Светли емоции на празника на Държавен архив-Ямбол

Държавен архивСъс среща между архивистите и дарителите, читателите и приятелите на Държавен архив-Ямбол бе почетен професионалния празник – 10 октомври, на тази малка, но много интересна гилдия. С Указ от 1959 година в страната ни се изгражда Държавен архив, дотогава няма място, където да се приемат и съхраняват ценните документи за различните големи събития от живота на нацията, както и личният архив на тези, които са изграждали България.

„ На 1 ноември 1959 година ми дадоха един стол в сградата на милицията (тогава там ни бе отредено място ), за да седна, и почнахме от нулата”, това си припомни за вече поотдалечилата се дата историкът Иван Славов, който е първият директор на Държавен архив-Ямбол.

„Благодарим още веднъж на Атанас Стамболов, който по онова време бе председател на Изпълкома на градския народен съвет, защото той съдейства да придобием сградата на бившето Пътно управление, и тук да вече да подредим  работата си. Съдбата ми е свързана с Държавния архив”, допълни Иван Славов, който  е сега доайенът на архивистите в Ямбол и много от тях и до ден днешен го наричат „Шефе”.

На празника в понеделник привечер имаше всичко – и  слово от директора на Държавен архив-Ямбол Светлана Бъчварова, и мултимедийно представяне на работата на културната институция през миналата година , както и за първите шест месеца от настоящата, и почит към дарителите, и сълзи в очите, и чаши с червено и бяло вино, гарнирано с изискани мезета .

Презентацията имаше наслов „Опознай архивите”, а  Светлана Бъчварова акцентира на личните фондове, които „ запълват белите полета в  учрежденските фондове и дават представа за атмосферата и нравите в съответната епоха, нещо, което само личните фондове могат да сторят”.

Сред големите дарители на Държавен архив-Ямбол през миналата и тази година са Мария Качулева, предоставила архива на  Българската социалдемократичесска партия в Ямбол за периода 1989-1996 г., Жана Николова, която е дарила ценни документи от училища, детски градини и читалища, Руска Братанова, Зинаида Стефанова, дарила архивни книги, снимки и ръкописи от дъщеря си, интересната поетеса Мария Вирхов, Марияна Капралова, предоставила течение на списание „Модерна домакиня” от 30-те години на миналия век. Не липсват и мъже-дарители, сред тях са музикалният деятел Димчо Рошманов, поетът Тенко Тенев,  треньорът по борба Пантелей Боев, който е първият наставник на двукратния олимпийски шампион Петър Киров, Петър Панков,  Валентин Николов. Николов е предоставил всичко ценно от времето на прохождането на телевизията край Тунджа, наречена в онова време „Супер вижън” . Ценно дарение е направил и Георги Нойков, един от ръководителите на Тракийския ансамбъл, който е от рода на професор Петър Нойков.

Най-големият дарител на ямболския Държавен архив в последните две години е Руска Бъчварова, която е предоставила личния архив на съпруга си, големият поет Георги Братанов. Вечерта в културната институция действително бе и със сериозен, научен тон, но и с топлина, с нежна емоция, тъй като хората, събрали се в старата сграда на улица „Жорж Папазов”№24, са единомишленици  и работят за каузата да има памет от дълги години. Прозвуча стихотворение на Георги Братанов, разказаха се спомени, включително от времето, когато Държавният архив се е намирал до Джамията, почетени бяха работилите дълги години в културната институция Антоанета Карапчанска, Мари Агоп Агопян и Живка Желязкова, както и Иван Славов.

За читател на 2015 година бе наградена Жечка Генкова,  който проучва стари ямболски родове, към които и тя принадлежи, а нейна подгласничка стана Тинка Аврамова. Оказа се, че тя е в процес на писане на Историята на село Межда, а зад гърба си вече имала три книги за деца.

Забелязал съм през годините, че в ямболския Държавен архив е така – отиваш за едно, а срещащ хора, които проучват екзотични територии  и правят едно от друго по-интересни неща, а разговорите с тях могат да отидат до зори.

Дигиталната епоха, към която се е насочила Държавна агенция „Архиви”-София, както и ямболският Държавен архив, надали ще отнеме особено много от прелестта на общуването между любознателните търсачи на минали факти, събития и хора.

Дори е възможно те да се намножат, защото няма да го има факторът разстояние.

Стига, разбира се, да се намират ония очи, искрящите, щом започне пътуването в миналото.

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply