Сбогом приятелю!

Напусна грешната земя най-добрият ми приятел. Помъчих се неволно да се сетя откога се познаваме , откога сме заедно, но следите се губят из лабиринта на призрачното детство. Шегувахме се с него, че сме приятели още от родилния дом, защото беше само с 4 дни по-малък от мен. Инак прекрасно помня нашите общи радости и несгоди, защото цял живот бяхме един до друг. А и заради туй, че той беше жизнерадостен човек, неусмирим шегаджия и добряк. Всички, които го познават, знаят, че Ямбол обедня, като загуби една от колоритните си личности. Аз осиротях, за пореден път, като прекрачи в отвъдното  още един от приятелите ми, най-близкият – Димитър Иванов, който никой, никога няма да ми отнеме…

Мир на праха му!

Любомир Котев