Самозакриването на ямболския футбол

В годината, която трябваше да бъде, поне според някои, юбилейна за ямболския футбол -100 години от появата му, той изчезна напълно от картата на този спорт. Фактите са ясни, и не са ясни за мнозина – „Тунджа 1915” участва в жребия за новия шампионат на Югоизточната „В” група, само след няколко дни обаче се отказа от надпреварата.

И с тези неадекватни действия на ръководството на  клуба, „Тунджа 1915” си навлече тежките санкции на Българския футболен съюз. А те не са измислени специално за случая с ямболския клуб, а важат поне от няколко години. Някои ще кажат – ами какво да правят президента Жельо Петков и спортно-техническият директор Чамов като няма пари.

И двамата са знаели, или поне президентът на „Тунджа 1915” е бил наясно, че няма достатъчно пари за участие в новото първенство. Парите не падат от дърветата, така че всеки може да изпадне в подобно положение, а футболен клуб в Югоизточната „В” група не може да се поддържа с 20-25 000 лева. Тук обаче трябва да се каже ясно, че 30 000 лева постъпиха от община Ямбол. Пред „Неделник” шефът на спорта в общината Ивайло Дуков потвърди наскоро, че и последните десет хиляди лева са били преведени на „Тунджа 1915”.

Тези 30 000 лева, давани като субсидия от общината, са малко, това и друг път съм го писал. Хора от кухнята на трета дивизия считат, че поне 60 000 лева са нужни, за да се изиграе нормално един сезон в Югоизточната „В” група. Под нормално се разбира не добро класиране, а явяване на всички мачове, но не само това – възможност при добра детско-юношеска школа съответният клуб да не е пълен аутсайдер и да запази мястото си в тази дивизия.

Защо „Тунджа 1915”, при положение, че не е имал нужните пари подаде заявка за участие в първенството и  бе вътре в жребия? Това трябваше да се обясни пред феновете, както и пред  медиите. Феновете обаче нямат на практика никакъв контакт с ръководството на ямболския клуб, почти същата е ситуацията с медиите. Всяка медия, разбира се, търси директен контакт с шефовете на съответния спортен клуб, в случая с ФК „Тунджа 1915”. Право на президента и на Управителния съвет на клуба е да избере форма под която ще се дава информация  за ставащото в него. И извън него, понякога нещата не зависят от волята на футболното ръководство.

Сегашният президент Жельо Петков не е по публичните изяви, така беше и преди три години, когато той осигури парите, но видната личност бе Галин Илиев. По документи , той бе президент на клуба. И именно той обяви тогава, че бюджетът на „Тунджа 1915” е 200 000 лева. С  толкова много пари ямболският тим бе на стъпка от влизането в професионалния футбол.  Защо не влезе е донякъде мистерия, според  една от версиите сумата нужна за да издържи отборът в „Б” професионална група е стъписала спонсора.

Сега нужната сума бе много-много по-малка, и изобщо не ставаше дума за атака на челно  място , а за един приличен сезон. Появата на Господин Мирчев обаче даде нишан, че се гони силно представяне, за което ще се привлекат състезатели и отвън, най-вече от Стара Загора, където Гуспата  бе и футболист на „Берое”, и треньор на юношески формации.  Мирчев започна работа, ала явно бързо му стана ясно, че бюджетът ще бъде нисък, и не върви да залага името си. После се отиде  към семпъл вариант на участие, при който се залага здраво на момчета от юношеската школа. И остава ядро от няколко по-опитни ямболски футболисти. Голяма част от опитните обаче се пренесоха в новака  в трета дивизия „Ураган” от Бояджик, при това положение, поне по сведения на „Неделник”, ръководството на „Тунджа 1915” не е посмяло да тръгне в шампионата, участвайки само с юношите.

Защо участваха в жребия от управата на ямболския клуб, е неясно. С този непремерен ход „Тунджа 1915” понася сега тежко наказание. Според него, дори и да спечели първенството на областната група, ямболският тим няма право в продължение на три години да е част от Югоизточната „В” група. И понеже в известна степен нещата са навързани, „Тунджа 1915” дори няма да играе в селското първенство….

„Тунджа 1915” няма да играе и в зоновото първенство при юношите старша възраст . На практика това е самозакриване на ямболския футбол за неясно колко години.

Преди време ямболският клуб пак бе изпаднал в срамната ситуация да рита в „селската” дивизия. Само че не бе загубил право да се върне бързо в Югоизточната „В” група. Спечели първенството на региона, обаче не можеше да прескочи квалификационния турнир за влизане в трета дивизия.  Веднъж, втори път – не ставаше.

Накрая влязохме в трета дивизия едва след  като се отказа друг участник, и „Тунджа 1915” попълни служебно, без  сито, групата.

Сега нещата стават още по-лоши. Имаме наказание, а срок от три години е изключително  дълъг. А това можеше да се избегне. Щом няма достатъчно пари, не биваше да се дава заявка за участие в Югоизточната „В” група. Понякога един сезон на „дъното” е полезен, той действа отрезвяващо. Докато сега изобщо не се вижда каква полза може да има от „карантината”. „Тунджа 1915”  не е ЦСКА….

Борислав Ненов