Промяната

Трябва да благодарим, преди всичко, на Слави Трифонов, чийто референдум разбива статуквото и закономерно хвърли в ужас политическата класа. Не знам дали схвана фундаменталното му значение българският народ, не съм сигурен, че гласувалите за него разбират какво се случва, но победата на пряката демокрация е очевидна.

Резултатът от референдума, казано с две думи, сочи недвусмислено, че народът се противопоставя решително на диктата, машинациите и субсидирането на партийните централи, че предпочита мажоритарният избор на личности, доказали се в живота, с работата си, с таланта си, с гражданското поведение, а не като партийци. Приказките, че се случва нещо страшно, нещо фатално, което ще съсипе държавата, са последният вопъл на издъхващата политическа класа, уплашена за привилегиите си.
А приказките, че референдумът е кух популизъм, са направо трогателни и изречени от хора, които са или политически неграмотни, или откровени мошеници. Референдумът е популизъм, разбира се, но не кух, а смислен популизъм! Не всякога популизмът е нещо лошо, „вокс попули”, нали помните, ще рече „глас народен”, а втората част на тази максима оповестява, че гласът народен е и глас Божи!
Всеки референдум, по принцип, е тържество на популизма! Или, интерпретациите на популизма са едно, пък популизмът друго, а некоректността на нашенските интерпретации е безсмислено да коментирам. Задължително е да се коментира обаче друг вопъл на родните политикани, който убеждава лековерните, че мажоритарният вот ще напълни парламента с избраници на олигархията и мутрите. И той, според мен, пък и според всеки що-годе мислещ човек, е трогателен вопъл, щом всички, отдавна сме разбрали, че огромното мнозинство от депутатите са заложници на олигархията, ако я има и доколкото я има, и сега, както и на мутрите, ако все още са сила. Въобще, политическата класа, въпреки присъщите й хитрувания и тарикатлък, или нацяло е изпушила, или дотолкова се е самозабравила, че не вижда това, което всички виждат. И това е голямата й грешка, която индуцира още грешки, направо куп безумия!

Един красноречив пример е отношението към концерта-митинг на Слави, където верни на политиците, платени клакьори, избълваха невъобразими глупости, за наш срам, но и поучителни глупости, за наша радост. Би трябвало да се поучим, например, от удивителния факт, че галфоните, които срамят професията ни, нарекоха малобройна тълпа от пияници, наркомани и клошари, стотиците хиляди сияещи, усмихнати млади хора. Те, тези щастливи, въпреки издевателствата на недомаслените ни държавници, усмихнати млади хора, са бъдещето на България, надеждата за България, а не онези, „красивите, умни и преуспяващи нашенски вундеркинди”, дето се изнесоха. Те ще спасяват Отечеството, не онези, дето са уж много успешни, пък метат пицариите на Запад! И това, наглите, но глуповати политици, ако все още не са го научили, ги чака не поредният звучен шамар, а безпощаден ритник! Поредният, казвам, защото звучните шамари вече валят като дъжд, писна му на народа и не жали вече дори любимия вожд и любимата партия. Неблагодарен се оказа народът и разсърди любимия вчера, но вече разлюбен вожд, като не гласува за Майката на Отечеството, като се подигра с величествения му жест да ни одари с най-достойния кандидат-президент. Още по-неблагодарен е този народ, защото взе да придиря на вожда, който изобщо си говори така, по-фриволно, както забеляза дори верният му съратник Плевнелиев.
Бил казал, че ще си даде оставката, пък не я дал, овъртал, шикалкавел, сякаш иска, пустият му народ, да го остави на произвола на съдбата едничкият му Спасител! И сега, нека изоставим ироничния тон, защото непремерените приказки на Бойко Борисов и вярната му Лиляна Павлова са пример за политическо малоумие и смайващ цинизъм.
И малоумно, и цинично, и смешно, и срамно, и Бог знае какво още е да плямпаш, че ако ГЕРБ загуби изборите ще се върне комунизмът и отново ще изживеем гладната, Виденова зима, или да плашиш с всепомитащ катаклизъм хората, на които отдавна си омръзнал. Позволявам си да допусна, ще отбележа нарочно, че не съм аз единственият, който възприема управлението на ГЕРБ като реставрация на най-отвратителните комунистически практики! Мнозина, очевидно е, вече са разбрали, че самият факт, позорният факт, да развяваш преднамерено призраците от миналото и плашиш хората с комунизъм, сам по себе си, вече е крещящ пример за комунистическо мислене и комунистическо поведение. Подобни реакции, апропо, са крещящ пример и за безсилие, който и натъжава, и разсмива, както противниците, така и поддръжниците на любимата партия и любимия вожд, пък и поддръжниците и противниците на други партии и други вождове.
Объркването на непоносимите инак политически фукльовци и техните наставници е направо смайващо и безкрайно забавно. Те възкресиха, направо извадиха от нафталина, прословутите напоследък „опорни точки”, които се пишеха някога за полутрамотните комунистически функционери и напълно неграмотните рабфаковци. И това обаче не им помогна, пак са безпомощни, по-безпомощни отвсякога са и съвсем комични, когато упрекват комунистите, заради собствените си деяния. Крещящ пример за политическа безпомощност е, преди всичко, несекващия, насилен дебат за комунизма и комунистите, след като отдавна няма нито комунизъм, нито комунисти. Колкото и да са, каквито и да са опорните точки, посветени на активното мероприятие, което трябва да докаже, че социалистите са комунисти, а ГЕРБ правоверни, те неизменно водят към грандиозен провал. Поради простата причина, че е чудовищна глупост заклинанието, че ГЕРБ, видите ли, опазвал евроатлантическата ни ориентация, защото е част от голямото семейство на ЕНП, пък омразната БСП ни водела към Кремъл, защото била комунистическа партия.

И смешно, и тъжно, и невероятно, ще е, ако все още има хора у нас, които не са разбрали, че за евроатлантическата ориентация допринасят решително не само партиите на ЕНП, но и партиите на ПЕС, които ръководи не друг, а известният ни Сергей Станишев. Несериозно, тъпо е, да се наричат комунисти социалистите, четвърт век след като комунизмът е паднал, а още по-несериозно е да ги упрекват в пристрастия към Кремъл, щом половината от евродепутатите, които осъществяват евроатлантическата политика и гласуват санкциите срещу Русия са техни! ПЕС, досущ като ЕНП е съюз от партии, които изповядват евроатлантически ценности и проповядват евроатлантическите идеи, та безотговорното плямпане на нашенските, позакъснели антикомунисти е политическа тъпотия, която е и крайно нетолерантна, освен всичко друго.
И опасни, подвеждащи са, подобни глупости, правят те за смях, ако се поувлечеш, както се случи на тези, дето започнаха да назовават Червеният генерал Румен Радев. Колкото комична, толкова жалка и неефективна е тази абсурдна атака, защото генералът е завършил две академии в Америка, не в Русия, заклет Натовец, осъществил реформа в армията е, а не наследство от Варшавския договор. Дотолкова недомисленото, тъпанарско оплюване, лесно и бързо постига обратния ефект, щом всеки, който има поне грам мозък, тутакси се пита: ”Защо е Червен човекът, учил в Америка и работил за НАТО, а не партийният секретар на община Плевен, прехласвал се по Съветския съюз?”.
Въобще, както и друг път се е случвало у нас, наглите и чевръсти политически тарикати, дето се опитват да изпишат вежди, причиняват болка, в случая на обичната Майка на нацията, другарката Цецка Цачева. Причиняват и смях, много смях, камари смях, планини от смях трупат, като се оплетат като пате в кълчища и един път казват, че Радев е Червен генерал, пък друг, че е човек на САЩ. Колкото и невероятно да е, точно това се случи още в тази тъй печална за Непобедимия генерал, ноемврийска нощ, дотолкова се объркаха почитателите му, че надрънкаха чутовни глупости за Победилия генерал. Или са тъпи те, безнадеждно тъпи, злощастните коалиционни партньори на поругания вожд, или замисълът им е направо гениален, щом се напъват да уцелят два заека с един изстрел, т. е. като убедят послушния електорат, че Радев е Червен генерал, ако тъй им отърва, или като го клеймят, пак него, проклетия генерал, като Натовец и Американски агент, ако им е по-удобно тъй.
Проблемът, големият им проблем, е, че няма вече балами, няма послушен електорат, пък и мегдан за фалшификации няма май, щом е тъй отчайваща разликата. Социолозите са категорични, разликата ще набъбва, докато се превърне в срамно поражение, те, ако си спомняте, още преди изборите обявиха, че Майката на нацията губи балотаж, не само с втория, но и с третия! И няма как, съгласете се, да не се учудим на ентусиазма на все още любимия за някои вожд на все още любимата партия, след като посоченият от него Победител, най-неочаквано, остана втори! Генералът, като че ли, колкото и непоносимо да е това за следовниците му, си отива, а те, както се полага на следовници, колкото и неприятно да им е, трябва да го последват! Неприятно е, но за тях, а за нас остава надеждата, че другият Генерал носи тъй жадуваната промяна…

Любомир Котев