Проблеми с морала в ложа „Тешуа” през 1937

На 29 юни 1937 година братята от ямболската бенеберитска ложа „Тешуа” решили да излязат във ваканция. Нямало нищо странно в това, такъв им бил обичаят, ако съдим по запазената в Държавен архив-Ямбол тяхна протоколна книга.
Преди да тръгнат по курорти или просто да разпускат по домовете си в жежкото лято край Тунджа, брат Моис Арав решил да повдигне въпроса за някои неща, които можели да уронят престижа на ложата и да попречат за правилното и развитие.
В последните седмици и месеци каймакът на ямболските евреи или поне една част от него, се отдал твърде много на играта на карти по домовете си и всекидневно устройвал журове, като именно на тях се разигравали къде по-малки, къде по-крупни суми от хазартната им страст. Това, заявил брат Моис Арав, влече занемаряване към семейството и спадане на авторитета на членуващите в „Тешуа”
Можем да се досетим каква кисела физиономия е направил при това изявление управителят на най-голямото предприятие в града, тъкачна фабрика „Тунджа”, даваща работа на около 800 души, Нисим Илел. Не даром, разбира се, а срещу техните усилия, но това за господин Илел надали имало особено значение.
Хазартът обаче, както и жените, силно го вълнували. И вероятно трудно се сдържал на мястото си, докато брат Моис Арав го поучавал как трябва да живее. Още повече, че заради страстта му към жените и хазарта, местният началник на военния гарнизон бил издал заповед офицерите да не се събират с шефа на тъкачната фабрика…
А нравоученията на Арав не спрели дотук-той отчел, че за цялата бенеберитска година членуващите в „Тешуа” не направили нито една семейна вечеринка, а именно по този път можело да се постигне опознаване, сближение и солидарност между братята.
За капак се стигнало до проблемите и на еврейската община в Ямбол, която наново била изправена „пред мъчнотии и затруднения”.
Това можело да означава само едно-ще се иска видните представители на еврейството край Тунджа да поизпразнят банковите си сметки. Нито за Нисим Илел, нито за един друг от големите ямболски богаташи, Даниел Кордова, това щяло да намали богатството им особено, но е вън от съмнение, че и единият, и другият не останали във възторг от подобни приказки. Може би именно заради такива приказки, Даниел Кордова рядко стъпвал на сбирките на ложата и не веднъж бил порицаван от братята за тези му отсъствия.
Все пак „Тешуа” излязла във ваканция без да се стигне до гласуване на конкретни суми, които да се внесат в помощ на еврейската община. Братята се събрали отново чак на 12 септември 1937 година. Часът бил ранен-11, но и поводът е специален-траурно събрание. На него присъствали 16 братя с жените си, както и поканените специално за церемонията представители на всички еврейски културни организации в Ямбол, а също и семействата на починалите братя от „Тешуа”.
Близките на починалите запалили седем свещи на менората, след което равинът Моше Пинто прочел обичайната молитва . После председателят на ложата д-р Калдерон произнесъл слово , в което обяснил, че подобни траурни събрания се правят всяка година от другите ложи и че това трябва да стане традиция и за „Тешуа”.Д-р Калдеров счел за нужно да опише появата на бенеберитството в света и в какво се състои то, което е странно, тъй като надали някой е приет в ложата без да е наясно с принципите на тази организация. Според мен председателят на ложата е искал да припомни благородните цели, залегнали в основата на бенеберитството, защото, да си припомним, преди излизането във ваканция на 29 юни, се наложило да се говори за склонността към хазарта у някои членове на ямболската организация.
След председателя Калдерон, думата взел вече добре познатият ни индустриален бос Нисим Илел, който говорил как му липсва покойният Аврам Йомтов. Накрая равинът Моше Пинто поканил събранието да стане на крака и да прочете обичайната ескава.
Следващото събиране на членовете на „Тешуа”, този път само на тях, без никакви хора от културните организации, станало на 10 октомври през същата 1937 година. Тогава се оказало, че траурното събрание не протекло както му е редът. Лукът, оказва се, сгазил пак най-богатият от братята –Нисил Илел, който имал и висок пост в ложата-ментор.Вместо само да прочете молитвата си, управителят на тъкачната фабрика бил упрекнат, че неуместно се разпрострял да говори за чувствата си към покойния Аврам Йомтов.
Това изглежда преляло чашата на търпението у Илел и оттук насетне той съвсем разредил присъствието си на сбирките на „Тешуа”. Появил се чак в края на годината, на 22 декември, и бил затиснат да даде обяснения за липсата си от ложата, на която той, да не забравяме, е ментор, а това е втората по важност длъжност. Фабрикантът не искал явно да се конфронтира с едноверците си и се измъкнал с това, че му се налагало поради работата му често да пътува извън Ямбол.
Приели обяснението му, а може би не искали да задълбават в историите на директора на текстилното предприятие, понеже се налагало да прибягват до него, щом имало някой съкратен от фабриката евреин. За да го върне, естествено, иначе ложата трябвало да му бере гайлето. А на последното за 1937 година събрание на „Тешуа” царял дух на разбирателство-брат Пепо Хаимов заминавал за постоянно в София, където се установил с баща си, Хаим, един от основателите на  ложата. Именно това придало интимен характер на сбирката, още повече че елитните ямболски евреи били с жените си.
Така, както се искало от тях, още преди лятната ваканция, наместо да пилеят парите си в игри на карти…

Борислав Ненов