Преференциална война в листите

1398241858IMG_1496Общо 25 партии и коалиции са регистрирани в Районната избирателна комисия кандидати за народни представители в 31 Ямболски избирателен район до 2 септември, когато изтече крайният срок за регистрации на листи. Броят на кандидатие, които се впускат в предизборната надпревара за четирите депутатски места е 122, средно по 30 кандидати за един детутатски мандат. Това е сухата статистика за предстоящата предизборна кампания в Ямболска област. Извън нея остават конкретните имена на кандидатите, голяма част от които нищо не значат за ямболските избиратели.

За да си оспорват място кандидатите в следващия парламент, техните политически формации трябва да прескочат 4-процентната бариера. Според прогнозите между 7 и 8 партии имат шанс да направят това – ГЕРБ, БСП и ДПС са сигурното парламентарно присъствие, останалите са Реформаторски блок, България без цензура, АБВ, Патриотичен фронт и евентуално Атака.

Това са и партиите, които са регистрирали най-голям брой кандидати за четирите депутатски мандата в Ямболски избирателен район – по 8, само Атака има 7 кандидати. Останалите политически формации имат основно между 1 и 4 кандидати. Прави впечатление, че сред регистрираните партии и коалиции има три, които претендират да са партия на зелените и още толкова да са леви или социалдемократични, така че ще е трудно на избирателите да се ориентират кой кой е. В заглавието на партиите отново често се употребява думата нов – Нова алтернатива, Нова България, Нова сила, и остарялото вече Ново време, залага се и на националистическата карта – повече от три такива формации са се пуснали в предизборната надпревара. Извън Реформаторския блок десните са представени само от още една коалиция, а от по-старите политически субекти кандидати за народни представители имат НДСВ и Новото време и „Глас народен” на Светльо Витков, който вече участва в няколко избори поред. От по-новите формации листи в Ямбол са обявили „Движение 21” на Татяна Дончева, Република БГ, които организираха подписка за референдум срещу държавните субсидии на пратиите. Поне 5-6 от регистрираните партии и коалиции са тотално неизвестни, а да не говорим за технит кандидати.

След намалението на мандатите в Ямболски избирателен район  на четири, са необходими между 9 и 10 хиляди гласа за спечелването на едно депутатско място. Това на пръв поглед не изглежда много, но е трудно постижима задача, показва досегашната практика.

На последните избори, когато имаше 52,05 % активност и 63 027 избиратели бяха упражнили правото си на вот, БСП и ГЕРБ си поделиха по два мандата, защото единствено те успяха да спечелят съответно по 21 585 и по 19 152 гласа. Всички останали партии имаха значително по-малко гласове – Атака – 4364, НФСБ – 3872, Ред, законност, справедливост – 3840, ДПС – 1770, Движение „България на гражданите”  – 1558 и ДСБ – 876. Тогава по списък избирателите са били 120 459, а дописаните са били 772. Действителните гласове са били 61 484.

На евроизборите тази година, които също могат да ни послужат като ориентир, избирателната активност беше значително по-малка – само 34,01 %. Броят на избирателите е бил 118 332, а 968 са били дописани в списъците. Тогава едва 40 250 избиратели са си направили труда да излязат до урните, а действителните гласове са били само 37 853, което е едва около 60 на сто от гласувалите на парламентарните избори. Тогава разпределението на гласовете беше 12 518 за ГЕРБ, 11 286 за БСП, 4410 за „България без цензура”, 1966 за НФСБ, 1718 за Атака, 1360 за АБВ, 1330 за ДПС и 1305 за Реформаторския блок. Или иначе казано, на пръв поглед партиите извън основните две, са доста далеч от спечелването на лелеяните 9-10 хиляди гласа, за да се докопат до депутатското място, но изборите затова са интересни, за да ни изненадат с резултатите си.

Реалната битка за четирите депутатски места вероятно ще се води между основните две партии в региона – ГЕРБ и БСП. Те залагат само на местни кандидати и в листите им няма пришълци. Водачи са вече пробвали какво е да си депутат – „ветерана” Атанас Мерджанов и Иван Чолаков. В листите на ГЕРБ има още двама, отъркали се в банките на Народното събрание – Димитър Иванов и Мария Петрова – Минчева, докато в тази на БСП е само Кирчо Карагьозов.

Това са и двете листи, в които реално може да стане преференциално разместване в подредбата, ако успеят да вкарат повече от един кандидат, защото водаческото място е „бетонирано”, тъй като в Изборния кодекс е казано, че ако не бъде отбелязана преференция се счита, че е дадена преференция за първия в листата. Партиите, които ще спечелят евентуално второ или трето депутатско място (и двете големи партии в Ямболско се борят за три мандата), имат реален шанс за разместван ев листата, защото местата се заемат точно според броят на получените преференции. Това отваря интересна преференциална война вътре в листите, но партиите са си направили сметката, че това е в тяхна полза, защото всеки привлечен глас отгоре, независимо за кой от наредените в листата, увеличава резултата и на политическата формация.

Това предполага, че ни чака интересна предизборна битка, а голямата въпросителна е, ще могат ли кандидатите за парламента да предизвикат по-голяма активност, за да получат не само повече гласове, но и да имат по-голяма представителност.

Диана Иванова

 

 

About the Author :

Leave a reply