Провалът на баскетболния проект „Лукойл-Академик”

В мъжкия ни баскетбол стана огромен скандал, въпреки това малцина го казват. Един от малцината е президентът на баскетболен клуб „Рилски спортист” Петър Георгиев, който и предупреждава, че с подобни ходове мъжкият баскетбол силно ще снижи конкуренцията си в първенството на Лигата, както от години е при жените.

Петър Георгиев оприличава сливането на „Лукойл-Академик” с това да се обединят „Реал”/Мадрид/ и „Барселона”. Сравнението е , разбира се, хиперболично, но то е направено , за да пприщрака на спортната общественост, че станалото е нередно. Националната баскетболна лига действително не е събрала президентите на клубовете, за да се обсъди симбиозата между „Лукойл-Академик” и „Левски 2014”, а уж тя решава какво ще се прави и какво не в първенствата и в турнира за Купата на България.

Изчезването на многократния шампион на България от Правец е чиста проба признание от страна на Валентин Златев , че този му проект е претърпял фиаско. След толкова пари , вложени в клуба през годините, „червените” нито постигнаха големи международни успехи , нито създадоха талантлива школа. Почти всяка година от последните десет, спортният директор на „Лукойл-Академик” Сашо Везенков излизаше след края на първенството пред медиите и казваше, че от следващия сезон клубът ще заложи на млади и талантливи български състезатели.

Когато наистина дойдеше време за новия шампионат, щабът на „студентите” запяваше пак старата песен, закупувайки една дузина скъпи чужденци. И пак се проваляха в евротурнирите, и пак нямаха почти никаква публика в Правец. Ако потърсим паралел, това ми напомня за съдбата на футболния „Литекс”. И в него се наляха страшно много пари, и той направи няколко титли на България, ала в европейските клубни турнири нито веднъж не изигра големи мачове. И не постигна значимо класиране.

И в крайна сметка „Литекс” потъна в марката на ЦСКА, за да има поне кой да подкрепя отбора от трибуните.

Сливането на баскетболните „Лукойл-Академик” и „Левски 2014” по средата на първенството прави работата още по-скандална. Това е все едно в бягането на 1500 метра някой със свежи сили да се пусне на пистата за последните стотина метра. Всеки клуб, малко или повече, прави селекцията и бюджета си, въз основа на конкуренцията. Става въпрос за клубове с амбиции, като „Рилски спортист”, „Берое” , „Академик Бултекс” и „Черно море Тича”. За нашия „Ямбол” не се отнася , тъй като в последните години изобщо не е ясно какво иска да постигне ръководството на ямболския клуб. Ако приемем, че въобще има истинско ръководство, защото избраният неотдавна за президент Явор Брънков само след две седмици подаде оставката си.

И сега „Ямбол” е в юридическа клопка, тъй като трябва да се свика ново Общо събрание, а и в личностна, тъй като Брънков издума големи приказки, кметът на община Ямбол Георги Славов също се ангажира да хвали качествата му, но в крайна сметка общинският съветник от ГЕРБ дезертира почти светкавично от поетите ангажименти към баскетболен клуб „Тунджа”.

Още едно сравнение може да приведем, за да се разбере абсурдността на обединението посред  сезона на „Лукойл-Академик” и „Левски”. Това е все едно футболните „Лудогорец” и „Левски” сега да се прегърнат и да пратят на Херо още 22 футболисти. Положението е още по-скапано, защото, за разлика от футбола, баскетболът е почти винаги логична игра и като събереш в един отбор 12 напълно равностойни класни състезатели, няма как да стане надпревара.

Ако резюмираме създалата се ситуация, то безспорен е провалът на баскетболния проект „Лукойл-Академик”. Другото са приказки, нагаждани според кефа на Валентин Златев….

Борислав Ненов