Само Варна и „Левски” са пред баскетболен клуб „Тунджа”

КадетиСметките от сумарното класиране при представянето на детско-юношеските формации в българския баскетбол в мъжкото направление дава оптимистичен финал за работата в ямболската школа. Само варненският клуб „Черно море порт”и софийският „Левски” имат повече точки при такава подредба: първи в нея излизат моряците, които събират актив от 30 точки, втори е столичният клуб, имащ 27 точки, а нашият ”Тунджа” прави пет точки по-малко от левскарите – 22 точки.
Някои вероятно ще се учудят на предната позиция на ямболския клуб, щом неговите формации не спечелиха медал в нито една възрастова група, но те пропускат факта, че класирането е сумарно, а „Тунджа” класира във финалните турнири на държавните първенства пълен брой отбори – четири от четири възможни. Веднага трябва да „допълним” и нещо друго, нещо много съществено – въпреки липсата на медали от финалите, наши формации се класираха в подножието на трофеите.
Така се получи при юношите до 19 години, така бе и при кадетите до 16 години, както и при 14-годишните, чийто финален турнир завърши последен за сезона. Във всички тези възрастови групи треньорите на баскетболен клуб „Тунджа” завършиха с възпитаниците си на пета позиция.
Аз лично бих „разменил” едно участие във финалите на държавните шампионати за сметка на един медал от там, но комплексното, сумарното класиране, си има други норми. Всъщност, не съм напълно сигурен и дали бих направил поменатата размяна, защото при подрастващите, особено при 12,14,16-годишните не класирането е водещият принцип. Малките баскетболисти трупат опит и самочувствие, показват техника и воля в бойни условия, но това не означава, че на терена на всяка цена трябва да се търсят медалите в тази ранна възраст.
Неведнъж сме ставали свидетели на страхотно вървящи играчи или формации при подрастващите, чието развитие е форсирано, а сетне, когато наближат мъжката възраст, и особено, когато влязат в мъжкия баскетбол, от тези състезатели така и не стават играчи за представителните гарнитури.
За по-прегледно ще дам пример с две имена от аналите на ямболския баскетбол. Историята вече е старичка, станаха повече от петнадесет години. Тогава Добри Монев бе ас при момчетата, а после и при юношите на ямболския клуб. Димитър Ангелов също бе добър, но повечето в зала „Диана” залагаха на Монев да стане водещ състезател в мъжкия тим, воден тогава от Иван Чолаков.
Добри Монев обаче така и не се вписа при мъжете, докато Митко Ангелов не само се разгърна още, и то много мощно, а рано, само на 19 години, бе стартов играч в мъжкия отбор на града ни. Мнозина помнят Митко от онова време – едно високо, стройно, но доста слабо още като физика момче, което обаче умираше от яд, ако неговият тим загуби.
Сега се сещам, как веднъж, двубоят бе от средношколското първенство на Ямбол, Димитър се сдърпа яко със съперник. Митко учеше в Гимназията с преподаване на чужди езици „Васил Карагьозов”, там пък от векове учител по физическа култура и треньор на училищния отбор бе бащата на Митко, легендарният Иван Ангелов-Мекия. Мекия е кротък човек, но все пак зависи от ситуацията. В оня мач от преди 15, че и повече години, капитанът на „Лъсков”/Ямбол/ и съотборник на Георги Глушков, така се ядоса от поведението на сина си, че го хвана за потника и го изхвърли от терена…
А Митко влачеше отбора на Езиковата гимназия на гърба си, въпреки това за спортния педагог държанието на сина му не отговаряше на неговите представи за феър плей.
Такива ситуации, каквато бе тази със зациклянето на Добри Монев и излитането на Димитър Ангелов виждахме, а и виждаме и в ред други клубове. Настоящият капитан на „Ямбол” Говедаров не е блестял като юноша, което не му попречи, влагайки чудовищно старание в тренировките и в мачовете, да стигне до няколко мача на звездите…
В сумарното класиране на подрастващите , само четири клуба са стигнали до финалите във всички възрастови групи- освен „Черно море порт”/ Варна/, „Левски” и „Тунджа”, това сториха и съставите на БУБА баскетбол /София/ . БУБА дори спечели една шампионска титла, но като цяло детско-юношеската школа на клуба постигна по-лоши класирания от нашата.
Прегледът на сумарното класирането показва, че дори център като Ботевград прати на финалите само два отбора, а разполагащият с много голям бюджет „Рилски спортист”/ Самоков/ има три тима на финалите. Общо 19 клуба са постигнали класиране на своя формация в решителния етап от надпреварата, хубаво е, че сред тях са градове като Несебър, Шумен, Видин, Троян, а е чудесно, че град с малък човешки ресурс и лоша икономика, какъвто е Силистра, постигна три негови отбора да играят на финалните турнири. При това за „Доростол”/Силистра/ това е тенденция , а не просто фойерверк.
БК „Тунджа” е воден от изключително опитния при работата с подрастващите Здравко Янчев, вече доста години работят с деца и Валери Бъчваров, и Румен Шопов, все още нов в това направление е Андриан Илчев, а почти дебютант е Стойо Чолаков.
Любопитно е, че това лято и старши треньорът на мъжете Петър Петров бе близо до треньорите от детско-юношеската школа и пътува с отборите в някои от финалните турнири.
Щом класирахме четири от четири възможни тимове на крайната права на държавните шампиони, работата на треньорите е свършена добре. Поне аз така виждам нещата, но вероятно има и други гледни точки. Най-доброто, разбира се, ще е, ако след няколко лета две-три от тези момчета влязат в сметките на треньора, който води мъжете на „Ямбол”.
И влизайки в тези сметки, не само да не излиза от тях, а да дръпне нагоре, доста нагоре- към националния мъжки тим, към клубове като „Арис”/ Солун/, БК „Киев”, „Лариса”, „Левски”, ЦСКА, „Лукойл-Академик”. Както направи Димитър Ангелов…

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply