„Самотни илюзии” на Димитър Бечев

Новата, трета в сметката на Димитър Бечев книга, онасловена „Самотни илюзии”,  е сред най-пресните на рафтовете на ямболските книжижарници.  Книгата обаче има поне две особености. Първата е във факта, че тя е с литературно-критически анализи, или , както ги определя самият им автор, литературни приписки, пращайки ни с едно намигване в полето на каноничната старобългарска книжнина, където не е било прието да се показва лицето на автора, да има изобщо автор, а се е следвал така нареченият литерату рен етикет.

Толкова за намигването, наречено приписки. Защо „Самотни илюзии” е нарекъл новата си книга Димитър Бечев, ще оставим на читателите да се досетят, а вероятно, за поне част от тях, е понятна самотата, в която работи от много лета Бечев. Самота на книжовното поприще, тъй като той е единственият , поне на теория, чист литературен критик в града ни, и понеже и двете му излезли до сега книги бяха „забити” точно в този жанр.

Преди 23 години, през вече доста отдалечилата се 1993 г., направи своя дебют в литературната критика  Димитър Бечев. Първата му творба бе наречена „Соленият вкус на времето” и едва тия дни си дадох сметка, че може би тя е един намек за култовото парче на рок група ”Щурците” . Може и да няма нищо общо с Кирил Маричков и неговата банда, да е станало така както става със скитащите сюжети, затова някои критици говорят и за скитащи заглавия.

Последва дълго, много дълго мълчание от страна на Митко Бечев, докато се стигне до неговата втора книга, един литературно-критически очерк за Стефан Чирпанлиев, носещ името „Живот сред тайните на словото”. Тази книга, издадена през  2012 година, мина сякаш на пръсти през ямболския културен живот, може би поради това, че бай Стефан вече бе отвъд.

А навалицата, суетата, пулсациите, за добро или лошо, са отсам.

Новата книга на дълголетния директор на Регионална библиотека „Георги  С.Раковски”/ Бечев е начело на тази култгурна институция вече 26 години, което вероятно е сред редките постижения в страната ни,/ дава дълбок разрез, дълъг обхват и на автори, и на поколения,  и на стилове в съвмременната българска литература.

По страниците на „Самотни илюзии”, а те са малко над 200, ще се срещнем отново или за първи път , с прочита от страна на Бечев на белетристи като Димитър Яръмов, към чиято проза литературният анализатор има тежък сантимент още от студентските си години в Пловдивдския университет. В града под тепетата, подбутван в някаква степен от сегашния доцент по теория на литературата Атанас Бучков, Митко Бечев за първи път навлиза в света на Яръмов и на Атанас Теодоров, като превръща това си увлечение в своя дипломна работа.

Пловдив е белязал пътя на автора на „Самотни илюзии” не само с този знак. „И потопен в мастилото на здрача” е литературно-критически текст, посветен на големия лирик Добромир Тонев, с който Бечев се засича по банките на Алма матер в града, направен върху градове.

Не само с Яръма и с Добри, а и с ред други автори, чийто творчество, или отделни произведения анализира, Димитър Бечев е преплувал дълга вода през годините. Той е интерпретирал и книгата на Любомир Котев за Чудомир , а статията е наречена „Да убиеш присмехулник”. Освен Котев , почти неизбежно, за добро или за лошо, те вървят през времето ако не заедно, то успоредно,  литературният анализатор е посветил страници и на дисекцията на романа на Христо Карастоянов „Една и съща нощ”.

Паралелите са коварна работа, те често, ама твърде често не идват случайно, защото в „Самотни илюзии” има статия и за сливенски автор, навързан пищно с нашия град. Най-вече по линия на Карастоянов, и това е Атанас Славов. Очеркът за него е онасловен „Тук няма мир, войната е далече”, а аз избягвам оценката на стореното от Бечев в новата му книга не поради друго, а именно поради нейната прясност – още не съм имал време да вникна в тъканта й.

Митко Бечев излиза от мълчанието вероятно и поради една годишнина – през август той ще навърши 60 лазарника. Няма да се правя на палячо и да гадая много или малко са. Щом Бечев издава книга, работата е ясна. Прочие – напред към „Самотните илюзии”.

Може и поединично, може и на по-внушителни групи…

Борислав Ненов