Риза за ближния или за изложбата на Дончо Донев

PokanaОткритата преди броени дни в Галерия „Стойчев” самостоятелна изложба на художника Дончо Донев е бисерна изложба. Донев, родом от село Каравелово, Ямболско, който скоро ще навърши 75 години, е име, което рядко присъства в галериите. Още по-рядко пък Донев прави самостоятелен изобразителен „рецитал”. В анонс към откриването на изложбата, Дончо Донев е наречен изтъкнат ямболски художник. Всъщност, нещата са по-различни – от много време този творец е далеч от светлината на прожекторите, доколкото изобщо има прожектори в града ни, насочени към хората на изкуството. И когато писах този текст, си спомних как преди години, Любомир Котев, който рядко харесва някой друг, освен себе си, каза на една оперативка ласкави думи за този художник. И каза още, че той незаслужено е забравен и от вестник ”Делник”, на който Любо беше несменяем главен редактор.

Забравата е плод на много фактори – идва друга власт, която има други любимци, или пък творецът решава, че трябва да се оттегли. Поне за няколко пролети, за да се вгледа и в света около себе си, и в себе си.

Първото често е радостно, второто – не съвсем.

Не зная дали това е причината Дончо Донев да е извън „играта” толкова време. Но в платната му виждам един избистрен поглед към битието. Светъл поглед, в който няма претенции  за мъдрост, а има и мъдрост. Ако трябва да се закове с една дума това, което показва в Галерия „Стойчев” Донев, то е съзерцание.

Съзерцанието на живелия не малко човек, съзерцанието обаче и на детето. Пиетет към Майката Природа, която дава толкова красота, ала все по-често няма кой да види тази красота. Заради Мамона. Заради шибаният делник, който ражда все по-уродливи празници, а и направи прави ужасяващо лакоми хората.

Няма вече риза за ближния.

Платната на Дончо Донев са като поезията, живописта често е като поезията – има свой лайтмотив. В тази изложба на Донев това е водата. Дали море, дали река, но живеещият в село Кабиле творец търси, и намира, там своята утеха, радостта си, или пък прави по-търпимо страданието си, не съм го питал. За такива неща, по-скоро не бива да се пита.

Неговият „лайтмотив” е изказан най-често със синия цвят. Този цвят е, разбира се, традиционен, когато рисуваш море или река, ала внушението може да бъде най-различно. Донев често вплита в платната си и червената багра, в много от нейните нюанси, и това съчетание е топло, фино, елегантно, то ни напомня за тих говор, дори за шепот, в който има много красота. Има изящество.

Не бих, разбира се, се втурнал в суперлативите. В изложбата на 75-годишния автор има и картини с въпиюща старомодност, която не е старомодността на майсторите. Но напоследък  мисля, че и само три платна  и само три  хубави стихотворения ,са „алиби” за правенето на изложба или за публикуването на книга. Твърде често обаче няма не три, а едно такова произведение.

Дончо Донев не е за миманса, дори една картина да види зрителят, тази наречена „Карнавал”, вероятно ще разбере, че този автор е мислил, работейки с четката. Че е търсил как да изкаже себе си и другите.

И го е направил. Бистро, топло, нежно.

Борислав Ненов

 

About the Author :

Leave a reply