Пренареждане в ГЕРБ като опит за презареждане

Е, Цветанов си отиде официално и окончателно от всички ръководни постове в ГЕРБ. Тихо и кротко, с благодарност за лоялността. Оттук насетне „ще работи в първичната си партийна организация“. Какво и как ще работи там не знам, но човекът си има своите планове за нова работа – ще прави НПО в сектор сигурност. Отиде си, и какво от това? Продължава си невинен и прекрасен, няма да бъде потърсено и намерено нищо престъпно в действията му, апартаментите и прочие облаги от властта си остават за него, никой нищо не ще му вземе. Е, ще има едно петънце върху му, че някак нелицеприятно е приключил политическата си кариера, но какво от това? Ще си продължи комфортно живота покрай новото поприще, като мине малко време, петънцето ще избледнее и нищо чудно пак да вземе и акъл да дава от телевизора. Ако ли не – просто ще е подсигурил материално живота на поколенията след себе си, какво повече да иска човек! Мечтата на българина в действие! Чудесен пример е един Иван Костов – разкости България, а след това щастливо и осигурено си поминува човекът, че и понякога тежко-тежко се произнася по някои теми от телевизията. Така че в случая „Цветанов“ ампутацията на крайника няма да оздрави партия ГЕРБ.

Въпреки всичко бившата дясна ръка на Борисов направи един намек в последното си интервю: „Мисля, че когато отминат съответните избори, може да се сравнява“, бяха думите му. Лоялен, лоялен, но и той човек – не е лишен от суетата, че без него изборите за ГЕРБ може все пак да не са онова, което бяха. Макар че аз не допускам да се усети отсъствието му. Инстинктите на Борисов са много силни и който ги подценява – греши. Не случайно на Националното събрание на ГЕРБ в неделя той няколко пъти повтори: „Хората искат и са много по-чувствителни сега за справедливост“. Строителството на каквото и да е не ги впечатлява, ама никак, когато справедливост няма. Как да се впечатлят, когато всеки нормален човек знае, че именно строителството е начинът да се открадне по-неусетно, по-майсторски, да се уредят свои хора и фирми и така да се окопае властимащият още по-добре във властта. Хубаво е, че Борисов вече не се чуди как така в Плевен строим, той така си говори – в 1 лице множествено число, пречиствателна станция за милиони левове, строим магистрала наблизо, центъра на града сме оправили, а ГЕРБ не печели, че чак – „хората ни се смеят“. Отговорът, който си дава е едно към едно: „Само защото няколко човека са се възприели в Плевен като тартори…“ По една случайност имам някакъв поглед върху местната власт в този град, макар и да си давам сметка за промените, настъпили за петте години оттогава. По онова време сегашният кмет Спартански беше само един общински съветник, но много активен и напорист, използваше всяка възможност да критикува управлението на града. И въпреки че тамошният кмет беше от ГЕРБ, още тогава ситуацията в местния им парламент беше много различна от ямболската – силите между различните партии бяха доста разпръснати, а щом станеше дума да се прави нещо за града – противоречията изчезваха – картина, която много ме впечатляваше. Но това са стари работи. Бойкоборисовата приказка обаче, че „няколко човека са се възприели като тартори“, казана за града край Панорамата, не ми звучи никак чуждо и непознато. Защото каквото е в Плевен, такова е и в Ямбол, и навсякъде. „Дали не сме станали много номенклатура…“ попита риторично съпартийците си Бойко Борисов. Ами станали сте, и то не от днес или от вчера. Един затворен кръг, клика от избрани, въобразили си, че са там където са, защото са много умни и кадърни, а не верни и послушни. Само че хората знаят, че е тъкмо обратното, независимо дали ще го кажем на глас или не. Всяка власт се обгражда със зависими от нея хора, които да слушкат и да папкат, хора, които си знаят, че извън кръжеца на богопомазаните ще се оправят трудно в големия свят.

Пет дни след евроизборите Бойко Борисов директно беше назовал Ямбол. „Не може в Ямбол да направим всичко и да не спечелим изборите“, бяха думите, с които той изрази разочарованието си. След това обаче настъпи гузна тишина. Ала ние, които живеем тук, си знаем кое как е. БСП в Ямбол получи наистина най-високия в страната резултат, ала не защото са много силни. Този резултат е следствие желанието на много хора да покажат неодобрението си към начина на управление на ГЕРБ на местно ниво – един от начините е като гласуваш за основния опонент, смятат мнозина. „Трябва да направим радикални промени там, където губим“, е друга реплика на премиера, от националното събрание. Доста категорична, чието развитие, ако има такова, предстои да видим тук.

Връщам се на премиерските думи, че ГЕРБ са направили в Ямбол всичко, а не спечелили изборите. Сигурно се чуди Бойко Борисов – какво искат тия хора: магистрала им построих, центъра на града им оправих, новата болница ще им довършвам, улици им ремонтирах, градината им оправих и моста към нея покрих с плочки… Да-а-а, г-н премиер, хората искат и са много по-чувствителни за справедливост, а тя си е все така голям дефицит… Иначе вярно, не малко се направи в града, но дяволът е в детайлите, а много повече от детайл е не само какво, а и как се случва.

Тръгна през последните дни и седмици и ямболският кмет на проверки по строителните обекти из града – проверява и с хората се среща да ги пита доволни ли са от това, което се прави. Че е предизборна тая проверовъчна обиколка, спор няма. От другата страна на везните обаче са годините време, през които приемните дни и срещите с гражданите бяха табу, а високомерието на властимащите – непознато в такива измерения. Кое ли ще надделее?

Че местните избори ще са ожесточени, спор няма. За нас, гражданите на Ямбол, е важно в крайна сметка, когато тръгнем да избираме, наистина да имаме избор. Не да търсим по-малкото зло, както обикновено става.

Светлана Чамова