Пътят на шарана до никулденската трапеза

Ямболска област е един от големите производители на сладководна риба, защото на нейна територия има много язовири, повечето от които са отдадени под наем или на концесия. Само в община „Тунджа” броят им е 101, а останалите общини също разполагат с немалък брой язовири, които са отдадени.

Вероятно това е и една от причините тази година в Ямбол да ядем едни от най-евтините шарани. Цената им на пазара падна под 5 лв. и то значително. В центъра на града на старата автогара, където са концентрирани доста рибни магазини, шаранът се продаваше от 4,30 до 4,70 лв. за килограм, докато през цялата година живият шаран държеше твърда цена от 5 лв.

Почти навсякъде рибата беше от ямболски язовири – Маломир, Робово, Борисово и др.

Дни преди празника проследихме как рибата от язовира в Маломир, например, стига до търговската мрежа.

Наемателите на язовира бяха наели специална група от Нова Загора, която да вади рибата. Работниците хвърлиха мрежите, наричани грип, вадят ги с помощта на трактор, след което ги събират в садки, за да може, като дойдат търговците, рибата да е готова. За услугата си групата на всяко грипене взима по 2000 лв. Обикновено в навечерието на Никулден се налага да се правят по няколко такива вадения, наричани грипене, за да може рибата да се продаде, но затова е необходимо да има и интерес от търговците. Аз станах свидетел на второто грипене, а при първото са извадени около 8 тона риба, при късмет от едно вадене може да се изкарат и по 10 тона шарани.

Язовирът в Маломир е с площ 240 дка. По думите на отговорника за охраната Манол Вълчев, той е много подходящ за отглеждане на шаран, защото е плитък, песъклив и не събира тиня, а това прави рибата добра, защото не мирише. През април в язовира са хвърлени 30 000 броя малки шаранчета по 150 грама и само за няколко месеца те са достигнали най-подходящото тегло от 2 – 2,300 кг. За да станат готови, в язовира е хвърлен близо 80 тона фураж за храна.

В най-добрия случай от този язовир може да се извади около 30 тона риба, разказва още Манол Вълчев. Според него, за да стане шарана най-важното е да се храни и охраната. Колкото и да го пазим обаче, от корморана не можем да го спасим, допълва той и обяснява, че не се страхува, защото 20 години е бил горски и познава добре района.

Цената, на която рибата се продава на търговците, е 3,80-4 лв. на килограм. На същата цена може да си купят риба и от селото, защото местните хора са с предимство, както обяснява отговорникът за охраната.

Оказа се, че не всяка година от язовира може да се вади риба. След като се извади шарана, язовирът трябва да се пресуши, да се изчисти от каракуда и на следващата година той се използва за зарибител. В него се пускат личинки на шаран, за да може да се произведе зарибителен материал. Той също се лови с мрежи, но с по-ситни.

На язовира в Маломир му се носи славата, че рибата е хубава и затова се търси както зарибителният материал от него, така и шаранът. Най-важното обаче е, че рибата от него стига бързо до ямболските магазини и е прясна и хубава, а всеки който си я купи, ще си я приготви както на него му харесва.

Диана Иванова