Разговор по болните проблеми на читалищата, номер едно – безпаричието

velev-Среща-разговор по болните проблеми на читалищата се проведе днес, 24 февруари, с доц. Венцислав Велев, началник отдел „Регионални дейности“ в Министерството на културата, в читалище „Зора“. Тя бе организирана от читалище „Зора“ със съдействието на РЕКИЦ „Читалища“. Присъстваха служители в читалища от Ямбол, общините „Тунджа“ и Стралджа, част от настоятелството на „Зора“. Силните и слаби страни на 87-те читалища в областта обобщи Иванилина Йовчева от РЕКИЦ „Читалища“. Председателят на „Зора“ Невена Димитрова първо представи дейността на читалището, а след това аргументирано постави проблемите. Основният – изключителното безпаричие, при което съществуват тези културни институти. Все по-трудно се привличат нови самодейци; програмите „Успех“ и „Твоят час“ създават непреодолима конкуренция при децата– учителите са на държавна заплата, на velev2-ръководителите в читалищата се плащат хонорари. Развиването на стопанска дейност – обучителна и организиране на празници, трудно се получава – в града има достатъчно утвърдени обучителни организации, а читалищните салони са неотоплени. Заплатите са мизерни – под минималния праг. Н. Димитрова предложи да има диференциация между отделните читалища. Нели Ройдева от община „Тунджа“ допълни, че такса смет е огромно перо за едно читалище; при проектите се иска съфинансиране, за което няма пари; в читалищата на 80 % постъпват на работа неспециалисти, но при минимална заплата няма как да се очаква качество на служителите. В 9 от читалищата в селската община при 460 лв. минимална заплата плюс клас прослужено време не им стига субсидията дори за това.

velev3В отговор Венцислав Велев изтъкна, че повечето от проблемите са заложени в Закона за народните читалища, който не е променян от 20 г. и засега май няма воля за сериозни изменения. Според него читалищата са „самостоятелно юридическо лице с нестопанска цел“ и затова никой отвън не може да определя щатовете на служителите. По закон няма разлика между читалище в малко село и в центъра на столицата. Министерството осигурява максимално много средства за една функция  – 80 млн. лв. годишно, но читалищата непрекъснато се роят и това никой не може да го спре. Годишно се появяват по около 20 нови читалища. Намаляването на такса смет може да стане само на местно ниво – от Общинските съвети. Съфинансирането на проекти го има навсякъде, затова се изисква само минималният размер. Нивото на образование на кадрите, заети в читалищата, е много ниско в национален мащаб, интересът към повишаване на квалификацията от страна на тези хора, е незначителен. Това Венцислав Велев определи като много сериозен проблем. Според госта не било вярно, че младите хора не искат да работят в читалищата за малко пари, а че служители в надпенсионна възраст не ги допускали. Много от проблемите са от липсата на общинска субсидия по места, но пък често пъти срещу подобни упреци общините казват, че са предоставили сграден фонд.

Така на този етап просветление като че ли няма. Освен рано или късно натрупванията на проблеми да доведат до наистина сериозни промени в тази сфера. За което трябва воля, на първо място законодателна, а след това и всичко останало.

About the Author :

Leave a reply