Делник – Сватбено тържество в Козарево възражда стари традиции

Сватбено тържество в Козарево възражда стари традиции

Интересна комбинация между стара българска сватба и съвременен ритуал направиха Йордан Колев и неговата избраница Денница. Вместо да се опитват да копират привнесени отвън ритуали Йордан и Денница решили да направят сватбата си незабравима, като включат в нея традиции от стария български сватбен ритуал.

„В началото, когато планирахме нашата сватба, мислехме наистина да е нещо различно, нещо по-нетрадиционно, обаче в един момент различното и традиционното даде превес да е българското”, разказва младоженецът.

Така се родила идеята да се оженят не в Ямбол, а в тунджанското село Козарево. Самодейците от селото им помогнали да възродят обичая за калесването на кумовете. Самите кумове също с радост приели да станат част от едно незабравимо преживяване. „Идеята тръгна от това да правим една малка сватба, обаче се разрастна постепенно, особено със съдействието на хората от селото и се получи страхотно”, обясни кумата Таня Колева.

Всичко в селото било подготвено както повелява традицията. Къщата на кума е закичена с кумов венец, шаферът носи байрака, който е от бял и червен цвят, символи на жената и на мъжа, а за кума е направено и кумово дърво, което според козаревската традиция се дава на кума, след като разбулят булката вечерта, но той трябва да си го откупи, но ако успее да грабне чула (това, което го покрива) ще успее да го откупи по-евтино.

Според обичая в сватбения ден желанията на кума и кумата са закон, а за да бъде весела сватбата, традицията повелява те да правят номера. Ту си забравили обувките и карат сватбарите да им ги донесат, ту нещо друго.

„Кумата ще тръгне без алтъните, ще върне сватбарите за алтъните, ама тъй като злато на чужди ръце не се дава, аз ще ги върна да ми я донесат, да не да си изкълчи някой крак, на ръце да ми я донесат, аз да й сложа алтъните. От мен ще ги сваля на снаха си да ги сложа”, обяснява Къна Симеонова, която в ритуала е майка на кума и продължава: „ Синът ми ще тръгне с два различни чорапа, ще ги върнем да вземат чорапа и с единия крак умит, другия неумит, трябва да му измият крака и да му обуят същинския чорап. После кумата ще иска да яде, че е огладняла по пътя, ще я нахранят. Кумът също ще иска и него да нахранят. Ще им пече слънце, ще искат сянка. Ще искат да посегнат някъде”.

След това кумата поиска да мине по бяла, мраморна постеля, която крие дълбок смисъл: „ Тази бяла постеля ще бъде или захар или ориз и тя по нея ще мине, за да им е на младите хубав, чист и бял деня и целия живот. Така да им минават дните, да остареят, да побелеят и те кумове да станат и да си оженят техните деца, да имат голяма челяд”, поясни още Къна Симеонова.

След традицията по взимане на кумовете сватбата на Йордан и Денница продължи със съвременен ритуал по сключване на граждански брак. В парка на селото сред природата те казаха своето „Да” с надеждата, че ги очаква дълъг семеен живот, изпълнен с любов и разбирателство.