Светлин Русев – кръв и нежност по платната в Галерия „Жорж Папазов”

srЯмболската художествена галерия „Жорж Папазов” тръгна изключително силно в новия си сезон, отваряйки врати за изложбата на Светлин Русев. Демон и змей, и така е определян от приятели и неприятели един от големите български художници, който през годините бе и галеник на властта.

Това не бива да се премълчава или подминава, защото възможността да имаш комфорт във времето на тоталитарната държава бе привилегия на малцина. А надали някой може да отрече, че Светлин Русев не беше сред тези творци.

Има обаче една изключително важна „подробност” – за разлика от легиона откровени бездарници, роденият преди 81 години в село Върбица творец, владее мощно палитрата. Платната, преобладаващата част от които са предоставени от сливенската галерия „Д. Добрович”, а други са от фонда на нашата културна институция, и малка част собственост на Светлин Русев, са от  кръв.

Кръв от палитрата, пренесла се по стените на Галерия „Жорж Папазов”. Тези платна искат пространство, голямо и чисто пространство, каквото нашата галерия има. Организаторите на изложбата и самият творец, вероятно веднага са си дали сметка, че огромните картини, в които има драма, граничеща с трагика, не са за другото крило на галерията, където също има простор, но липсва тази изчистеност. А именно върху нея картините на Светлин Русев показват истинското си лице.

Кръв върху платната, платна в кръв. Това е доминиращият цвят в ямболската изложба на Русев. Този цвят от палитрата е мощта на твореца, който за патриаршеската си възраст изглежда изключително млад. Това не е от безбройните награди и титли, получени по времето на соца, мнозина получиха тогава същото, но рухнаха бързо и безславно.

…Твърди се, че Ванга казвала за Русев – той ми е и брат, и син. Близостта между двамата не подлежи на съмнение, на него бе заръчано да изрисува „параклиса” на пророчицата в Рупите. Художникът, в ямболската изложба това също личи, има нещо демонично в четката си. Дори в цикъла „Голо тяло”, който е негова собственост все още, Светлин Русев подчертано трагизира женската голота, отколкото да вижда в нея еротика или красота. В тези картини женското тяло е видяно и като уродливо, както поради неумолимата биология, така и заради дълбаещият отвъд клишетата Русев.

Той не е апологет на нова школа, разбира се. Подобен поглед в изобразителното изкуство е познат отдавна. Но тук и сега, комай само Светлин Русев има такава палитра.

Един от любимците на фамилията Живкови, вечен депутат при комунизма, член на ЦК на комунистическата партия, шеф на Съюза на българските художници повече от едно десетилетие, Русев има и друго творческо лице. Показва и него в ямболската изложба.

Там той е кротък, носталгично замислен по старите къщи, по притъмняващите пейзажи. Няма уточнение точно в кои години са създадени тези платна (изложбата е ретроспективна, не е премиерна) . С тези творби Светлин Русев показва, без да го натрапва, че владее най-различни „мелодии”, че е способен да бъде разностранен.

Някои прекалено придирчиви, могат да намерят кусури в изложбата, определяйки я, заради тези „приглушени” творби, като еклектична. Формално е така, извън „аптекарските шишета” на естетиката обаче, нещата са точно дозирани.

Нежност и кръв струят от картините на Светлин Русев.

Художествена галерия „Жорж Папазов” ( Русев изказал своята почит към големия художник-модернист, роден в нашия град) наистина тръгва мощно в новия си сезон.

Дано и попътният вятър бъде с нея.

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply