Проф. д-р ф. н. Анчо Калоянов с нестандартни и оригинални тези за българското Средновековие

222Ямбол, 27.04.2018 г.

Проф. д-р ф.н. Анчо Калоянов от Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий” гостува на Научно-технически съюзи-Ямбол на 26 април 2018 г. с темата “История на българската църква през Средновековието: Великата църква на Царевград Търнов” /879 г.-1185 г.-1626 г./ Самият проф. Анчо Калоянов е отлично познат сред филолозите, завършили Великотърновския университет, като дългогодишен и уважаван преподавател по фолклор. На лекцията в НТС той представи четиритомното си издание “Славянската православна цивилизация”, подари по един  екземпляр от томовете на НТС-Ямбол, за да бъдат те общодостъпни, запозна аудиторията с нестандартните си и изключително увлекателно поднесени тези и хипотези за българското Средновековие, а и често 333правеше прелюбопитни препратки към настоящето. Лекцията му продължи точно 75 минути, колкото е в академичните среди, а след това последваха многобройните въпроси.

Проф. Анчо Калоянов разказа за срещата, а и сблъсъка си на славистичен конгрес с пра-пра-правнук на граф Лев Толстой – Никита Илич Толстой. Разви тезата защо през 13 век българите са смятали своята църква Велика като Константинополската и Царевград Търнов  – за царски град като Константинопол. Той отбеляза, че първият том на изданието е съсредоточен върху събора в Плиска през 894 г., утвърждаването на славянския език за свещен литургичен език. Тогава се слага началото на новия цивилизационен модел – славянската православна цивилизация. През 879 г. се ражда Българската автокефална самостойна църква – това право й е дадено на Осмия Вселенски събор, на който са присъствали представители на Рим и Константинопол. Той разви тезата, че книгите са писани на “словянски език”, което произхожда от “слово”, а то е от Бога.

444Вторият том е посветен на Симеоновия сборник, третият – на Неделник на българските патриарси и архиепископи, четвъртият е за славянската православна цивилизация 1885-1625 г. Проф. Анчо Калоянов развива тезата, че българската църква не е закрита с посичането на патриарх Евтимий, както сме учили в учебниците, това се налага в науката през 1907 г., заяви той. Според тезата му Българската патриаршия се запазва в търновския храм “Петър и Павел” и до средата на 15 век е била единствената патриаршия на Балканите на словянски език, т.е. имало е български патриарх по време на мрачното турско робство, всички завладени от турците земи по онова време минават към българската патриаршия, която първа си плаща данъка пешкеш – данък за вероизповеданията.

Това, което сме учили в учебниците по история, не е онова, което се е случило, а което охранителите на учебниците решат, каза проф. Анчо Калоянов с допълнението, че много от случилото се е забравило във времето, записаното не винаги е предавано вярно, много от нещата се видоизменят според ситуацията, вкл. и политическата, което е характерно за всяка хуманитарна наука, защото хуманитарните науки не са като техническите, където всичко е абсолютно точно.

Друга интересна, различна от онова, което сме свикнали да чуваме, беше тезата му, че цар Симеон не е войнолюбец. Водил е войни, които са му натрапени. Имало е нужда от енергична фигура, която да се противопостави на идеята на панелинизма и това е бил Симеон. Той е бил миротворец, какъвто го хвалят книжовниците, категоричен бе проф. Анчо Калоянов.

Професорът говори още за етногенезиса на българската нация, както и за евристиката, т.е. онова, което отличава хората, склонни към откривателство. Той разказа как е станал съоткривател на Варненския златен некропол, а после е започнал да пише за митология, за старобългарските шамани.

Една наистина интересна среща за любителите на нестандартната, но научно издържана мисъл!

Светлана Чамова

About the Author :

Leave a reply