„Пространства” на Иван Стоянов – ребуси, изпълнени с красота

Иван СтояновВ изложбата на Иван Стоянов, наречена „Пространства”, може да откриете много. Може да не откриете и нищо. Ако бързате, ако мобилният ви телефон е вече част от сърцето ви, ако искате всичко да ви стане ясно с бръснещ поглед, изложбата на родения в Ямбол творец ще се размине с вас.

Вие ще се разминете с нея, което е по-лошото.

Не е болка за умиране, разбира се. Но ако искате да навлезете в пространства, в които многообразието на багрите и на асоциациите правят своя интелектуален пир, може, все още, да влезете в Галерия „Кирил Кръстев”. Картините на Иван Стоянов могат да ви отпратят към теорията на изобразителното изкуство и да умувате дали те са абстракционизъм или се отделят рязко от този изъм. Платната, наречени „Къща в Ичера” и „Къща”, ще ви хвърлят в пламъка, и кротък, и буен, на цветовете. Могат да ви върнат, парадоксално на пръв поглед, към онова патриархално българско село, за което са изрисувани хиляди и хиляди картини, написани са стотици книги, правени са десетки филми.

Иван Стоянов няма да ви напомни за тях обаче. Няма, но същевременно ще върне лентата назад, ще я превърти и напред, за да си спомните нещо, някъде, някога видяно, преживяно, почувствано, помислено, когато сте гледали селските „пейзажи”.

Пейзажи в кавички, понеже тези картини, както и повечето от другите платна на Иван Стоянов, играят в полето на асоциациите, на загатнатото, а не на очевидното. Играят, и то много силно, на чувствата, на спомените, забравени или неосмислени, дори когато по цели сезони, и години, сме били в „патриархата”.

„Сребърни пътища”, „Пространства”, „Мома”, „Мъката на един народ”, са напълно различни, и същевременно близки. Те са като врати, като ребуси от врати, от скрити фигури, излезли от палитрата на един модерен, без обаче да се напъва да бъде такъв, автор. В изложбата на ямболлията Иван Стоянов, завършил през 2010 година специалност „Скулптура „ в Националната художествена академия, и имащ вече шест самостоятелни изложби зад гърба си, има размах. И като формат, и като поставяне на цветовете. Стоянов и гали, и замисля окото, със своите кодове, извадени от всевъзможни нюанси на зеленото, червеното, синьото, жълтото. Този художник умее да борави с палитрата, нещо, което не се среща чак толкова често в последните десетилетия. Неговият „номер” обаче е в друго – в модерния изказ, в модерното виждане на нещата от историята и от днешното ни битие.

При него, някога и днес могат и да слеят, могат да вървят и по самостоятелни пътища.

Сребърни пътища, пътища, по които няма да заспиш от скука, от многознанието, което мнозина претендират, че имат за изкуството и бързат да подредят творбите като аптекарски шишета.

За да го убият…

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply