Протестите

Тези протести много ми напомнят на едни други преди около пет години – тогава бяха срещу това, че посред зима едновременно излязоха две сметки за тока, т.е. срещу цените на електричеството, сега – на горивата. А не са ни високи цените – ниски са ни доходите.

Общото е, че почват срещу нещо частно, елемент от общата картина и прерастват срещу всичко и всички. Хем са неорганизирани, хем пък има някаква организация зад кадър, но в крайна сметка никой не ги оглавява. Подобни протестни действия показват недвусмислено, че под захаросаната повърхност клокочи напрежение, недоволство, тлее искра. Но показват и това, че няма кой – човек или организация с лице и име да застане отпред, да канализира недоволството, така да се каже. Ясно е, че независимо от повода, по който се протестира, накрая се стига до същината – уж сме в ЕС, но сме най-бедни и унизени. Нищо не ни е наред – здравеопазване, образование, съдебно-наказателна система, ред и сигурност, медии – всичко на отчайващо дередже. Корупцията и злоупотреби с власт – ужасяващи. А най-лошото е, че сме в задънена улица – смяната на управляващи лица и партии не променя абсолютно нищо.

Светлана Чамова