Сашо Дончев: Ако извадим политиците от “Южен поток”, той е невероятна възможност за България

sasho-donchev-politicite-ni-sa-izlishni-235913Интервю с изпълнителния директор на “Овергаз” и председател на управителния съвет  Българската стопанска камара (БСК) Сашо Дончев

В средата на юли публикувахте анализ на политическата ситуация в страната, в който обявихте за ненужни политиците. Какво конкретно ви провокира?

– Поведението на Борисов предния ден, когато му ходиха на крака в парламента, което аз осъдих още в зародиш. (На 8 юли представители на синдикатите и работодателите отидоха на среща в парламента с основните политически сили, от които поискаха институцията да работи пълноценно. Тогава лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов отправи няколко обвинения към работодателите –  – бел. авт.). Това е абсолютно необяснимо, безкултурно, неуважително поведение на лидер на политическа формация. И крайно време е да им се обърне внимание, че България отдавна не е на Тодор Живков и че те отдавна нямат неговата власт да разговарят така с обществото.

Има вероятност въпросният лидер да е следващият премиер, какво ще е продължението на тази ваша позиция при такъв сценарий?

– Тази случка е поводът да напиша текста, но той не е базиран на спонтанно възникнали мисли у мен в последния миг. Това е категорично моя оценка за всичките 25 г., които наричаме преход и които са загубено време за всички нас.

Едно общество би трябвало да се развива всеки ден – от лошото днес към по-добро утре. Видимо е, че въпреки предпоставките да живеем по-добре днес, е много спорно дали е така. Особено си личи това в оценката на хората и девалвацията на истинските ценности. Дали това не се случи, за да разстреляме тези понятия в главите на хората и да ги подтикнем отново да мечтаят за силна власт за сметка на свободата? Та всичките тези неща не са спонтанни и не само, че няма да се уморя да ги повтарям, но смятам, че трябва да минем към действия, защото не става с думи.

Какви действия?

– Много ме изненадва изобщо този въпрос, защото през 1989 г. видяхме как една тоталитарна система може да бъде променена. Така че, ако народът иска, ако открием истинските лидери, те могат да имат просветителска дейност за начало. Аз съм сигурен, че тези лидери ги има, но ние непрекъснато ги тикаме да влизат в политиката.

Та тези хора могат да станат лидери в един процес, в който хората да осъзнаят, че те всъщност са стопаните на тази държава, които поръчват дневния ред, а не самозванците, които в общия случай са продукт на идеологическите институти на БКП.

Вие виждате ли се като политически лидер?

– Не, не. Ние непрекъснато тикаме хората в единствената според някои възможна роля да променят живота на хората през политиката. Не съм съгласен с тази теза. Въпрос е на наше разумно решение каква роля ще отредим на политиците в нашия живот. А ние гледаме всякакъв свестен човек да го набутаме в онази кал и после да престанат да го чуват, защото е окалян вече. Мисля, че умишлено се прави това и е много вредно.

Аз имам цялата власт на свободния гражданин, на мен друга власт не ми трябва. Противно на всеобщото схващане държавата не се състои от три независими “власти”. В свободното общество няма такова понятие власт – има парламент, в който се гласуват закони, през който обществото решава кои отношения да се регулират с нормативни актове. Имаме изпълнителен орган – това са хората, които не задават, а изпълняват бизнес плана на обществото, и имаме съдебна система, която трябва да контролира да не се злоупотребява с парите, заделени за изпълнението на този бизнес план.

А ние продължаваме вече 25 години със старите понятия и затова всички политици искат властта на Тодор Живков. Всеки, след като бъде избран, иска да е Тодор Живков по един или друг начин, но не на всички им се получава. Не трябва да е така. Разходете се в Швейцария и питайте случайни хора кое е премиер. Не знаят. Ами значи не е важно. Така трябва да стане и при нас. А ние тук непрекъснато се интересуваме кой утре ще стане министър-председател. Ами голяма работа кой ще стане!

Последното правителство също ли се правеше на Тодор Живков?

– Последното правителството на нищо не можа да се направи, то на себе си не можа да заприлича. И това е страшно обидно, защото аз познавам Пламен Орешарски не от вчера и знам, че човекът е с качества и изобщо не разбирам как може някой да позволи по този начин публично да бъде обезличен.

Какви надежди залагате на следващите управляващи?

– Единствените ми надежди са, че освен мен и други хора ще започнат да говорят по тези въпроси по ясен начин, а не да ходим по улиците. Нуждаем се от повишаване на културата на народа, от гражданско образование, от това как се решават проблемите в други страни. Ето един пример за това как се прави бюджета във Великобритания – с месеци стои отворен за обществото, преди изобщо да се пристъпи към неговото обсъждане от управляващите. А ние тук не знаем дори за какво си даваме парите. Има някакви първостепенни, второстепенни разпоредители, специални сметки и никакъв контрол. Не може да сме толкова безотговорни – да даваме 30 млрд. лв. в държавния бюджет и да не търсим сметка какво се постига с тях.

В този смисъл как гледате на неосъщественото засега намерение да се актуализира бюджетът?

– Заявихме публично преди няколко седмици в различни формати, че няма нито един аргумент в полза на това да се актуализира бюджетът, още по-малко в такива размери. Единственото, което казваме, е че това трябва да се случи с бюджета на здравната каса, за да не останат хората без лечение. Онова, от което най-много се притеснявахме, е, че някой отново се опитва с чужда пита помен да прави и така с публични средства да спасява КТБ, за да се усмирят вложителите. А целта е да се разграбят активите, които са в обезпечение на дадените от банката кредити. В това няма съмнение. Независимо от липсата на информация мисля, че няма разумни хора, които да не виждат, че това е целта.

Какво е решението за КТБ?

– Не може да е политическо, а трябва да е пазарно и бизнес решение. Няма съмнение, че вложителите и акционерите са най-заинтересувани да се реши въпросът и те трябва да търсят решение, но не с нашите пари. Когато аз направя грешна инвестиция, никой не ми плаща сметката.

Предложихте на управляващите да има консултативен съвет по този казус, разбирам, че засега идеята не се приема. Как виждате неговите функции?

– Предложихме го, защото обществото няма грам доверие в БНБ в момента и каквото и да предприеме, то може да бъде прието с подозрение. Искахме по този начин да добавим малко доверие към тази институция, като се ангажираме с валидиране на списъка от експерти, които ще поемат отговорността да изработят честен меморандум, да организират по правилен начин цялата налична информация и всички онези, които могат да вземат решение, да разполагат с истинска информация. Безспорни са имената, които предлагаме.

И нямат сметки в КТБ?

– Не, става дума за тотално безспорни имена – Красимир Ангарски, Светослав Гаврийски, Емил Хърсев и други – само експерти, някои от които са се занимавали с такива казуси. По времето на кабинета “Софиянски” се наложи да се спасява “Биохим”. И това са хората, които са го направили и знаят за какво става дума в такива ситуации. Не могат други хора да дават акъл за тези въпроси.

Не стана ли БСК много критична едва в края на мандата на кабинета?

– Скоро обсъждахме този въпрос с г-н Донев (Огнян Донев, председател на КРИБ – бел. авт.) и аз му показах на компютъра си декларацията, която съм изпратил лично на премиера Орешарски на 19 юни миналата година. Така че не съм съгласен с вашата констатация.

Освен това има нещо отличително за БСК – ние не искаме да имаме близки отношения с властта. Откакто съм председател, искам да държа Камарата на достатъчно безопасно разстояние от политиците. Много съм скептичен, че в нашето общество има информации, които трябва да бъда класифицирани. Още по-скептичен съм, че има такива, които трябва да се обсъждат в затворени кръгове. Напротив. Не смятам, че нашата организация трябва да лобира за един или друг интерес на дадена компания, но смятам, че е длъжна да утвърждава добри бизнес практики. Защото сега много се спекулира с това, че има големи различия между позициите на синдикатите и работодателите. Глупости!

Ние се намираме на такъв етап, че общите неща са много повече от това, което ни разделя. Всички наши членове са врагове на фирмите, които не плащат заплати, осигуровки и поддържат лоши битови условия. А ние сме против, защото тези икономисани средства дават непазарни предимства на въпросните компании. Техни приятели са политиците. Това не е бизнес, това са тарикатите, те трябва да бъдат повсеместно изтребвани с оръжията на цялото общество. И аз искам да няма такива сред нашите членове. А това, че има две-три работодателски организации – ами богатство е.

Има ли между тези няколко организации единомислие по ключовите въпроси днес?

– Много ми се ще в близките дни да проведем този смислен разговор, защото няма съмнение, че злободневието ни събра. Не е лесно, но се получава. На мен това ми е много приятно. Аз колкото съм безкомпромисен по отношение на принципите, толкова съм склонен на компромиси, когато става дума да запазим върховенството на тези принципи. Не искам да си мерим заслугите. Не отказвам правото на другите да са по революционери, да са били по-нетърпими към правителството. Въпросът е, когато се случиха тези неща – началото на протестите, всеки здравомислещ разбираше, че не правителството, а парламентът трябваше да си ходи незабавно, защото от първия ден започна да произвежда гафове. И до последния ден е така.

В предишния ни разговор казахте, че управляващите трябва да престанат да се държат като мутри. Очаквате ли такава промяна в обозримо бъдеще?

– Имам очаквания, че по-скоро обществото ще се осъзнае и ще каже: “Стига! Оттук нататък не ви позволяваме да бъдете мутри!” То не е въпрос само на манталитета на един министър-председател, а на това какво поведение му позволяваме. Като влезете в един театър, там никой не само не плюе, но не си и помисля да го прави. Значи има приети някакви норми. Така трябва да е във всяка сфера. Даже е обидно, когато нашият премиер ходи на среща с други премиери, а те му мерят бицепса, нали?! По-скоро, ако може да му премерят акъла и мечтите му за България.

Каква е технологията, по която може обществото да направи своите искания чуваеми?

– Механизмът съществува и няма нужда да измисляме нови неща, при положение че ние сме прохождащи в свободния свят. Механизмът, който помага да се формира тази обществена поръчка към управлението, се нарича референдум.

А ние в отсъствието на референдуми имаме “Орлов мост”, с което подменяме демократичните институции. Ние можем да си говорим каквото е прието да се казва публично, но знаем, че в някаква част тези протести бяха платени – журналистите показваха едни и същи лица пред фонтана на президентството и сред спонтанните протестиращи.

Кой гарантира, че гласовете на референдума няма да бъдат платени?

– Няма гаранция. Има много неща, които трябва да се преосмислят в законите, защото имаме силно зависими власти. След като през парламента се избира прокурор, членове на ВСС, управлението на страната – ами как тогава са независими?! В други страни те са в полезен конфликт помежду си, а при нас са в синхрон. Тук някой, като седне в стола на “Дондуков” 1, (сградата на Министерския съвет – бел. авт.) и командва цялата държава оттам. Та трябва да повярваме в референдума, за да видят хората, че през този механизъм могат да се постигат много неща.

Интервю на в. “Дневник”

About the Author :

Leave a reply