Родени от вдъхновението на маскарада

На родените от вдъхновението на маскарада – как една фотография бе претворена в монета и връзката между маската и музиката – на това бе посветена вечерта на 27 февруари в зала „Съвременност“ на Безистена. Събитието е част от програмата на националния маскараден фестивал „Кукерландия“ 2020.

Представена бе наскоро пуснатата в обръщение от БНБ възпоминателна сребърна монета на тема „Кукери“, първата от серията „Български традиции и обичаи“. Монетата е с номинал 10 лв., а касовата й цена е 78 лева. Изработена е от чисто сребро. Теглото й е 23 г и 33 сантиграма, а диаметърът – 38,61 мм. В националния монетен двор са отсечени само 3 хил. броя. На гербовата страна на монетата са изобразени трима кукери по снимка на ямболския фотограф Стефан Каменов. Снимката е на кукерска група от бургаското село Долно Езерово. Направена е в с. Чарган, общ. „Тунджа“, а художественият проект е на Ваня Димитрова.

За историята и символите на кукерите вместо Георг Краев, както първоначално беше обявено, говори етнологът проф. д-р Николай Ников, председател на журито на „Кукерландия“ 2020. Той отбеляза, че българите имат маскарадна традиция във всички народни обичаи. Маскираните лица са провокация към небето и хората, за да дарят на земята плодородие. Кукерски игри има от Карловско до турската граница и по-надолу до етническите граници на България, а сурвакарските игри са в Пернишко и Западна България, те са винаги на Васильовден, на Сурва. Двата обичая си приличат по маскиранията, но се различават като повод и действие. Докато сурвакарите се занимават със сватбата и бъдещото благополучие на семейството, то нашите кукери в Ямболско и околностите пресъздават любовта на българина към земята, нейното символично оплождане с ралото и берекета, който се очаква и от животните, и от семейство, и от земята. Затова основното ритуално действие на кукерите е заораването, засяването и различните други действия, свързани със земеделието.

Имаше специални разяснения за символиката по монетата. На езито на монетата е гербът на БНБ със щита, който олицетворява непробиваемостта на българската валута, а дъбовите листа по щита са символ на благоденствието, на безкрайността. На турата на монетата е кукерска група. Тя е от трима кукери. Те са представени като зооморфни същества, ликовете им са изработени от кожа – такива, каквито са от Чарган и Победа в селищата в посока към турската граница. Маските, които представляват високи гугли, се наричат слънчеви маски – олицетворяват желанието на българина да стигне слънцето и да го снеме на земята. При кожените маски всички кукери са облечени в женски дрехи, защото се смята, че жената е призвана да се бори с несгодите в семейството и жената носи плодородието. А самите кукери са пратеници небесни на земята, те са съществата, които носят плодородието на земята. Затова и навущата им са във вид на спирали – спиралата е онова, което свързва земята и небето в едно, за да бъде плодородието по-сигурно. Звънците са тюмбелеци – всеки един от кукерите ги настройва според своето усещане. На монетата са дадени само три по три – девет звънеца, но обикновено един кукер носи по 33 звънеца. 60 кг трудно се носят на пояса, но въпреки това много от младите хора, които ги носят, казват, че не ги усещат. На монетата добре се виждат рогата на кукерите – двата рога са с острото нагоре, а левият е надолу. Символизират вярата на българина в лявото и дясното – лявото е винаги свързано със земята, с мъртвите прадеди. Това, което ни завещава този кукер е: „Помнете дедите! Помнете хората, които са запазили българщината!“ що се отнася до другите два кукера, на които рогата сочат нагоре – това не са рога, а лунарни същества от съешването на Слънцето и Луната, за да има плодородие земята, това са роговете на изобилието, обясни проф. д-р Николай Ников.

По една от възпоминателните монети бяха тържествено връчени на фотографа Стефан Каменов и на проф. д-р Николай Ников съответно от заместник-кметовете на община Ямбол Енчо Керязов и на община Тунджа“ Станчо Ставрев.

Втората част на вечерта – „Маска и музика“ беше истинска наслада за сетивата. Вълшебните гласове на Ангелина Манчева – сопран и мецосопраното Роберта Мателли пренесоха публиката във времената на маскените балове и карнавали. В залата звучаха арии от операта “Бал с маски“ на Джузепе Верди, от оперетата “Прилепът” на Щраус и два дуета, които изцяло са свързани с маските.

About the Author :

Leave a reply