Регионалният исторически музей представи фотоалбума „Поздравъ отъ Ямболъ“

Ямбол, 30.01.2020 г.

Фотоалбумът „Поздравъ отъ Ямболъ“, включващ илюстровани пощенски картички и стари фотографии от нашия град, при огромен интерес, беше представен снощи в Регионалния исторически музей. Той е дело на отдела за нова и най-нова история в музея – на специалистите Мария Иванова, Таня Иванова и Таня Косева. Идеята за създаването му се е зародила, след като в Безистена са експонирани няколко интересни изгледи от Ямбол и това предизвиква огромен интерес – възрастните се връщат с носталгия към миналото, младите се вълнуват как е изглеждал градът ни преди години, сподели директорът на музея Стефан Бакърджиев. Проектът е изцяло финансиран и изпълнен от РИМ-Ямбол.

В албума са включени фотографии от годините след Освобождението до средата на 40-те години на 20 век. От фонда на музея са подбрани фотографии и пощенски картички на емблематични улици и сгради като Безистена, Офицерското събрание, Минералната баня и банския мост, кътчета от градската градина и др. „Решихме да ги съберем в книжно тяло, за да си припомним какво е да разлистваш фотоалбум във време, в което сме пренаситени от информация и снимки“, сподели Мария Иванова.

Фотоалбумът е посветен на 180 г. от създаването на фотографията, когато през 1839 г. френският художник Луи Дагер патентова своето откритие. Методът му е бил скъп и една снимка е струвала около 1000 днешни щатски долара. Фотографията в България се появява късно, първите фотографи са пътуващите. Най-старата фотография, върху която са изобразени българи, е направена във Виена през 1842/3 г. – тя е на възрожденеца Тодор Минков и майка му. Най-старата снимка, направена в страната, е от 1851 г. в Шумен – заснет е първият български оркестър.

Във фотоалбума са представени шестима фотографи, подредени хронологично. Музейните специалисти са срещнали най-големи трудности, заради оскъдната на моменти противоречива информация, но в изданието е включена само достоверната, сподели Таня Иванова. Първият представен фотограф е Никифор Минков – той е с най-голяма национална известност. Автор е на единствения портрет на Иванка Ботева – майката на Христо Ботев. Запазена е само една негова снимка от Ямбол – тя е на сградата на Безистена такъв, какъвто е изглеждал преди 140 г.

Следващите фотографи с Иван и Стоимена Манчеви. Интересна в случая е дамата – тя е единствената жена-фотограф, включена в албума, една от първите и малко жени в този занаят по онова време.

Стати Статев бе представен като фотографа-комик, защото е бил известен с хумора си. Когато през 1924 г. съпругата му Василка умира, хуморът му е помрачен, а той затваря студиото си за половин година. Прави типично художествена фотография, улавя все още възрожденския дух на града ни.

Най-известният сред ямболци фотограф е фотограф е Благовест Качулев. Той е и първият български дипломиран фотограф – с диплома от Виена. Когато заминава на фронта като военен фотограф, сестра му Недялка работи в студиото им в Ямбол.

Представена е още една фотографска двойка – баща и син Григор и Георги Паскови. Те създават своеобразна империя- фотоиздателство „Григор Пасков“, тъй като превръщат снимките си в пощенски картички. Заснемат всяко кътче в страната – град, всяко по-голямо и известно село, природна забележителност и превръщат своите снимки в пощенски картички. Те са разпознаваеми, тъй като имат пореден номер, надпис на съответната забележителност, могат да се видят и техните инициали. Техни фотографии са включени в „Нешънъл джиографик“, което и тогава е било също толкова престижно, колкото и днес.

Следващият представен фотограф е Вълкан Вълканов. Съпругата му Пенка Вълканова помагала в ателието като ретушор и лаборант. Във фотоалбума е включена снимка на тяхното ателие – сградата съществува и до днес, там се помещава магазин на „Вилтон“ – между Минералната баня и Брънековата къща.

След събитията от 1944 г. идва национализацията. През 1952 г. се създава държавно предприятие „Българска фотография“- клон Ямбол и цялата апаратура на фотографа Вълкан Вълканов е включена в него. Той самият става първият му директор.

На гърба на фотоалбума са поместени самолетни снимки на Ямбол. Техен автор е подполк. Климент Карадимчев – военен летец, баща на композитора Борис Карадимчев. Когато през 1939 г. подполк. Карадимчев служи в Трети армейски орляк, базиран на летище Ямбол, при един от полетите той прави включените в албума кадри.

Изказана бе специална благодарност за оказаното съдействие с информация и снимки на Мери Качулева, внучка на Благовест Качулев и на Петър Вълканов, син на Вълкан Вълканов.

Предстои музеят на направи изложба, обхващаща по-голям период от време, с представяне на повече фотографи и творчеството им. Затова бе отправен призив към ямболци, които имат запазена стара фотографска техника, снимки и пощенски картички от града ни, да ги дарят на музея за включване в бъдещата експозиция. Музеят възнамерява да продължи фотографската сбирка и с картички от следващия период 1944-1989 г.

А във фоайето на музея се изви дълга опашка от желаещи да притежават албума „Поздравъ отъ Ямболъ“ – хора влюбени в своя град, еднакво ценящи неговото минало, настояще и бъдеще.

About the Author :

Leave a reply