Програма на ХХIV-те Театрални празници “Невена Коканова”

60245597_10157054757158796_6821482538016440320_nХХIV-тите Театрални празници “Невена Коканова” започват на 10 юни 2019 г. Ето кои са гостуващите трупи и техните представления:

10 юни – “Легло за трима” – ДТ “Сава Огнянов” – Русе

Авторски спектакъл: Орлин Дяков
Сценография: Веселин Николов
Костюми: Виолета Радкова
Участват: Николай Урумов, Венцислав Петков, Любомир Кънев, Александър Узунов, Дайана Михайлова, Мариана Крумова, Косьо Станев, Йовко Кънев
Едно легло за двама…или трима? Четири нощи в една хотелска стая ни въвличат в  различни конфликтни ситуации, които завършват с…. поука.
Можем ли да обичаме наистина, или славата, забързаният живот и парите ни ръководят? Дали любовта е такава, каквато си я представяме, или бракът и дребните кавги я разрушават? Имаме ли предразсъдъци, способни ли сме да бъдем наистина хора и да приемаме различните? Искаме ли да си отидем от този свят щастливи и с усмивка?
Ще ни сервира ли третият в леглото разрешение на тези наши житейски проблеми  или напротив… трябва и вино!

11 юни –  “Секси пране” – “Театро”

Автор: Мишел Римл
Режисьор: Димитър Бакалов
Участват:Албена Колева и Димитър Бакалов
Въоръжени с наръчник “Секс за начинаещи”, Алис и Хенри решават да прекарат уикенда в скъп и лъскав спа-хотел с определена мисия – да съживят техния 25 годишен брак. Времето си е казало думата – децата са пораснали, стресът и ежедневието са превърнали бурната им любов в навик. В изблик на отчаяние, Алис взима решение посредством този уикенд да сложи край на мъките – да положат огромно усилие и да спасят брака си или да се разведат и да поемат по различни пътища. Ще може ли Хенри да прегърне всичките диви предложения, които Алис вади от наръчника за по-вълнуващ секс? Наистина ли би искал да види жена си и майка на децата му облечена в черна кожа и камшик?
Алис и Хенри споделят еротичните си фантазии и взаимни обвинения, и зрителят навлиза в предизвикващите бурен смях детайли на кризата на средната възраст.
Сюжетът ни превежда от комичното към сериозното и обратно. Преоткриването на любовта и силата на съюза между Хенри и Алис е едновременно и трогателно, и много, много забавно и резонира у зрителите от всяка възраст

12 юни- “Черна комедия” – Театър Българска Армия

Автор: Питър Шафър
Постановка: Иван Урумов
Сценография:Красимир Вълканов
Костюми: Мария Диманова
Музика: Дони – Добрин Векилов
Пластика:Камен Иванов
Участват: Веселин Анчев, Луизабел Николова, Анастасия Ингилизова, Владислав Виолинов, Георги Къркеланов, Евелин Костова, Моньо Монев
“ЧЕРНА КОМЕДИЯ“ е считана за една от най-смешните комедии, създадени през втората половина на 20 век. Още с първата си премиера в Националния театър в Лондон през 1965 година, спектакълът се превръща в истински хит, а скоро печели и публиката по целия свят.
„ЧЕРНА КОМЕДИЯ” е един безумен фарс, който се разиграва… на ТЪМНО. Да, имено ТЪМНОТО е в главната роля на комедията. Но какво се случва когато ТЪМНОТО е СВЕТЛО, а светлината се превърне в мрак? Логичният въпрос „На какво е способен човек, когато знае, че никой не го вижда?” е в основата на онзи механизъм, който през цялото действие на спектакъла провокира смеха в „ЧЕРНА КОМЕДИЯ” в Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ”.
Една на пръв поглед обикновена авария в електрозахранването поражда куп смешни ситуации и неочаквани обрати, в които са замесени привлекателен млад скулптор (Веселин Анчев), бъдещата годеница (Луизабел Николова), бившата любовница (Евелин Костова), властния баща-военен (Георги Къркеланов), един изтънчен съсед (Владислав Виолинов), една пияна стара мома (Анастасия Ингилизова) и богат меценат-милионер (Моню Монев-гост). Както във всяка добра комедия и в тази героите се оплитат в смешни ситуации, а недоразуменията в ТЪМНОТО са причина за още по-комични обърквания.

13 юни- “Иначе казано” – Младежки театър “Н. Бинев”

Автор: Флориан Зелер
Режисьор:Владимир Петков
Превод:Снежина Русинова-Здравкова
Композитор: Михаил Шишков-син
Участват:Георги Кадурин, Веселин Калановски, Мариана Миланова и Рая Пеева

„Една вечер Даниел (Георги Кадурин) и съпругата му Изабел (Мариана Миланова) решават да поканят на гости своя приятел Патрик (Веселин Калановски), който от своя страна е решил да ги запознае с младата си приятелка Ема (Рая Пеева), заради която е напуснал бившата си съпруга. Но тази среща се превръща в ураган в главите на домакините, който нарушава удобното им равновесие. Свободни ли сме в изборите си, докъде можем да стигнем понесени на крилете на желанието и способни ли сме да преосмислим живота си са основните въпроси, които се задават в това представление.“

14 юни – “Монтажът на моя филм” – ДТ “Стоян Бъчваров”-Варна

Автор: Матю Куик
Превод: Стела Джелепова
Постановка:Десислава Шпатова
Сценография и костюми:Христина Дякова
Хореография:Никола Йорданов
Музика: Петър Дундаков
Участват:Станислав Кондов, Цветина Петрова, Веселина Михалкова, Стоян Радев, Полина Недкова, Симеон Лютаков, Ненчо Костов

След като пребива почти до смърт любовника на съпругата си, Пат прекарва 4 години в психиатрична клиника. Романът разказва завръщането му към живота след този период на лечение на биполярно разстройство. Принуден да заживее отново с родителите си, след като е изгубил съпругата си Ники, работата, къщата и спомените си, той е решен да изгради наново своя живот – „филм, режисиран от Бог“.
В това своеобразно „завръщане у дома“, фиксирано в идеята да върне жена си, Пат намира обратния път и към себе си – път, в който го води новият му психотерапевт, фитнес манията и загадъчна млада жена – Тифани, обсебена от идеята да спечели конкурс по „Танци против депресията“. Проблемът й е липсата на подходящ партньор. В лицето на Пат тя го открива. Тифани предлага да помогне на Пат да осъществи мечтата си – да се събере отново с жена си, но той трябва да се научи да танцува и да стане неин партньор за конкурса. Докато осъществяват тази сделка, помежду им неочаквано се създава силна връзка и зад облаците, надвиснали над живота им, се появява светлина.
Драматургичната адаптация  следва сюжетния ход на романа „наръчник на оптимиста“ като поставя във фокус проблема на героя на нашето време – съвременният социопат, страдащ от невъзможността да приеме реалността и да се адаптира към нея, като я замества със своите фикции. В известен смисъл всички герои са версии на този социопат – родители на Пат, самият той, Тифани и техния приятелски кръг. Всеки има изграден свой микросвят, чрез който може да влезе в контакт със средата – футболната страст, фитнес манията, обсесията от танците и психотерапията. Дейности, които заместват общуването, живот, който се случва в паралелни активности – това е парадигмата на днешния човек, чийто връзки с реалността изтъняват. Все пак любовта се оказва възможния изход от клаустрофобичността на нашето его.

15 юни – “Името” – Сатиричен театър “Алеко Константинов”

Автор: Матийо Делапорт и Александър дьо ла Пателиер
Превод:Михаил Билалов и Снежина Русинова-Здравкова
Постановка:Здравко Митков
Сценография:Петър Митев
Мапинг:Димитър Иванов
Фотограф:Елена Ненкова
Участват:Михаил Билалов, Николай Урумов, Ана Вълчанова, Богдан Казанджиев, Ирина Първанова
Нищо не предвещава, че вечерята в семейство Гаро ще протече така бурно. Елизабет пак си играе на мароканска кухня, а Пиер е толкова зает с търсенето на ключовете за мазето, че вместо да домакинства, включва приятелите си от детинство Клод и Венсан в играта „намери изгубеното и получаваш вечната ми признателност.“ Съпругата на Венсан както винаги закъснява и докато чака идването на бременната Ана, компанията започва още една игра – „отгатни името на детето“. Когато най-сетне Венсан разкрива изненадата как ще кръсти сина си, името предизвиква смут и вълна от протести. Спорът се разгорещява, засягат се деликатни теми и преди да се стигне до десерта, наяве излизат дълбоко погребани тайни и дълго таени обиди…

About the Author :

1 Comment to “Програма на ХХIV-те Театрални празници “Невена Коканова””
  • Атанас П. Атанасов
    May 14, 2019 - Reply

    ДИРЕКТОРЪТ НА ЯМБОЛСКИЯ ТЕАТЪР ПРЕДСТАВЯ ПЛАГИАТСКИ ПИЕСИ

    С писмо № 1638/2019 от 13.02.2019 г. Върховна касационна прокуратура – отдел 02 „Досъдебен” упълномощава Софийска градска прокуратура да разследва министър Боил Банов във връзка с обвиненията срещу него за прикриване на престъпление на директора на ямболския театър Михаил Лазаров.
    Драматичен театър „Невена Коканова” е бил осъден за нарушаване на авторските права на композитора Юлиан Слабаков съгл. влязло в сила решение по гр. дело №35/2018 г. на Апелативен съд – Бургас. Под ръководството на директора на театъра Михаил Лазаров е била извършена кражба и използван чужд авторски текст на пиеса играна от театъра в продължение на четири години. В случая директорът съзнателно е извършил престъпление по чл. 172а, ал. 1 от Наказателния кодекс, въпреки че е бил предупреждаван за това – през м. ноември 2016 г. от Министерството на културата и впоследствие през м. януари 2017 г. от автора Юлиан Слабаков. Вместо да прекрати играта на пиесата той е продължил да прави нови представления с нея в продължение на година и половина след отправените му предупреждения. Явно е, че директорът Лазаров е вярвал, че действията му ще останат безнаказни и е нарушавал закона с ясното съзнание, че няма кой да го контролира и спре.
    Пиесата на Юлиан Слабаков „Бременските музиканти” се играе в ямболския театър от 2013 г. до 2018 г., но без да е посочен авторът на текста. В края на 2016 г. авторът Слабаков открива в интернет клип с части от пиесата, където актьорите изпълняват песни с негови текстове и подава сигнал до Министерството на културата. Слабаков изисква от Боил Банов – тогава зам. министър с ресор „Театри” и Елиянка Михайлова – директор Дирекция „Сценични изкуства”, да направят проверка по случая и съответно, да изискат от ямболския театър официалния текст на пиесата, както и видеозапис на цялата пиеса, респ. да му се изплати обезщетение за неизплатени авторски права. За съжаление зам. министърът Боил Банов и Елиянка Михайлова вместо да разпоредят проверка, просто информират директора, че срещу него има отправени обвинения и какви са фактите по случая. Така на практика Банов и Михайлова предупреждават директора Лазаров да вземе някакви мерки, за да прикрие следите от престъплението си. Тук е изиграл роля фактът, че Боил Банов е бил дълги години директор на хасковския театър и като такъв се познава много добре с Михаил Лазаров, с когото са били колеги и поддържат все още добри отношения.
    Още на втория ден след подадения сигнал директорът Лазаров се разпорежда клипът да бъде свален от сайтовете на и-нет, в т. ч. и от страницата на театъра и да бъде заменен с нов клип нямащ нищо общо с първия. Новите кадри показват интервю на директора и репетиция на актьорите, но без да изпълняват песните. Пак по това време (края на 2016 г.), директорът Лазаров е възложил на актьора Волен Митев да съчини нови стихове за пиесата, които са били готови вероятно през пролетта на 2017 г., но не са се играли, а само са се използвали като доказателствен материал по време на последвалото съдебно следствие.
    При така стеклите се обстоятелства директорът Михаил Лазаров оформя и официалната позиция на театъра, която почива изцяло на лъжи и измислени от него факти. Започва да твърди, че не е извършвал плагиатство и че въпросният клип с изпълнявани текстове на Слабаков никога не е съществувал, нито е бил публикуван в интернет.
    Най-странното при тези обстоятелства, които недвусмислено говорят за извършено престъпление, е активното съдействие на Боил Банов и Елиянка Михайлова, които всячески са подпомагали извършителя Михаил Лазаров. Те категорично отказват на автора Слабаков достъп до текста на предоставената от театъра пиеса с мотива, че това било „конфиденциална” информация. Позовават се на някакво телефонно обаждане, където неизвестен глас представяйки се за адвокат на ямболския театър им забранил да дават текста на когото и да е, защото бил „конфиденциален”. И Банов и Михайлова най-послушно са се съгласили и изпълнили това, което гласът им наредил. От друга страна отговорили на автора Слабаков, че от театъра не са им предоставили запис на пиесата на CD и че такъв диск никога не е съществувал (!?) т. е. приемат лъжите на директора Михаил Лазаров за чиста монета и застават твърдо в негова защита. Става ясно, че Банов и Михайлова нямат никакъв контрол върху дейността на директора на ямболския театър и не могат да го заставят да изпълни каквото и да е. Нещо повече от абсурдно – те изпълняват това, което техният подчинен директорът Лазаров им нарежда да правят. Изпълняват и нарежданията на някакъв тайнствен глас по телефона представящ се за адвокат на театъра.
    Впоследствие, поради настойчивите искания на автора Слабаков, Банов му отговаря чрез Елиянка Михайлова, че едва ли не проблемът не е на министерството и че било редно авторът да потърси правата си по съдебен път. Нещо подобно е отговорил Боил Банов и на омбудсмана Мая Манолова, след като е станал министър половин година по-късно, в смисъл такъв, че проблемът свързан с конфликта между Юлиан Слабаков и ямболския театър се разглеждал в съдебно дело и докато не бъдело решено делото той не можел да предприеме нищо. Но незнайно защо година по-късно, след като делото вече е било решено и кражбата на текст доказана, Боил Банов отново нищо не предприема. Налице е абсолютно бездействие от негова страна и нежелание да санкционира директора Лазаров. Така всичко си остава по старому – сякаш няма плагиатство, няма престъпление, а директорът Лазаров е едва ли не невинен.
    Не по-малко интересен е фактът, че Боил Банов и Елиянка Михайлова не само са прикривали и подпомагали директора Лазаров, давайки му информация как да се предпази от съдебното дирене. Нещо повече, Боил Банов е плащал за това престъпление. Според данни на експертизата направена от първоинстанционния Окръжен съд – Ямбол, само за тази пиеса министерството е превело на театъра 256 410 лв. субсидии от държавния бюджет представляващи 90 % от всички приходи за пиесата. (За справка, приходите от продажби на билети за тази пиеса са незначителни – само 34 532 лв.) Т. е. стотици хиляди левове от държавния бюджет са отишли за финансирането на едно плагиатство и престъпление, което няма нищо общо с изкуството. Тези пари са усвоени от театъра и все още не са върнати, въпреки че са придобити незаконно. Няма и министър, който да ги изиска обратно.
    Зловредната роля на Банов и Михайлова се изразява най-вече в това, че в желанието си да подпомогнат директора Лазаров, те са затруднили съда в намирането на истината при последвалите съдебно-процесуални действия. След като Лазаров е бил предупреден и след като е направил необходимото за заличаване на следите от плагиатството, за съда вече е било много трудно да докаже кой от текстовете на пиесата е оригинален – този на Юлиан Слабаков или този на Волен Митев. За щастие, по някаква случайност съдът е стигнал до истината.
    Чрез свидетелските показания на актьора Волен Митев – автор на подправените текстове, съдът стига до извода, че оригиналният клип със стиховете на Юлиян Слабаков е съществувал и се е разпространявал в и-нет и че пиесата се е играла в продължение на четири години с откраднатия оригинален текст на Слабаков. Като цяло Волен Митев се стреми да прикрие престъплението на директора Михаил Лазаров, но без да иска дава данни доказващи правотата на автора Слабаков.
    На първоначалния етап след разкриване на плагиатството директорът Лазаров е насочил усилията си към промяна на текстовете на песните, а впоследствие е накарал автора на новите текстове Волен Митев да лъжесвидетелства пред съда твърдейки, че неговите песни са съчинени не през 2017 г., а четири години по-рано. Но това не е било достатъчно. В желанието си да заблудят съда директорът Лазаров и Волен Митев не са обърнали внимание, че в текста на пиесата има и реплики на актьори извън стихотворния материал, които също са плагиатствани. Точно там съдът е открил много очебийни сходства между оригиналния и подправения текст. Съществуват цели сцени и дълги пасажи, които са преписани дословно от оригиналния текст, което е довело съда до извода, че не е възможно те да бъдат измислени отново от Волен Митев и то 15 години след като Слабаков ги е създал. Очевидно е, че са били откраднати.
    Авторът Юлиян Слабаков е бил безкрайно възмутен от качеството на представения текст на Волен Митев. Характеризира го като абсолютно бездарен и непрофесионален. Пред медиите той изразява възмущението си по следния начин: “Не мога да повярвам, че е било възможно тази глупост да се играе пред публика! Рязали и после лепили всевъзможни безмислици и се е получил един компот – смесица от странни и неадекватни реплики, само и само да докажат, че текстът не е мой. Това са разбойници и крадци, а не хора на изкуството!”
    Този скандал засяга и един друг проблемен аспект от дейността на ямболския театър – представянето на детски пиеси в детски градини и училища, където Министерството на културата няма достъп и възможност за контрол. Ясно е, че представленията в детски градини не се правят от благородни подбуди и с цел да се разпространява изкуство или да се ограмотяват децата. Главната цел на директора на театъра е да получи след това държавна субсидия за уж изиграно представление в театрална зала – поне така се представят нещата в документацията до Министерството на културата. Министерството от своя страна в края на годината отпуска на театъра субсидия за продаден билет два пъти по-висока от стойността на билета. (В минали години тази държавна субсидия е била 3-4 пъти по-голяма). Именно от такива детски пиеси, голяма част от които са плагиатски, театърът прави по-голямата част от своите приходи.
    Колкото до пиесите играни в детски градини, те са със съмнителна художествена стойност. Имитира се игра на пиеса. Малък брой актьори играят почти без декор и без сцена пред 20-30 деца, но после по документи нещата се представят по друг начин – все едно че пиесата се е играла в театрална зала и пред по-голям брой зрители. Главното е да бъде излъгана държавата и да даде повече пари за нещо, което няма нищо общо с изкуството. В Министерството на културата са наясно, че детските пиеси са едно хитро и ефикасно средство за източване на държавния бюджет, но си затварят очите. Вероятно това е така, защото министърът много добре знае, че един ден ще се върне на директорския си пост в Хасковския театър и там ще прави абсолютно същото. Защо му е да се бори срещу нещо, което в бъдеще ще осигурява доходи на театъра му?
    Министерството на културата си затваря очите и за неуреденото заплащане на авторски права на други пиеси представяни от ямболския театър. Такива крадени пиеси, освен „Бременските музиканти”, са пиесите „Политикани” от Рачо Стоянов, „Келчо и царската дъщеря” от Елин Пелин, „Самодива” от П. Ю. Тодоров и др. Авторът на „Бременските музиканти” Юлиан Слабаков вече се е свързвал с дружеството „Театераутор” и оттам са били категорични, че нямат договор с ямболския театър за тези пиеси и никакви пари досега не са били превеждани за авторски права. Само тази констатация е достатъчна директорът Лазаров да бъде подведен под наказателна отговорност по чл. 172а, ал. 1 от НК, но реакция от страна на министерството отново няма. Остава се с впечатлението, че едва ли не съществува негласно споразумение театрите произволно да нарушават законите на страната, а Министерството на културата да ги прикрива доколкото е възможно.
    Изводите от всичко казано дотук са, че директорът на ямболския театър Михаил Лазаров съвсем безпрепятствено нарушава законите на страната, в частност Закона за авторско право и сродните му права, възползвайки се от липсата на контрол от страна на Министерството на културата и най-вече от познанството си с министър Боил Банов, който не само че не го контролира, но и му съдейства с информация, която да го предпазва от нежелани последствия.
    Друг не по-малко проблемен аспект в работата на ямболския театър е безогледното източване на държавния бюджет за неща, които са престъпление – плагиатски пиеси или пиеси с преправени и изопачени текстове нямащи нищо общо с истинското изкуство и култура. Възниква въпросът: За такава ли „култура” отиват парите на държавата? И това ли е лицето на културата, която ръководи министър Боил Банов?

Leave a reply