Разумните хора се чувстват крайно неудобно в този парламент

DSC07417A

Кирчо Карагьозов, народен представител от „Коалиция за България”:

Кирчо Карагьозов е роден на 3 октомври 1954 г. в с. Безмер, община „Тунджа”. Средното си образование завършва в ТМТ „Ив. Райнов”. По разпределение работи в АРЗ „ Георги Калчев”, където извървява „пътя” от автомонтьор до началник смяна. В периода 1985 – 1989 г. учи право в СУ „Св. Климент Охридски”. От 21 години работи като адвокат в Адвокатска колегия – Ямбол. 16 години е общински съветник в „Тунджа”, от които 3 години е бил председател на Общинския съвет. Женен с двама сина.

– Станахте депутат в най-бурното Народно събрание. Как изглежда парламентът отвътре?

– За съжаление, представите ми за парламентаризъм се разминаха с това, което видях в действителност. Това, което за мен се е градило в годините като власт, като отговорност на тези хора, от които всички очакваме преди всичко законодателна дейност, а не само политическа, се оказа, че не е точно така. Видях се, че нивото на парламентаризма в момента е изключително ниско. Попаднах в една среда, в която се изумих и от начин на поведение на колегите си, и от това, което се случваше около парламента.
– Кое ви шокира най-много?
– За мен не е нормално една такава реакция на обществото като тогавашните протести само няколко месеца след като са били проведени избори. Още октомври месец, когато отидох в София, бях в парламента, но имах възможността да бъда и сред демонстрантите, тъй като никой не ме познаваше. За съжаление освен едни озверени в голямата си част детски лица, аз не видях нещо смислено в този вид демонстрация на несъгласие с политическата ни действителност. И тъй като дълго се коментираше преди, че това са платени протести, че хората са подстрекавани, затова реших да се уверя с очите си. Застанах на ъгъла до „коня” (б. р. паметника на Царя Освободител) и виждах откъде идват групите с хора, манипулирани, подредени и как ги вкарваха в общата демонстрация. Вероятно има и такива, които са изразили спонтанно отношението си към властта, но в голямата си част, тези хора бяха манипулирани. А вън от този кръг около Народното събрание животът си течеше в нормалния си ритъм.
Вторият отрицателен факт е нивото вътре в парламента. В дните, когато течаха безконечни регистрации, една сутрин Бойко Борисов влиза в парламентарната зала и свири демонстративно. Един колега му каза: „овчарят да си докара стадото”. До това ниво сме стигнали. Аз мисля, че разумните хора, без значение от коя партия са, се чувстваха вътре крайно неудобно. Затова този парламент наистина трябва да си отиде, защото не е възможно да се работи. До такава степен вътре също е нагнетено това напрежение на нетърпимост и на несъгласие на едните с другите, че просто не е възможно. И при това съотношение на силите вътре, няма как да се случи нещо друго, освен да се прекрати работата.
– Това ли беше причината това да бъде най-охулваният парламент?
– Да, то няма друга причина. Неработещият парламент предизвиква и външната реакция.
– Винаги е имало политическо противопоставяне, защо точно този парламент не можа да заработи? Заради поляризираното и нагнетено общество ли?
– Изключително нагнетено. И не само обществото. По-скоро политиците, отколкото обществото.
– Те ли предават тази вражда на обществото?
– Да, аз много пъти съм казвал, че ние политиците, вместо да се опитваме да предизвикаме взаимна търпимост между нашите избиратели, напротив, ние показваме на обществото, че между нас няма търпимост и толерантност, а очакваме те да имат към нас. Това няма как да се случи. В обществото липсва най-много чуваемостта. Всеки нещо говори, но не чува другия.
– При това разделение в момента, мислите ли, че то ще се пренесе и в следващия парламент, защото нетърпимостта е същата, само разочарованието е по-голямо?
– За съжаление си мисля, че и в следващия парламент нещата няма да са кой знае колко по-различни. Политическите сили ще бъдат много, вероятно никой няма да има мнозинство. И като виждам каква е нагласата и като слушам изявленията на политиците, не виждам как ще заработим в една посока.
– Какво полезно все пак свърши това Народно събрание?
– Доста неща свърши. За тази една година бяха предприети много законодателни промени за облекчаване на бизнеса, защита на най-уязвимите хора в социалната сфера. Подготвиха се и много промени в законодателството, които за съжаление няма да бъдат доведени до край. Но мен ме тревожи, че сякаш остана незабелязано това, което се направи. Хората не разбраха, защото ние не успяхме да огласим какво е направено. Бойко Борисов всеки ден режеше лентички и беше в медиите, а нашият министър-председател го нямаше никъде. Ние се затваряме да работим по нашата програма, да виждаме проблемите, да се опитваме да ги решаваме, но не и да казваме и да обясняваме какво сме направили.
– Често твърдим, че законите са ни виновни, защото са лошо направени. Като юрист трудно ли се „коват” закони и коя е причината да им намираме „пробойни”?
– Това беше много интересно за мен. Като юрист досега съм бил от другата страна, да се опитам да намеря онзи текст от закона, който ще ми помогне да защитя клиента си, а сега съм от другата страна да определям как да изглеждат законите. Законът трябва да отразява обществените отношения, да ги регулира, но той не може да обхване всички елементи на обществените отношения, които съществуват.
– Животът е по-пъстър, от колкото може да го обхване законът…
– Има и такива отношения в обществото, които са трайни, но има и такива, които се променят много бързо и законите, които ги уреждат, също.
– Вие забелязахте ли лобизъм при правенето на законите? Кога най-често се вкарват такива промени?
– Да. Между първо и второ четене стават промените в комисиите.
– Как се събира все пак мнозинство, за да бъдат приети лобистките текстове, или депутатите не винаги осъзнават какво гласуват?
– В тази лавина от закони, едва ли всеки може да вникне в дълбочината на всички текстове. Това става още по-лесно при промени на закона, а не при нов закон.
– На какво ви научи депутатството?
– Депутатството за мен беше едно предизвикателство. Да видиш властта от другата й страна. Да стигнеш до върха на управлението – законотворчеството. И това, което се затвърди у мен като убеждение е, че хората, които стигат до това място, трябва да бъдат преди всичко отговорни. Не към себе си, а към хората.
– Трудно време ли настана за БСП?
– Аз съм член на тази партия от 1976 г. и съм свикнал да работя с хора. За втори път партньорът, който избрахме, се оказа неподходящ, за да осъществим политиката, която искаме, говоря за ДПС. Колкото и публично те да обявяват, че са европейска партия от нов тип, обърната към проблемите на хората, това не е така. ДПС е партия, която се стреми преди всичко към властта.
– Но вие сте трамплинът, чрез който тя получава властта…
– Да. И за да спрем този път, по който тя тръгна, ние казахме – дотук с парламента. Ние усетихме, че партията няма полза от такъв партньор, защото ние вече губим.
– Вие ли си „тръгнахте”, или те, или просто те побързаха да го съобщят първи, защото са очаквали да има срив?
– Те усетиха, че ние сме готови за тази крачка.
– От каква промяна се нуждае БСП сега?
– Промяната ще бъде трудна. Според мен БСП загуби контакта с част от активното население. Ние трябва да се обърнем към тези хора и да им помогнем да се отърсят от контролирания административен и корпоративен вот.
– Как ще се развие според вас съревнованието за лидерския пост в БСП и от какъв лидер се нуждае партията, за да може да се промени и да стигне отново до хората?
– Един човек не може да направи промяната. Но една промяна на лидера, ще даде друг импулс на останалите, които работят в тази партия. И не лидерът ще направи цялостната промяна и ще накара хората да погледнат с други очи към партията и към политиката, която води, а самият факт на промяната.
– Мислите ли, че жена може да стане лидер на БСП?
– Не мисля. Още не сме дорасли като партия за такива промени.
– Как ще се отразят трусовете в БСП на предстоящите парламентарни избори и върху идващите догодина местни избори?
– Партията е успявала винаги и аз мисля, че това няма да окаже кой знае какво влияние. По-скоро влияние оказват други неща, които се случват, или не се случват „на терен”. Това, което направи досега това правителство, ако беше продължило още година, още малко нещата щяха да се отлепят от дъното. Това правителство не се концентрира само върху големите инфраструктурни проекти, както правеше Бойко Борисов, защото решението на двете партии подкрепящи правителството беше, бюджетният ресурс да стигне до всички хора- може да е малко, но да се усети от всички.
– Промени ли се мнението ви за политиката, след като преминахте на по-горно властово ниво?
– По-скоро съм разочарован от т. нар. голяма политика, която видях.
– През цялото време, докато бяхте народен представител, не се откъснахте от региона и непрекъснато се връщахте тук. По лични причини ли го правехте или това е убеждението ви как трябва да работи депутатът?
– Аз не съм професионален политик, който да е изкарал няколко мандата и да се е сраснал с политиката. За мен петък беше свещения ден, в който отново да се върна тук, да видя близки, приятели и не съм пропускал всяко едно мероприятие, на което съм поканен и бих могъл да присъствам. Правил съм го с нагласата, че това са хората, които са ми гласували доверие и аз трябва да съм сред тях. Политиците обикновено са критикувани, че идват при хората, само когато наближат избори, а аз не искам да се откъсна от тази среда.
– Не пропускахте случай да направите дарение?
– И преди да стана народен представител съм го правил. Когато съм имал възможност, съм помагал. Аз съм доверчив човек, вярвам на хората, усещам тяхната болка и се опитвам да им помогна.
– Кое е най-приятното ви занимание? Как си почивате?
– Ако говорим за престоя ми в Народното събрание, вървя. Връщам се пеша от парламента до „Красно село”, което е около 5-6 км. Като се върна тук, любимото ми занимание е в градинката пред къщата ми. Там си създавам красота – цветя, фонтан, всичко сам съм го направил и изпитвам удоволствие от този труд.
– Най-важният житейски урок?
– Човек никога не трябва да губи надежда. Винаги съм си казвал, че има нещо, което те крепи. Не съм много религиозен, но вярвам, че има сила, която ти дава насоката. Няколко пъти в житейския си път съм изпадал на ръба. В казармата съм оставал с танка под водата – на 26 май 1975 г. на полигон „Ново село”. Правил съм една –две катастрофи. При едната особено идваше отгоре колата ми и си мислех, че свършва всичко, но в последния момент се оказа, че нещата се разминаха. Човек винаги трябва да вярва, че ще се случи нещо по-добро, за да има импулса да върви напред.

Интервю на:
Диана Иванова

About the Author :

1 Comment to “Разумните хора се чувстват крайно неудобно в този парламент”
  • Димитров
    August 26, 2014 - Reply

    Киру “интилекта”

Leave a reply