Сашо Казанджиев със самостоятелна изложба, която отваря нови пътища

Има автори, които са пестеливи на думи и на картини. Това не е гаранция за качество, но често помага срещу бързата поява на текстове или на платна. Изложбата на Сашо Казанджиев, подредена от началото на седмицата в Галерия „Стойчев”, ала с премиера в четвъртък, 15 октомври от 18 часа, е от тези изяви, които потвърждават по-пестеливия подход към нови книги и самостоятелни изложби.

Със соловото си явяване пред публиката , Сашо Казанджиев прави един рязък преход в творчеството си – той ни показва резултатите от прехвърлянето си на терена на маслените бои. През годините този творец най-често работеше с акварелната техника, която само на пръв и невежествен поглед,  е по-лесна от другите материали.

В платната, които виждаме в Галерия „Стойчев”, Сашо Казанджиев прави една малка вакханалия на цветовете.Това обаче не е жизнерадостна, витална пищност, а объркваща, замислена отдаденост на мъчителното често битие, в което търсим и търсим, обричайки се по този начин на по-бърза гибел. В този контекст картините на Сашо Казанджиев може да се видят на ценителите и студени, и затворени в себе си. Това и така, и не съвсем, вероятно защото който вижда битието само като блеснали жита, е съмнителен.

Една от картините, които правят ядрото, сърцевината, на експозицията, е „Джаз”. Решена в жестоки черно-бордо-асфалтово-индигово-синьо цветове, тя е и Топлината на Джаза, и Самотата на Джаза. Сред тези ключови платна е и „Заключено време”, платно, което може би дава кода за рецепцията на изложбата.

А може би оплита още повече публиката – въпрос на гледна точка. Най-важно е другото – че новата изложба на Сашо Казанджиев има в себе си и дълбочина, и майсторство. Не искам да надписвам, в Ямбол сме царе на тези истории. Нека обаче бъдем съпричастни на самостоятелната изложба на един художник, който бавно, вероятно и трудно, търси новите си пътища. И ги намира…

Борислав Ненов