Ръчно направените сувенири – за да ни е цветно и празнично!

BAZARВ началото на декември няколко ямболски дами с професии в различни сфери представиха резултатите от своето хоби на Коледен базар в НТС. Чрез най-разнообразни техники и от всякакви материали те майсторят различни ръчно изработени сувенири, които събирателно наричат своите „красоти“. Това е техният стремеж към друга, различна от професионалната изява, стремеж към творчество, към създаване на красота и уют в дома и около нас, както и опит да споделят това с нас. Защото знайно е – всеки подарък, подарен с любов, е безценен, а направеният с две ръце и много фантазия има допълнителна принаден стойност. Срещаме ви с три от тези майсторки на красивото.

YuliaЮлия Върбанова: Хобито ми е от над 12 години

Който познава Юлия Върбанова, я знае предимно като директор на Астрономическата обсерватория в Ямбол. Другото й амплоа е далеч по-малко познато, макар да е на път това да се промени – най-напред след като заедно с Краси Харатюнян участваха със свой щанд на последната Кукерландия и сега след коледния базар в НТС. Повече от 12 години тя изработва ръчно направени красоти. Започнала е с украсата на великденски яйца, водена от желанието да направи вкъщи нещо по-различно от обичайното. В началото украсявала със зърна ориз, леща, използвала лепене, оцветяване. Сега използва техники като декупаж, дорисуване, а резултатът е – прекрасни коледни украси.

И тъй като хоби материалите, с които се правят сувенири, непрекъснато се развиват, с развитието на технологиите излизат все по-нови и по-качествени неща, това дава нови, неподозирани възможности, а и улеснява работата, разказва ми тя. Дава ми пример как преди години е използвала лепило С200, което изисква време за съхнене, докато сега има такива, които лепят за секунди. Франция, Румъния, Полша, Сърбия, Русия са водещите държави, в които в декорациите, „за да стане ежедневието ни малко по-красиво, по-празнично“, казва тя.

Всяка от дамите, занимаващи се с подобно хоби, е започнала с направата на нещо за дома си, но заниманието увлича. Една от тях й споделила, че направени от нея сувенири стоят вкъщи и буквално няма къде да ги дене, защото те стават все повече. А що се отнася до желанието да изработва ръчно различни неща, го обяснява с това, че то е нещо, което едни хора, го носят в себе си и го развиват, друг – просто го няма. Дава пример със себе си – влече я да лепи, да рисува, но не и да прави гоблени, например, макар че майка й е била шивачка.

„Най-хубавото беше, че вечерта на откриването на Коледния ни базар в Ямбол дойдоха хора, които оцениха това,  което правим. А за нас то е изцяло хоби, правим го за удоволствие, всички си имаме други професии“, казва Юлия Върбанова. И споделя в аванс, че заедно с останалите „колежки“ по хоби възнамеряват отново да направят подобен базар на ръчно направени сувенири за 8 март или за Великден. За да ни цветно и празнично – пред очите и в душите!

KrasiКраси Харутюнян: Ако си нетърпелив, нямаш шанс

Краси Харутюнян e позната предимно като журналист, но тя отдавна се занимава и с ръчно изработване на различни неща – започнала с плетене на една кука, шила е гоблени. След това преминава към плетенето с вестници – непозната ми технология, но с много ефектен резултат като гледам панерчето, което ми показва – направено  e от вестници, после боядисано в определен цвят, но ако не ти кажат от какво е изработено, никога няма да се сетиш. Оказва се обаче, че подходящият сезон за тези изделия е лятото – тогава изработеното съхне бързо, зимата не е добра за подобно занимание. И за да си намери заместител през зимните месеци, Краси започва да прави разни неща от канап. От интернет взима само идеите, от там насетне се оставя на собствената си фантазия. „Тръгвам от едно, в последствие започвам да правя друго, защото то ми харесва повече“, споделя тя. Постепенно преминава само към работа с канап, „и сега знам, че канапът е моята слабост, защото с него могат да се направят много неща. Универсален е.“ Обяснява, че работата с този материал е изключителна бавна. Всяко цвете, което украсява бутилките или декоративните кутии, се получава като нарежда канапче по канапче, реже и лепи. Използва канцеларски джоб, отдолу е нарисувала цветето, което иска да се получи и по контурите започва постепенно да го запълва с канапените нишки. Цветето изсъхва, огъва го. Резултатът се получава с цената на много търпение, но Краси е категорична, че на нея то не й липсва и това занимание много я успокоява, чрез него си почива. Вечер, когато всичко у дома е оправено и къщата е притихнала, започва да си майстори своите красоти и така може да откара до сутринта, споделя тя. Особено, когато е трябвало да приготви достатъчно количество сувенири за участие с щанд на Кукерландия. Отначало започва с украсяването на бутилки, после преминава на бурканчета, чашки, до по-коледните изделия в навечерието на празниците. „Вечер не мога да седна, без да правя нищо. Но ако си нетърпелив, нямаш шанс“, споделя Краси за своята страст.

ZanaЖана Михова: Когато седнеш да твориш, нещата се раждат сами

Когато човек седне да твори, идеите за нещата, които изработва, сами се раждат във въображението му, а щом ги има и материалите – нещата се случват, казва Жана. Някои от сувенирите, които изработва, са по нейна лична идея, от никъде не е виждала техния първообраз. Показва ми един тип сувенири, направени от шишарки, които изработва вече три години – преди това за изложения с благотворителна цел. При други от сувенирите използва материали, които употребяват в кухнята – оцветени макаронени изделия, кафе. Друга разновидност на нейните майстории са рамкирани елементи българска бродерия. Започва да ги прави преди няколко месеца с намерението да си ушие риза. Така започва да търси различни модели за бродерията, харесва ги, буквално се влюбва в тях.

Плетените снежни човеци пък са патент на нейната майка, която ги изработва вече от 30 години. Минимум два часа са нужни, за да се получи всеки от тях. В навечерието на празниците голяма част потеглят към чужбина – подарък за роднини и приятели.

Светлана Чамова

About the Author :