Светъл спомен за д-р Калина Карадимова

Като голям професионалист и много добър човек определят д-р Калина Карадимова всички, с които разговарях за нея. Обичта, уважението, признанието и респектът към всеотдайния лекар и към съпреживяващия човек все още са живи в тези, които са я познавали, макар тя от 10 години вече да не е сред тях. Нейните роднини, приятели, пациенти и колеги продължават да си спомнят с добро и да се вълнуват, когато говорят за нея.

Д-р Калина Карадимова е родена в ямболското село Поляна през 1929 г. Завършила е гимназия в Ямбол и Акушерски институт в Пловдив. Веднага след това през 1950 г. започва работа като акушерка в с. Недялско, където практикува 7 години и среща бъдещия си съпруг д-р Андрей Карадимов.

През 1957 г. работи като инспектор по майчино и детско здравеопазване в Ямбол, година по-късно започва да учи медицина в Пловдив. След завършване на висшето си образование тя започва работа като ординатор в Акушеро-гинекологичното отделение на ямболската болница. От 1974 г. става завеждащ отделението, а от 1977 г. – завеждащ Акушеро-гинекологичния комплекс.

През 1972 г. започва да пише дисертация, свързана с вродените малформации, а през 1979 г. я защитава, като става първата жена кандидат на медицинските науки от окръжните акушеро-гинекологични центрове в страната и първият кандидат на медицинските науки сред ямболските лекари.

Тя е и един от първите медици в Ямбол, удостоена със званието „заслужил лекар”, награждавана е и два пъти със значка „Отличник на Министерството на народното здраве”.

Освен отдадена на професията си, тя е била и общественик – повече от 10 години е била председател на Профсъюза на здравните работници,  член на Съюза на българските жени и член на Съюза на учените в Ямбол.

Но най-всеотдайна и неуморна е била в отдадеността си към пациентите, за които никога не е жалила сили и енергия в стремежа си да им помогне и за които до края на живота си  продължаваше да работи.  

Поводът отново да си спомним за една от големите личности на Ямбол от близкото ни минало е официалното откриване на улицата, която носи нейното име и на барелефа, изработен от скулптора Петко Йорданов.

Идеята да бъде кръстена улица на нейно име възниква сред приятелите й, които са били и нейни пациенти и са усетили цялата й всеотдайност. Председател на Инициативния комитет за именуване на улица в Ямбол на името на д-р Калина Карадимова става д-р Лъчезар Ханджиев, но той не крие, че основен двигател на идеята и реализацията на предложението, внесено в община Ямбол, е на Мария Рошманова и на още няколко жени.

Д-р Ханджиев приема да бъде председател на Инициативния комитет, защото познава д-р Карадимова като ерудиран специалист и отдаден на работата си лекар. Като бивш директор на поликлиниката той споделя, че д-р Карадимова, която е била завеждащ Акушеро-гинекологичния комплекс, е изпълнявала стриктно прегледите и консултациите, които трябва да води в поликлиниката и за 15 години нито веднъж не са си повишили тон и не са имали никакви пререкания.  Той я определя като много отзивчив, приветлив, разбран и безконфликтен човек. Според него тя е успяла да достигне върховете на професионалната реализация като лекар.

Като изключителен, уважаван и авторитетен човек и лекар гинеколог определи д-р Карадимова и Мария Рошманова, която първо е била нейн пациент, а след това и приятел.

С вълнение тя разказва, че със своята компетентност д-р Карадимова е дарила надежда и радост на много семейства, а в знак на благодарност към нея много майки са кръстили момичетата си Калина.

Определя я като изцяло отдадена на професията си, отнасяща се с много обич към майките, с голямо уважение към всеки и е намирала време за всеки пациент.

Като човек Мария Рошманова разказва, че д-р Карадимова е била изключително слънчев, земен и добър човек, която въпреки голямата си ерудиция като лекар и въпреки постигнатото не е проявявала никакви нотки на възгордяване и големеене.

Според приятелките си д-р Карадимова е била изключително любяща и грижовна майка, стремяща се да възпита добър син и образован човек, или както се изразяват „майчинското й чувство е било безгранично”, но самата Калина Карадимова е имала усещането, че заради професията си не е успяла да се отдаде изцяло на сина си и че той едва ли не сам се е гледал.

Нейните приятелки си спомнят случай, в който тя не се е връщала 16 денонощия у дома си, заради борбата за живота на нейна пациентка. През това време синът й се е справял сам, разчитайки най-вече на закуските от близката закусвалня.

Приятелите й я определят като неоценима и незаменима за тях и като светъл, земен и много обичлив човек, с живо усещане към болките на хората.

Те си спомнят, че тя винаги  е имала специално отношение към хората от родното си село и когато излизала от кабинета си при пациентите питала дали има някой от Поляна, за да го прегледа първи.

По-късно в частния си кабинет тя винаги е преглеждала безплатно пациенти от Поляна и медицински работници и е запазила живо социалното си усещане да помага с каквото може на хората.

„Д-р Карадимова беше всеотдайна към всички, никога не е деляла пациентите си и винаги е била готова да се отзове при нужда, беше й  тежко и преживяваше лошите новини, които трябва да съобщи на неизлечимо болните.  Вечер се връщаше в 12 часа и сутрин ставаше в 6, когато дойде линейката да я вземе при спешен случай, дори тя не чакаше да й звъннат, а я усещаше още щом спре пред дома й, разказват нейни приятелки.

А диагнозите й са били „заковани”, както се изразяват нейни пациенти, и затова тя продължавала да бъде търсена като лекар до края на живота си. Тя е починала на 8 октомври 2008 г.

На 14 февруари 2014 г. ямболските общински съветници взимат решение успоредната на ул. „Георги С. Раковски” улица, която е пресечка от ул. „Преслав” след подлеза, към ул. „Стефан Караджа”, да носи нейното име.

Синът й – Росен Карадимов, поръчва на ямболския скулптор Петко Йорданов да направи барелеф на майка му, за да се увековечи паметта й.

Интересен е бил и самият процес на изработка, защото както споделя авторът, когато става въпрос за личност, изработката трябва да бъде твърде осъзнат творчески процес. Самият скулптор няма чак толкова ярък спомен от д-р Карадимова, но от разкази на нейни близки и от предоставените му множество снимки от различни периоди на нейния живот е успял да постигне търсената магия на опознаването и приближаването до личността.

От съпругата си и от сестра си той научил, че д-р Карадимова е била не само добър лекар, но и много добър човек и споделя: „Аз имах респект, докато я правя, знаех, че трябва да подходя много внимателно и тя трябва да изглежда много добре, защото един много добър човек заслужава една много добра работа”.

Образът първо е бил моделиран от глина, докато се постигне приликата, след което е направен восъчен модел и от него е излят релеф от бронз, който се патинира, за да придобие окончателен вид. Всички, които познават д-р Карадимова, са останали доволни от резултата.

„Старахме се да я уловим в такъв момент, когато тя е млада, силна, уверена в себе си, за да излъчва респект и уважение”, защото е необходимо такива хора като нея да бъдат почитани, казва още Петко Йорданов и допълва: „Този барелеф трябва да остане в памет на обществото и да внушава добрина и значимост с изминатия път, който оставя след себе си такава личност”.

А самият факт, че няма друг лекар от близкото минало, на когото да е кръстена улица в Ямбол, красноречиво говори за всеобщото уважение и признателност към професионализма и личността на д-р Калина Карадимова.

Диана Иванова