Румен Малчев с поредна изложба в София

След големия ретропоказ в Ямбол в края на миналата година, в който наред с известни и нови платна показа и наброски от зарисовки и ескизни мотиви, с които даде възможност да се вникне в творческата му лаборатория, сега Малчев направи поредна, близо десета изложба в София, отново в предпочитаната от него Галерия „Арте” в центъра на града на ул. „Г. С. Раковски”. Откриването й се е превърнало в своеобразен синтез на изкуствата, озвучено било от повече от едночасово виртуозно изпълнение на цигуларката Красимира Султанова. Сред гостите се откроявал землякът ни , известният художник проф. Иван Димов, с когото Малчев е сроден в открояването на селския бит.

Изложбата се състои от двадесетина средни по размер творби, повечето на платно, но и с друга основа. Редом с тях са и десетина с по-малък формат. Малчев отново е в свойствения си стил на открояване на селския бит от предни десетилетия, като повечето му сюжети имат празничен и философски характер. Сред ретромотивите изпъкват „Едно време”, „Конче мое”, „Колелото на живота”, „Селска мадона” и др.

Художникът ни увлича в свои философски обобщения с „Дървото на живота”, „Малък знак – дълга сянка” и др. Романтично-интимно звучене се чувства в „Сърцето на любимата” в два варианта, „Къщата на рибаря” и др.

 

Тематично разнообразие в единната стилистика се чувства в претворяването на образи, битова среда, редица впечатляващи детайли като животни, предмети и други подробности. Малчев гради композициите си не в дълбочинна перспектива, а на етажни нива като се сливат в едно централната линия с височинна и дълбочинна перспектива. С всичко това и запомнящите се образи се откроява оригиналният авторски почерк. Има несъстоятелни подмятания за необходимост от разнообразяване на рисувачния му маниер. Малчев обаче за пореден път доказва, че е постигнал свой индивидуален стил и можем да му пожелаем развитие и извисяване все повече и по-ярко.

Иван М. Джурелов – културолог