Професор уролог, постави барелеф на дядо си – фармацевта Петър Гурджев

Днес, 12 юли, в 17 часа официално бе открита паметна плоча барелеф на магистър-фармацевта Петър Гурджев, който години наред е поддържал една от първите аптеки в Ямбол. Барелефът се намира на фасадата на сградата, където се е намирала аптеката, известна в града като Гурджевата аптека. Инициативата и всичко, свързано с поставянето на паметния знак, е изцяло дело на неговия внук проф. д-р Петър Симеонов. На откриването професорът благодари на скулптура Петко Йорданов, автор на барелефа, а за самото творение каза дословно, че е „по-добре, отколкото съм си го представял в мечтите“, на кмета Георги Славов, който също бе сред присъстващите, предимно съученици на видния медик.

Барелефът се открива не случайно точно на 12 юли – на този ден се навършват 135 г. от рождението на Петър Гурджев. А идеята за поставянето му е отдавнашна. Още когато е договарял продажбата на къщата, където се е намирала прочутата Гурджева аптека, първото условие към купувачите, поставено от внука, е било да има място, където да се сложи барелеф на високо ерудирания му предшественик. За съжаление минаха 8 години, докато това случи, споделя проф. д-р Симеонов. Той лично никога не е познавал дядо си – делят ги 9 години време между кончината на единия и рождението на другия. Петър Гурджев е починал на 62 г., през 1944 г., сега неговият внук е на 63 г. „Винаги съм казвал на студентите и специализантите си, че без минало бъдеще няма. Човек трябва да има история, за да бъде човек“, така проф. Симеонов аргументира желанието си да увековечи присъствието на своя дядо в живота на Ямбол.

Кой е Петър Андреев Гурджев и какво знае внукът за него? Роден е на 12 юли 1882 г. в село Смилево, до Битоля. Баща му и двамата му братя са учители, в началото и самият той е започнал учителска практика. След Илинденското въстание е подгонен от турците и заминава за Европа. Учил и работил – управлявал книжарница, за да се издържа. Учи медицина първо в Загреб, после във Виена и най-накрая завършва образованието си в Лозана, Швейцария. Поводът да отиде там е, за да научи още два езика – италиански и да усъвършенства френския си. Полиглот, владеещ писмено и говоримо 8 езика и още 4, които е говорел. Живял е във време, когато светът и особено европейският континент е бил широко отворен – било е задължително човек да знае поне балканските езици и поне основните – английски, френски, немски, пояснява внукът. Тогава у интелигенцията не е имало никакви колебания къде да продължи живота си – той категорично се връща в своята родина България и се установява в Ямбол. Веднага възниква естественият въпрос – защо пък точно Ямбол? Фармацевтичните практики тогава са се давали на концесия – той е можел да избира между две концесии – една в София на Орлов мост и една в Ямбол. Избрал Ямбол, неизвестно по какви причини, вероятно е искал да живее по-тих град, предполага внукът. Нищо не го е свързвало с града ни, съпругата му е била от Кюстендил. „Нямам свои спомени естествено, но по памет на роднини бил е много готин човек“, казва проф. Симеонов.

Сградата, където е поставен барелефът, е била аптека до към края на 60-те години, бях 7-8-ми клас, спомня си внукът. „Но самата сграда виждате как е издадена, всички други са по-навътре. Наоколо имаше само по-малки къщи и когато започна да се прави планът на Ямбол в тая му част, ако не беше Кольо Гагамов, сградата нямаше да се запази. Искали да я събарят, по едно време са искали аптеката да се издъни и горният етаж да остане на колони, да има място за подход“, спомня си перипетиите през времето проф. д-р Петър Симеонов. И допълня, че казва това, защото каквото и да се говори за онези години, „имаше  много свестни хора комунисти по онова време“.

Внукът проф. д-р Петър Симеонов е също забележителна личност и специалист – Национален консултант по урология, специализирал се в бъбречните трансплантации. През 2015 г. той е награден от президента Росен Плевнелиев с орден “Стара планина” І-ва степен по инициатива на пациентските организации на бъбречно трансплантираните. Роден е в Ямбол през 1953 г., бивш волейболист. Започва като участъков лекар в с. Орлов дол, след това работил в Ямбол. От 1981 г. досега работи в столичната университетска Александровска болница. „Моите спомени от тоя град са уникални“, казва той в обкръжението на своите бивши съученици.