Рекапитулация на един сезон: Баскетболният „Ямбол” – почти всяка година, почти по същото време…
„Всяка година по същото време”. Това е името на знаменитата пиеса на Бърнард Слейд, играна с огромен успех и в България, както и на чудесния едноименен филм. Може да бъде и названието на изявите в първенството на баскетболния „Ямбол” в последните няколко сезона.
Изписвам го с тъга, защото и на мен, както и на всички привърженици на нашия клуб, не ми се иска още преди началото на месец май „Ямбол” да изчезва от битката в плейофите. А в последните няколко сезона се получи именно това. В сезон 2015/2016 година тимът ти завърши на осмо място от десет отбора в Лигата, като зад нас останаха само новакът „Академик Бултекс/Пловдив/ и бургаският „Черноморец”.При това съставът на Пловдив изостана само с 1 точка от нашите, а класиралият се непосредствено преди нас, на седмо място, правен с малко пари този сезон „Левски”, ни изпревари с цели четири точки. Плевенският „Спартак” пък ни избяга в редовния сезон с пет точки…
Въпрос е на пари, на бюджет, ще кажат мнозина. И да, и не, но да видим какво стана през този сезон, в който по късата процедура „Лукойл-Академик” ни елиминира от плейофите/ попаднахме на „студентите”, защото завършихме в редовния сезон едва осми, а деветият и десетият просто не влязоха в плейофите/, като във втория мач в зала „Диана” те ни съсипаха с разлика от 45 точки.
Бяхме без контузените Боцка и Говедаров в този последен за първенството мач, въпреки това такава разлика е чудовищна, след като сме в елитната дивизия. В тази дивизия, поне това е сигурно, „Ямбол” ще продължи да бъде и през следващия сезон – Общинският съвет отдавна гласува 230 000 лева, толкова, колкото и миналата година, за мъжкия ни тим. Отделно 30 000 лева се дадоха за детско-юношеската школа.
Малко са за Лигата, но са една добра основа, към която да се добавят средства и от частния бизнес. Един колективен спорт в елита имаме, нямаме пет, а и не е нужно да има бюджет от половин милион, за да се представя „Ямбол” така, както и се иска на публиката.
И както подобава за традициите на този спорт край Тунджа.
Двама треньори през сезона се опитваха да вдигнат жълтия отбор на крака. Сезонът започна под ръководството на никому непознатия сърбин Нинослав Милянович. Със сигурност той бе доведен в зала „Диана” от Иван Чолаков, няма друг в града ни, поне на този етап, който ще може да вземе решение за привличане на чуждестранен специалист. Особено пък на такъв, за който няма никакви сериозни отзиви.
Преди още да се появи треньорът Марянович, Чолаков бе уговорил идването на гарда Милиян Боцка – това го каза бившият треньор, сега депутат от ГЕРБ, още преди да почне сръбският треньор да прави плановете си.
Боцка бе харесан от Чолаков от предния сезон, когато игра с екипа на Варна. В „Ямбол” той бе страхотен, и не случайно стана най-поленият баскетболист в четири кръга от първенството. Плеймейкърът влачеше в много мачове тима на гърба си, но това почти никога не е признак на качествена селекция. Времето на Никос Галис отдавна мина, сега са нужни поне трима играчи от солидна класа.
Дали защото Марянович не познаваше българските състезатели, дали поради липсата на опит, а и на знания за треньорската професия, той не се оправи в клуба ни.
Под неговото ръководство „Ямбол” тръгна катастрофално в шампионата. Няколко кръга само поражения, при това след много лоша игра. После нещата се пооправиха, Марянович дочака и победи, баскетболистите си понапаснаха, а в интерес на истината, той нямаше и почти никаква резервна скамейка. Тук вината не беше само негова обаче – практиката да се прави селекция броени дни преди старта на първенството отново се повтори. За кой ли път при това. Дори и не особено скъпи български играчи или не пожелаха, или вече бяха поканени от други клубове, и за „Ямбол” не остана място за трансферно маневриране.
До последно почти се считаше, че Костадин Маршавелски ще остане и за новия сезон, а защо за нашия клуб не искаха да чуят нито Станислав Славейков, нито Димитър Маринчешки, играли иначе с успех с екипа на „Ямбол”, нито млади, но пък даващи обещание за развитие баскетболисти е въпрос, който е много сериозен. Той е голям проблем, тъй като може да наведе само на една мисъл – реномето на баскетболния ни клуб в последните сезони пада…
Новият старши треньор Нинослав Марянович/ апропо, старият, Юлиян Радионов, обяви, че се оттегля по никое време, и то от Япония/, доведе със себе си двама сръбски състезатели. Тежкото крило Боян Радетич игра на приливи и отливи – имаше отчайващи мачове, направи обаче и силни срещи, като топ изявата му бе срещу вицешампионите от „Балкан”, когато извади изумителна ръка от Безистена.
Не зная каква е била заплатата на Радетич, затова и не твърдя категорично дали той свърши това, което се очакваше от него. Сръбският треньор доведе и лекото крило Иван Бошняк, който бе странна птица. При първите мачове в зала „Диана” публиката бе стъписана – такива играчи има под път и над път в страната ни. Бошняк направи един единствен добър мач, при победата над аутсайдера ”Черноморец” в Бургас, след още няколко мача изчезна.
Изчезна заедно с треньора Марянович, който така и не обясни защо напуска Ямбол. Или може би бе чисто и просто уволнен?…
Борислав Ненов
/Следва/
