Приемната грижа в областта след скандала с дете в Ямбол

В област Ямбол има недостиг от 5-6 приемни семейства за настаняване на деца от 0 до 3 г. и от 2-3 семейства за деца с увреждания, съобщи на пресконференция днес, 28 март 2019 г., Огнян Христов, ръководител на националния проект “Приеми ме 2015”. В нея участваха още: Георги Терзийски – отговарящ за дейностите по публичност и информираност по проекта, Гергана Кръстева – началник на областен екип по приемна грижа, Неда Бъчварова – администратор на проекта от община Ямбол, партньор на Агенцията за социално подпомагане по него, Ива Стоилова – член на мониториращия екип на проекта.

21 са действащите в момента приемни семейства в област Ямбол, 11 са без настанени в тях деца, като причините за това са най-вече отсъствието им от страната или заболявания. На работната среща днес е било коментирано как и в кои населени места с потенциал да бъдат направени информационни срещи за набиране на нови приемни семейства.

Област Ямбол е на средно ниво спрямо останалите области в страната по натовареност и задоволяване на потребностите от приемна грижа. Недостигът от 5-7 приемни семейства с малки усилия може да бъде преодолян, каза Огнян Христов.

Подобен мониторинг се прави в цялата страна, но той призна, че са дошли в  Ямбол и защото са били “притеснени за професионалното самочувствие на хората, които работят тук”, след изнесения в медиите случай за съмнения, че дете е било сексуално насилвано в приемно семейство в Ямбол. Този случай е обект на прокурорска проверка, затова Огнян Христов представи само фактите по него. Детето 4 години е живяло в Дом за медико-социални грижи, 1 година след това в приемно семейство. За тази една година то е било 12 пъти обследвано не от един човек, а от поредица от специалисти, отразявали всички области от развитието му. Огнян Христов подчерта, че детето е преживяло травма – в случая това е травма от изоставяне. Въпреки това всеки път обследването е констатирало нормалното му, възходящо развитие, такива са включително и отзивите от детската градина. След осиновяването на детето в Добрич, осиновителката му го дава още на втория ден на детска градина. То веднага развива поведенчески проблеми. След не дълго време осиновителката го дава на седмично отглеждане и в един момент разбира, че детето не отговаря на нейните очаквания. Когато го взима в съботно-неделните дни с него се занимава майка й, а не тя. Решава да заведе дело за разсиновяване. Нейната адвокатка, която я представлява в това дело, подава сигнал, че поведението на детето е предизвикано от сексуално насилие. Добричкият съд реагира на сигнала, назначават експертиза. В нея няма абсолютно никакви данни, твърдящи пряко, че има извършено такова – използвани са изрази като “може би…”, “възможно е…” и т.н., отбеляза Огнян Христов. “Проучването ни показва, че специалистите, работили по тази експертиза, не са детски експерти. При подобни преживявания детето рязко променя поведението и това е видимо за всички, които контактуват с него. При пребиваването на детето в Ямбол няма нито един специалист, работил с детето, констатирал поведенчески проблеми, а те са такива, че се набиват на очи. Поведенческите проблеми започват в Добрич”, допълни той.

Лично аз бях впечатлен от начина на употреба на думичката “чичо Гошо” при медийното отразяване на случая, каза още Огнян Христов. “Приемните родители са обучавани да не позволяват децата да им казват “мамо”, “тате”, защото детето се настанява в приемното семейство временно.  Как тогава едно дете да нарече мъжа в семейството, което го отглежда? Чичо Гошо ми се струва съвсем нормално, ако човекът се казва Гошо”, каза той.

В момента детето се намира в Център за настаняване от семеен тип в Добрич. “За мен то вече е жертва, дай боже да е поправимо”, бяха думите на ръководителя на проекта.

Огнян Христов сподели и лично то си мнение: “Според мен процесът по подбор на подходящ родител за това дете не е бил най-добрия и определено има върху какво да мислим и да работим. Мисля, че трябва да направим някакъв механизъм, чрез който да обърнем доста по-сериозно внимание на осиновителите. За приемните родители хвърляме много усилия, за да ги подкрепяме и да гарантираме професионалния им растеж. За осиновителите не е същото, а важността е не по-малка. Дори е по-голяма, защото ако едно дете го прехвърлиш от едно приемно семейство на друго, травмата е твърде малка, но настъпването на разсиновяване е изключително тежък удар за него.”

Що се отнася до приемното семейство по случая в Ямбол, то все още е в регистъра на приемните родители, защото на този етап липсват доказани категорични основания, но в него не се настаняват деца, уточни Огнян Христов.

Приемните семейства по проекта са около 2 200. Децата, настанени в тях, са около 1 900.