„Светата кръв“ на Антон Баев – един много ямболски роман

SAM_3334Романът „Светата кръв“ на Антон Баев, който описва Ямбол от 30-те до края на 50-те години на 20-ти век, беше представен вчера в Регионална библиотека „Г. С. Раковски“.

Антон Баев е писател с модерно светоусещане, а „Светата кръв“ е посветил на баща си – роден в Ямбол, чието детство минава тук, отбеляза Тенко Тенев, поет и председател на Дружеството на писателите. Писана е девет месеца – от септември 2014 г. до юни 2015 г. Романът печели признание в деветия конкурс на корпорация „Развитие“ за непубликуван роман – макар голямата награда да е за Ина Вълчанова с „Потъването на Созопол“, препоръката на журито е да бъде издаден и романът „Светата кръв“ на Антон Баев. Впечатлява отразения период – времето от 30-те години до 1963 г., когато е роден авторът, продължи Тенко Тенев. Стилът на книгата доставя голяма наслада, има много интимност и доверителност, интересно представяне на времето – първите години след 9-ти SAM_3340септември. Романът показва в едри щрихи гигантската промяна, която настъпва; градската бохема, доколкото я има; начина на мислене; училищния живот, вкл. смяната на „господин“ с „другар“; пресъздадени са превъплъщенията на някои хора, които са доста нелицеприятни, сподели Тенко Тенев.

Критиката смята, че книгата може да бъде разглеждана като „история на страстта в различните й измерения“.

„Светата кръв“ е издадена през 2016 г., но поради лошо разпространение почти не е стигнала до книжарниците – вероятно само в „Хеликон“ или по интернет може да се купи. Целият сюжет се върти около Ямбол, обозначен в книгата като Я. Всичко е Ямбол – като география, време, култура, като изказ – думи и словосъчетания – това е една много ямболска книга, подчерта авторът Антон SAM_3337Баев. Още в началото той сподели, че е потеглил към Ямбол с много тегаво чувство – книгата му трябваше да я представи неговият много близък приятел журналистът и писателят Борислав Ненов, изчезнал от 9 март. Антон Баев сподели своята и на всички присъстващи надежда Борко да се появи от някъде и всичко с него да е наред. Борислав Ненов много му е помогнал при редактирането на ръкописа със своите познания за историята на Ямбол, съдействал му е да избегне някои исторически недостоверности. Например за това какви филми са гледани в Ямбол през 30—50-те години, как те са били рекламирани по това време, какви киносалони е имало в Ямбол. Мнозина са се учудили, че 20-30-те години Ямбол е бил мощен модернистичен център по отношение на киното. Тук се е прожектирало „Андалуското куче“ на Салвадор Дали – един супермодернистичен филм тогава. Ямбол е имал три киносалона по време, когато в София и Пловдив е имало един, в Русе – два. Антон Баев го определя като един магичен град, с магия, дошла вероятно още от времето на траките. Това е „въображението на паметта“ – на колективната памет, която съществува преди нашето раждане, смята той.

SAM_3347За време на действието в романа е избрал 30-те – 50-те години на 20 век, защото му е трябвало историческо връщане назад. Изпитал необходимост да създаде красива история и романтично красиви герои. „Не мога да ги намеря днес, наложи ми се това връщане на назад във времето. В определена възраст обичаме да се връщаме в детството си, но аз изпитах потребност да се върна зад детството си – в детството на моя баща, което е минало тук – това само литературата може да ви го даде. Това е колективната памет, закодирана в нас от поколенията живели преди нас“, сподели той с присъстващите.

Тук земята носи много духовна енергия още от траките –  не е случайно, че тук е модернизмът, анархистите, после – горяните. Тук е център на антистатуквото, защото траките са били такива, казва Антон Баев.

SAM_3348Книгата е писана да звучи с много ритъм и музика, сподели той. Всяка от четирите части: „Покаяние“, „Изповед“, „Изкупление“, „Пречистване“ –започва с откъс от „Четирите годишни времена“ на Вивалди – четирите сезона на човешкия живот. Елка Димитрова е превела част от сонетите, върху които Вивалди е написал музиката – те никога досега не са превеждани на български.

На финала Антон Баев раздаде много автографи.

Антон Баев е роден през 1963 г. в Пловдив, „спорят за него Ямбол и Пловдив“, както се изрази при представянето поетът Тенко Тенев –  всъщност баща му е от Ямбол и част от детството му е минало тук. Той е поет, писател, журналист. Завършил е ПУ „П. Хилендарски“, специализирал регионална журналистика в САЩ, работил е като библиотекар, секретар на читалище, репортер, редактор, гл. редактор на пловдивския всекидневник „Марица“ в продължение на 7 г., стартира собствен интернет всекидневник www.plovdiv-online.com. През 2009 г. защитава докторска дисертация на тема „Романтична формация и романтически мотиви в психографията и творчеството на Иван Пейчев“.

Светлана Чамова

 

 

 

About the Author :