Псевдореферендум

Референдум, ще рече, допитване до народа, но допитване не самоцелно, а което решава определен проблем или формира някаква политика. А референдум, който предизвестено е недействителен, наместо допитване до народа, е подигравка с народа. Нашият президент обаче или не знае, или не иска да знае, че с референдума шега не бива, че играта на референдуми е опасна игра, ако безпринципно се обслужва, чрез нея, политическата конюнктура. Росен Плевнелиев, чиито пристрастия, тарикатлък и партизанщина вече не ни ядосват, а забавляват, очевидно, е забравил, че тъкмо един злощастен референдум, а не друго, изяде главата на патрона му, любимият вожд. И той, като Бойко Борисов, види се,  не си дава сметка, че ако се състои ненужният референдум, за който апелира, провалът му ще е впечатляващ. Не би могло да се случи друго, щом е ясно, че едничката цел на президента е да саботира приемането на новия Избирателен кодекс. Референдумът, ясно е, ще е недействителен, при съществуващото лошо законодателство, докато новият Избирателен кодекс, с всичките си кусури, не само не би могъл да е недействителен, но и непременно ще коригира лошото законодателство. Тъкмо за това става въпрос, за сблъсък на демагогията и популизма с реалните политики, допринасящи за усъвършенстване на законодателството, неудобни, тъкмо заради преобразуващата си сила. Референдумът се превръща в псевдореферендум тутакси, щом е ясно, че противопоставя на реалните политики фикс-идеи, а освен това е и недействителен по презумция. Ако президентът действително е радетел за въвеждането на референдума в обществено-политическия ни живот, би трябвало, преди всичко, да предизвика референдум за референдумите. Законът за референдумите, разбира се, трябва да бъде променен, ако искаме да станат действителни запитванията до народа и се приближим до Швейцария. Инак, с политическите шашарми на Плевнелиев, които отклоняват напразно общественото внимание, се приближаваме по-скоро до Северна Корея. Проблемът обаче не единствено в референдума, а и във фикс-идеите, които лансира президентът, за да обърка още и без това объркания избирател, да умножи, наместо да отстрани, бъркотията. Абсурдно е, преди всичко, че не друг, а държавния глава, пледира за антиконституционни реформи и гневът на вицепрезидента Маргарита Попова е повече от закономерен. Като всеки уважаващ закона юрист, госпожа Попова не издържа и каза това, което бе длъжна да каже, т.е. че е неприлично тъкмо тази институция да игнорира Конституцията. Президентът, това и децата го проумяват, ако наистина иска задължително гласуване, би трябвало, преди това, да поиска промяна на Конституцията. А какъв ще е доводът, нека той измисли, щом ратува за отнемане на реални конституционни свободи, заради нереални, предполагаеми, политически ползи. Така стоят нещата, задължителното гласуване е и невъзможно, щом е противокоституционно, и ненужно, щом ефекта от него е неясен. Пълен абсурд е, в една демократична държава, Конституцията да се коригира, заради  антидемократични реформи, а абсурда е още по-голям, защото търсеният ефект е фикция. Да, няма гаранция, разбира се, че насила закараният при урните народ, не би гласувал на инат, с недействителна бюлетина, да речем, както и за това, че подобно начинание ще допринесе за разбиването на така наречените твърди електорати. Сигурно е друго, че пръкващите се от нищото лидерски партии, сред време, отиват в нищото, въпреки усилията на Цецка Цачева, и разпадането им не само не разбива твърдите електорати на твърдите партии, а напротив. В този смисъл, задължителното гласуване е ненужна глупост, провокирана от конкретната конюнктура, която изглежда смислена само заради това, че действително би ограничила влиянието на ДПС. Горе-долу така стоят нещата и с широко прокламирания, но съвършено непонятен за мнозинството, мажоритарен вот, шумът около който също е и спекулативен, и конюнктурен. Честният политик, ако има такива, би трябвало да заяви отчетливо, ясно и категорично, че мажоритарният вот, в днешната, родна, обществено-политическа реалност, е практически невъзможен. Не само няма честни политици у нас обаче, както се оказва, а са премного, направо изобилни, политическите шарлатани от всички цветове, склонни да се гаврят с народа. Подигравка с народа е лансирането на недействителния референдум, подигравка с народа е заигравката с антиконституционните искания, подигравка с народа е и плямпането около мажоритарния вот! Плямпане, празни приказки, защото и то, както референдума и задължителното гласуване, е невъзможно, въпреки че в случая законови пречки липсват. Невъзможно е то, защото нашите реалности и родното законодателство, превръщат партийния кандидат в абсолютен фаворит, отнемат всички шансове на противника му. Така нареченият мажоритарен кандидат, ако е лишен от партийната подкрепа, е пълен аутсайдер, дори само заради всеизвестната истина, че у нас никой не е пророк в родното си място. Така нареченият мажоритарен кандидат, освен това, ще е неконкурентоспособен, дори само заради липсата на средства за предизборната си кампания. Въобще, ако иска да успее, той ще е непременно нечий заложник, на корпоративни или други някакви интереси, а ще му се наложи, вероятно, и да купува гласове. Не би могло да е инак, щом той не разчита на твърд електорат, пък и се е впуснал в тази авантюра, защото не е толкова богат, т.е. за да угоди другиму и припечели покрай това. С други думи казано, мажоритарният вот, както референдумите и задължителното гласуване, се нуждае от дълго и старателно обмисляне, а и от сериозни законодателни промени. Черешката на тортата, както се казва, в исканията на президента Плевнелиев обаче е повсеместното въвеждане на електронното гласуване, което е невъзможно не само юридически, но и технически, пък и съвсем ненужно. Нужно е то, всъщност, ако говорим сериозно, само на тези, които все още мечтаят за някакви шашарми, след като новият Избирателен кодекс ги лишава от услугите на печално известната Костинбродска печатница. Цецка Цачева, Ципов , Главчев и очарователната Десислава Атанасова, очевидно, имат много лошо мнение за българския народ, щом настървено ни убеждават, че електронното гласуване противостои на шашармите. Е, няма толкова тъпи хора, които да не схванат, че е лесно, много лесно, да се осъществи контролиран вот, от работодателя, да речем, посредством електронното гласуване. И дори мургавите ни сънародници, лесно ще се досетят, че вече няма защо да им събират и държат личните карти, щом е предостатъчно да въведат ЕГТ-то им когато трябва и където трябва. Има и друго, абсурдно е да се пледира за правата на тези, които са напуснали доброволно отечеството си, докато се вменяват задължения на тези, които работят тук. Правото на всеки българин да гласува, разбира се, е конституционно право, но щом законодателят изисква уседналост на гласуващия, няма как да получи правото всеки, живеещ в чужбина, да гласува както си ще. Това са все ясни, пределно ясни казуси, но президентът Плевнелиев или е удивително некомпетентен, или е удивително нагъл, щом ни принуждава да умуваме ненужно. И в този случай, вероятно, става дума за гьонсуратлък, не за друго, щом този човек, нека припомним, обясняваше на българския народ, че майка му и баща му са обикновени учители. Майка му и баща му, бързам да уточня, са необикновени учители, щом баща му е висша партийна номенклатура на ОК на БКП, а майка му партиен секретар на най-голямата гимназия. Смущаващото в случая обаче е не този твърде красноречив факт, а това, че човек, който се срамува от родителите си, вероятно, се срамува и от отечеството си, пък и от народа си. Росен Плевнелиев, ако се замили върху поведението си, ще разбере, вярвам, че с онова вето за фотоволтаиците и този референдум, кара мнозина да се съмняват, че е най-подходящият за високата длъжност, че е способен да олицетворява отечеството и  защищава народа. Президентът, ако милее за институцията и собствения си авторитет, би коригирал поведението си, без да му пука, че Бойко Борисов, любимият вожд, ще му се разсърди…

Любомир Котев