Проф. Панайот Панайотов се „завърна” изчистен от идеологическия патос

???????????????????????????????…Не знаех името му, но всяка сутрин, прекалено ранна, по сегашните критерии, негова картина се набиваше в очите ми. Не само в моите, вероятно, защото в ония години, края на 80-те, страшно много хора все още пътуваха с автобуси до работните си места. И по всякаква друга причина, разбира се.

Картината на професор Панайот Панайотов нямаше как да не се запомни – на нея бе изобразен в гигантски ръст вождът и учителят на българския народ Георги Димитров-прав, с шлифер или нещо подобно, преметнато грижливо на дясната му ръка, а зад него бе светлото бъдеще. Защото имаше и други фигури на това огромно платно в салона на Старата автогара, но дали бяха работници или фабрики, вече не мога да си спомня. Може да е било просто поле, безкрайното българско поле, което все още ни храни. Гонехме автобуса за село Бояново, където се опитвахме да направим нещо с около 180 ученици в тамошното СПТУ по механизация на селското стопанство. Сега виждам, че момчетата  ( в цялото училище имаше едва три-четири момичета) не стоят без работа, макар че литературата им носеше почти смъртна скука.

Спасявахме се взаимно, бях едва 7-8 години по-възрастен от тях, така че все някъде намирахме допирна точка. И днес почти винаги се обаждат, щом ни се пресекат пътищата.

DSC02263Името на проф. Панайотов научих вероятно най-напред покрай това огромно платно, на което бе изобразил Георги Димитров. После сигурно някой ми е казал, че оная творба е халтура, а художникът, роден в Стралджа, има и много, и истински произведения на изкуството. В някаква утрин, но в далеч по-нормален час (оня автобус, който гонехме всяка заран като учители в Бояново тръгваше в 6,20 часа ) рових нещо из ямболската библиотека, в раздела за изобразително изкуство. И ми се мярна книга за същия този проф. Панайот Панайотов. Бях изненадан от пейзажните му работи – четка на майстор, който е традиционалист, но определено майстор. Селски пейзажи най-вече, Стралджа не е разбира се, нито Пловдив, нито Русе, а поне българските творци в творбите си работят с това, което познават най-добре, което познават до последния детайл.

Дявол знае защо, в паметта ми остана като автор на книгата, даже считах, че е била монография, Георги Павлов-Павлето. Тия дни измъчих библиотекарките, ала все пак намерихме книгата.

Не е била всъщност монография, а албум с репродукции на проф. Панайотов, а текстът – встъпление е на заслужилия художник, проф. Васил Сотиров. Годината, в която този албум се появява, е 1969. Стралджанинът Панайот Панайотов е навършил тогава 60 години.

…Сега го няма на тоя все по-шантав свят, но се завърна в Ямбол чрез юбилейната изложба, организира от Художествена галерия „Жорж Папазов” по случай 105 години от рождението му. С една много добре подредена експозиция, много стилна, компактна, в която всяка картина кореспондира със съседната и изложбата е в една тоналност. И не е никак скучна, защото Панайот Панайотов действително има сочна четка, както в албума от 1969 година пише Васил Стоилов. Той пише в него и твърде много глупости, идващи от идеологическата догматика и от профанацията на изкуството, които бяха толкова характерни за времето на социализма.

…”Пейзаж от Мелник”, „Край Ботунец”, „Есен”, „Път”, „Езеро край София”, „Край Саранци”, „Стралджа-Мараш”, това са все платна, в които има много светлина, платна, ухаещи с българската си атмосфера. Една от най-обемните картини в изложбата, „Продаване на мляко”, ни връща в патриархалния свят на селото, който отдавна изчезна, но вероятно тепърва и дълго ще ни преследва.

За хубаво или за лошо – не зная.

Но е хубаво, уютно и спокойно, човек да постои, загледан в платната на Панайот Панайотов, в които играе кобалта, резедата, среброто. А и експозицията почти напълно е изчистена от пропагандните картини на родения през 1909 г. в село Стралджа (то става град много по-късно). Каква е цената на картините, посветени на вожда Димитров или на ТКЗС-тата, личи по биографията на Панайотов – той е носител на Димитровска награда през 1949 г., после стига до народен художник, само две лета след като е обявен за заслужил. Дълго време е ректор на Художествената академия.

По-големи почести от тези по времето на соца нямаше за един художник…

…Коста Стоянов, който е следвал в Академията по времето, когато проф. Панайотов е ректор, пази прекрасни спомени от него. Често ректорът се връщал в Стралджа, където са му родствениците. Държал много на тях, и нямал време да се размайва из Ямбол.

Не бил и бохема, още една причина вероятно, за да не се застоява в окръжния град. Помогнал на Коста в тежък момент, не за приемането му или за вземане на изпити, за друго, но без тази помощ ямболският художник никога нямаше стигне до своите изложби.

DSC02266…Проф. Панайотов е не само пейзажист, той има и много портретни творби, както и натюрморти, част от тях също са намерили място в откритата в четвъртък в ХГ „Жорж Папазов” експозиция. Някъде прочетох, че той рисувал не от натура портретите си. Ако са имали предвид картините за Георги Димитров или други идеолози, вероятно е така. Защото портретите, изложени в ямболската галерия, нямат нужда да са рисувани от натура.

Нужна ли те е натура, когато на платното търсиш душата на майка си, на дядо си, на други свои близки хора…

Както и на себе си, защото три от творбите от този жанр са именно автопортрети. Първият от 1933 г, последният – от 1983 година. Три години са делели майстора на палитрата от смъртта.

Преди смъртта, а и след нея, Панайот Панайотов оставя платна от светлина и ведрост.

За някои вероятно безнадеждно старомодни, за други продължаващи да имат очарование.

Изкуство…

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply