Само въздишки?!

Borko_poslКрайно стеснената география на българския волейбол дълго време почти не правеше впечатление. Знаеха за опасностите от това само хората, вътре в тази игра от дълги години. Не зная дали, и  колко често, те са настоявали пред държавата и пред общините, да се заделят повече пари за най-добрия ни колективен спорт.

Факт е, че все по-стеснен е изборът на националните селекционери, независимо дали става дума за женската или за мъжката формация на страната ни.

Българите обичат страшно много волейбола, ала когато той ни измива очите на най-големите първенства – Олимпиади, световни първенства, Световните купи, европейски шампионати. И дори са от десетилетия все по-придирчиви, и дори капризни. Не са доволни от седмо място на световния шампион при мъжете, например, искат да се върне и някогашната сила на женския ни тим.

С какво? С трици маймуни не се ловят, казваха дядовците ни. Звучи цинично, може да се каже и елегантно, но същността на нещата няма да е друга. От разговорите ми с баскетболни треньори, се оказа, че там, в играта с оранжевата топка, има много повече пари, отколкото във волейбола. В родното първенство волейболистите играели срещу мижаво заплащане.

Абсурдно е, щом  те са цветът на колективните ни спортове. Факт е, обаче. И тийнейджърите  също са го усетили, а не всеки подрастващ може да направи кариера зад граница. Така история трябва да се спре! И държавата, и общините да следват ясна политика на „ повишено внимание” към волейбола. Защото, както е тръгнало, ще останат  и за този спорт само въздишки  по доброто старо време…

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply