват да присядат край Безистена, но на този етап поне, тамошните кафенета са твърдо на поколението между 40 и 60 години.

Отлежало вино, което продължава да цени дългите и сладки разговори, въпреки терора на мобилните апарати. Продължава да изпраща с възгласи на възхвала преминаващите женски екземпляри,  ускоряващи пулса и отварящи допълнително глътката.

Животът, засега все още плахо, се завръща край Безистена. Дълго  е това  завръщане, но когато пътеката  е била  заличена, трябва  време, докато  се направи  отново друм.

                                                                                                                                                                                                 Борислав Ненов

About the Author :