Сградата, обитавана от командването на римския военен лагер Кабиле през III-IV в., изцяло проучена

Изцяло проучена нова сграда на територията на Националния археологически резерват „Кабиле“ – това е резултатът от работата ни през последните две години и се случва за пръв път през последните 20 г., съобщи днес, 20 октомври, директорът на Регионален исторически музей-Ямбол, Стефан Бакърджиев. Тя принадлежи към римския тип перестилни сгради – големи сгради с вътрешен двор и помещения, организирани около него. Проучената сграда е с площ от близо 1 100 кв. м, размерите й са 30 на 36 м. Тя е била изградена от камъни, хоросан, вероятно е била на два етажа – първият каменен, вторият на кирпич. Построена е най-вероятно в последната четвърт на трети век , т.е. след 270 г. и със сигурност функционира до второто готско нашествие през 378 г. През тези повече от 100 г. тя е претърпяла няколко преправяния.

В сградата, т.нар. трибунориум, е живяло командването на военния лагер, какъвто е бил Кабиле по онова време – 12 души офицери плюс слугите и робите – минимум 20 човека.

Историците смятат, че знаят и кой е живял в нея. През миналата година Николай Шаранков е превел надпис, открит преди около 30 г. в същата зона. От него става ясно, че в 297 г. е завършило препострояването на военния лагер плюс крепостните му стени и това е станало под контрола на центуриона на първа центурия на кохортата, който е бил и комендант на военния лагер – Улпий Аврелиан. Смята се, че най-вероятно самият Улпий Аврелиан и другите центуриони са обитава тази сграда.

Тя е водоснабдена и с канализация. Била е ориентирана на изток, накъдето е бил ориентиран главният вход, поясни Стефан Бакърджиев. Улицата от страната между казармите и сградата е с ширина 12 м, имало е водопроводи, които са минавали под нея. През пространство, организирано около пиластрата, се е влизало в сградата, оттам – през вътрешния двор и се е стигало до т. нар. триклиниум, където са приемани гостите. Пред трикилиниума портикът на сградата или навеса, е поддържан от колонада с две колони – намерена е базата на едната. От западната страна са били разположени основно стопанските помещения – в самия ъгъл са намерени: тогавашната латрина, т.е. тоалетната на сградата, кухнята, както и „мокро помещение“, където се е перяло. Спалните помещения на хората, които са живеели тук, са били откъм северната страна. Там са намерени принадлежности, характерни за по-обикновен начин на живот. Най-луксозните материали са открити пред триклиниума и между помещенията от северозападната страна.

В рамките на проучванията са открити над 300 монети  – и сребърни и бронзови, датирани от края на трети до четвърти век. Чрез тях се датират поне три преустройства на сградата. Открити са над 6 хил. фрагмента керамика и частично са реставрирани над 20 съда. Специалистите предполагат, че ще могат да се възстановят над 50-60 съда, които са от последния период от функциониране на сградата.

Целта е през следващата година да има готов идеен проект как да бъде представена сградата за туристи. Проучванията се финансират изцяло със средства на община Ямбол.