Светлана Бъчварова, началник отдел Държавен архив-Ямбол: Търговски фермани от 1730 г. са най-старите документи, които пазим

IMG_4174-На 10 октомври беше професионалният празник на архивистите.

-На 10 октомври 1952 г. е излязъл указът, с който се институционализира тази система, защото до него момент не е имало институция, която да се занимава с организацията на архивната дейност. Преди 1944 г. е имало опити това да се случи – предимно към читалища, към БАН са се създавали архивни сбирки, но 1952 г. се създава централизирана структура. Ямболският архив се създава много по-късно – през 1959 г., защото до този момент Ямбол влиза в Старозагорска област. С формирането на окръзите 1959 г. става необходимо да се създаде Държавен архив в Ямбол. Първоначално той е към МВР и така е доста години. Назначават един единствен служител – това е д-р Иван Славов, който дълги години е бил директор на Архива. Първоначално са им дали някаква стая в МВР, после са били в сграда до IMG_1160Aджамията, където сега има градинка. След това, през 1978 г., е дадена тази къща, която е строена през 1922 г. за Околийското инженерство, първата й част. Когато Иван Славов става директор, прави всякакви опити да я разшири, понеже тя не става за архивохранилище, защото не може да издържи тежестта – тя е на гредоред, както е при старите къщи.  За да издържи на нужната товароносимост, да се сложат стелажите, правят допълнителната част, която отговаря на всички изисквания за Архив. Сега там са архивохранилищата, старата част на къщата е за административни нужди. До 1992 г. Архивът е бил на подчинение на общината, методически е зависел тогава от Главно управление на архивите. След тази година сме Териториална структура на Държавна агенция „Архиви“.

IMG_4172-Изразено в цифри на колко възлиза богатството, което съхранявате?

– Общата фондова наличност на архива към 01.01.2018 г. възлиза на  1232.62 линейни метра с 2884 архивни фонда (2756 учрежденски и 128 лични) и общ брой 126 223 архивни единици, 617 частични постъпления и 1598 спомена.

-Случва ли се понякога да връщате нещо предложено от частни лица? Случва ли се някой да смята, че притежава нещо значимо, а де факто то да не е.

-По принцип – не. Винаги в това, което някой донесе, има нещо значимо. Той може да не го оценява, че е значимо. IMG_4173Абсолютно всичко е важно, но използваме момента човекът като е донесъл нещо – да поискаме и друго. Като започнем да питаме – той какъв е, в каква сфера е работил, може да изникне нещо, защото хората не знаят, че друго също е ценно и важно. Винаги има някакъв субективизъм, но ние имаме изградена рутина за това, което се търси. Понякога нещо абсолютно незначително може да се окаже, че след време ще има някаква ценност. Напр. Кирил Ташев – председател на Регионален комитет „Стефан Караджа“. Тъй като неговият брат предаде преди години документи, направихме му личен фонд. Сега той извади доста неща и документите са прибрани. Когато говорихме с него, последния път го попитах – нямате ли нещо за стефанкараджовската минерална вода, примерно, защото навремето имаше бутилиране на вода, санаториум. Той каза, че има, но не е предполагал, че това може да представлява интерес. Отговорих му, че е така, защото това нещо вече го няма, част е от местната история. Той предаде много интересни неща – проучвания за IMG_4179Стефан Караджа, родова история, родословно дърво, комитетът, който е правил, но не се е сетил, че всичко свързано с минералната вода може да представлява интерес. Да, и това е интересно.

-Може би онова, което е не е много отдалечено във времето, човек все още не го оценява като ценност?

-Има го този момент. Когато пускаме разни неща във фейсбук страницата ни, забелязвам, че когато са неща от преди 100 и повече години, на хората им е интересно, но не чак толкова. Повече им е любопитно да се разпознаят, да се видят на снимките.

-Кои са най-старите документи, които пазите?

IMG_4178-Най-старите са османо-турски документи. Те са тип фермани от 1730 г. Свързани са с даване права на човек от Ямбол да търгува в рамките на Османската империя, уреждат търговски взаимоотношения.

-А най-ценният документ?

-Това е една протоколна книга на ямболския смесен общински съвет от 1885 г. Тъй като архивът на общината е горял по времето на Георги Шейтанов, протоколите на Градското общинско управление в Ямбол са след 1917 г. Преди това няма нищо запазено. Единственото запазено е тази протоколна книга от 1883-1885 г., тя е дигитализирана, има я в сайта на Главна агенция „Архиви“, може да се чете подробно.

-Кои бяха най-значимите дарители тази година? Преди време Вие отличихте някои от тях.

IMG_4177-Руска Братанова продължава да обогатява личния фонд на съпруга си поета Георги Братанов. Другото дарение през миналата година беше на Добринка Касърова. През тази година ние обработихме документите, предстои да приключим с т.нар. експертиза и научно-техническа обработка. Интересното в нейните документи е, че покрай това, че тя написа историята на с. Недялско, събра много интересен снимков материал за бита, за празниците, за делниците на живеещите в селото. Напр. има снимки от първото училище в Недялско, въпреки че, за съжаление, няма снимка на Багряна като е било учителка, но тя е била тук само една учебна година. Добрина Касърова предаде и документи на съпруга си Даньо Касъров, който е събрал доста неща, свързани с историята на борбата. Започнал е да пише книга, но не е успял да я IMG_4188приключи. Но и в суров материал това е много ценно, защото за историята на спорта има малко събрани и предадени неща. Друго интересно дарение беше обработка на документи на д-р Петко Момчилов. Направихме един семеен фонд Момчилови, защото дъщерята на д-р Петко Момчилов предаде и документи на рода. Момчилов е известен – той е масон, скаут. Идва в Ямбол, взема тютюнев склад, прави клиника – там, където сега е ул. „Срем“. Връща се в София за известно време, защото решава там да си премести дейността. Като се връща отново след 1944 г., клиниката вече я няма и става лекар в ямболската болница. През 1952 г. е осъден по т. нар. „малък католически процес“. Обвиняват го в шпионски връзки с 6 чужди разузнавания и лични връзки с Борис III. Дълги години дъщерите му водят борба, за да го реабилитират и през 1993 г. го реабилитират, отнето му е цялото имущество. Има издаден смъртен акт, но го водят безследно изчезнал. Но покрай тази история с д-р IMG_4190Момчилов – той не е роден в Ямбол, установява се тук заради съпругата си, излязоха други неща. Със съпругата си се срещат в Неапол – докато той учи там медицина, тя учи оперно пеене. Нейният баща полк. Харалампи Панайотов е бил разпределен в Ямбол. Баща й е участвал в обсадата на Одринската крепост. Покрай документите на д-р Момчилов дойдоха много интересни документи, свързани с Харалампи Панайотов. Сред тях има снимки веднага след обсадата на Одринската крепост – 1913 г. са се снимали. Той е завършил първия випуск на Военното училище заедно с ген. Стилиян Ковачев, напр. – има снимка с него. Това са много ценни неща, защото са в оригинал.

IMG_4181-Какви инициативи предвиждате до края на годината?

-Ямболският архив има богат кинофонд. Това е благодарение  на киноклуба при читалище „Съгласие“ и периодът от 1959 г. до 1979 г. те са снимали огромен архив, за съжаление, на киноленти и показването им е много е трудно. Обикновено като правим дни на отворени врати, ги правим само за да покажем някой филм от този фонд. За рождения ден на Архива, който е на 1 ноември, като направим Ден на отворени врати, задължително ще извадим пак да покажем някой филм, защото е много интересно. Имаше идея да го направим като кинопреглед на лятното кино – преди филмите, които вървят. По ред причини не можа да се случи, надявам се догодина да стане. До края на IMG_4182годината планираме една съвместна изложба с  Художествена галерия „Жорж Папазов“. Този път сме решили да бъде „Шаржове и карикатури“, тъй като имаме един много богат личен фонд на Дилян Коняров. Бил е преподавател по политическа икономика, но въпреки това има невероятна колекция от шаржове. Те са на различни интересни хора, свързани с Ямбол и не само. Рисувал е шаржове на кмета Стоян Митев, на д-р Петко Момчилов, за когото стана въпрос, на различни адвокати, шефове на банки – местни знаменитости. Има на проф. Масалитинов, на Ламби Данаилов – бащата на Стефан Данаилов. Много са интересни по начина, по който изглеждат. Тъй като и галерията имат подобни шаржове и карикатури, решихме да го направим съвместно. Това ще е на 11 декември и ще бъдат показани в оригинал.

– Как стоят нещата с дигитализацията на документите при вас?

IMG_4193– Ние продължаваме с дигитализацията на протоколи на градските общински управления. Започнали сме я за Ямбол от 1918 г. Тази година спряхме с Ямбол по простата причина, че следващите протоколи са много голям формат и трябва да ги изпращаме в София, където имат по-големи формати скенери. Затова тази година сканирахме протоколи на Елховско. Участваме в поддържането на различните платформи на Държавна агенция „Архиви“ в интернет. Когато има някаква годишнина, подаваме документи, свързани със загиналите и наградените във войните за национално освобождение – писма на участници до семействата им, любопитни документи. Участваме в поддържането на Арт архив БГ – шаржовете на Коняров сме качили там.

Последните години снимките, които публикуваме във фейсбук страницата на Държавен архив-Ямбол, са от „Българска фотография“. Когато е ликвидирана „Българска фотография“, те предават целия си архив – задължително е при ликвидация на държавно и общинско дружество да си предадат архивите. Но основният масив е на негативи. За почти всички събития в големи албуми са лепели т. нар. контролни копия – ние качваме именно тях. Годината е ясна, защото има година на албума, но няма как да знаем всяко събитие какво е.

-Каква е идеята при създаването на фейсбук страницата на Държавен архив-Ямбол освен поддържане интереса към миналото, популяризиране на информацията, която притежавате?

-Да, може би да споделим с останалите това, което на нас ни е интересно. Задължително търсим и някаква обратна връзка.

Но популяризаторската дейност е само част от работата ни. Основната ни работа е да наблюдаваме няколко държавни и общински институции как си съхраняват документите, в какви условия, организираме обучения. Имаме и контролна работа – правим проверки, създаваме нормативни и поднормативни документи, свързани с опазването; периодично приемаме документи – сега на „Денталния център“ в Ямбол, преди това на Помощното училище в Елхово и т.н. Това е дейност, която не е много известна за широката публика. А всичко, което обработваме, задължително го качваме в една информационна система, включително и работата с граждани.

Разговора проведе: Светлана Чамова

About the Author :

Leave a reply