Премиерният спектакъл „Не е вярно, но аз вярвам“ – трагикомедия за странните хора около нас

Утре, 16 октомври 2018 г., е премиерата на Ямболския ДТ „Невена Коканова“ – комедията „Не е вярно, но аз вярвам“ на Пепино де Филипо. Пиесата се поставя за пръв път в България, почти случайно попаднахме на този текст, който е много добро творческо попадение, сподели режисьорът на спектакъла Владлен Александров на пресконференция заедно с цели актьорски състав.

Авторът е от известната фамилия де Филипо в Италия, в европейски мащаб неговият брат Едуардо де Филипо е по-известен. Двамата са били изключително популярни през 50-те и 60-те години на 20 век. Носители са на традицията на т. нар. неаполитански театър. Пепино де Филипо е имал собствена трупа, сграда, развивал е собствен театър и в ония години е бил много популярен в киното заедно с друг известен комик Тото.

Владлен Александров за пръв път работи в ямболския театър и не скъпи добрите думи за трупата: „Страшно убедителни, провокативни актьори, голямо достойнство за театъра в Ямбол е, че притежава тази трупа. Много се радвам за тази среща и най-важното за мен лично като режисьор е, че открихме един нов автор. Дай боже да продължим да го работим и да повлечем крак. Срещата и с младите в този театър, и с доайена Вълчо Янев също е от много важно значение за мен. Понякога е необходимо човек да си преосмисля някои ситуации в творческия си път и да прави важни крачки.“

Самата пиеса режисьорът описва като трагикомедия. „Един човек попада в плен на собствените си проблеми, на собственото си самовнушение – много често срещано явление в нашия живот. Странните хора около нас стават все повече и повече. Пиесата се занимава с това как един човек е преследван от своите смешни демони и те в един момент до такава степен ще разрушат всичко в света, в който е живял, че той някак си трябва да го изсънува този свят, за да може да се отърси от своите самовнушения и суеверия. Всичко това е обвито в корубата на комичното“, разказва Владлен Александров. „Мъчим се да не правим лековат спектакъл, гледаме по-сериозно на темите, проблемите, образите, типажите, защото светът, в който живеем, е страшно илюзорен, а авторът много умно се занимава с тази неуловимост на човешкото подсъзнателно присъствие в живота“, казва режисьорът.

Той не пропусна да сподели и болката си, че последно време публиката в България е започнала да робува на измислени звезди – известни имена от телевизията. А „тук в театъра има не по-малко достойни актьори и творци, които достойно, умно и съвестно си вършат творческата работа. София не е центъра на вселената“, категоричен беше Владлен Александров. “Много работя в провинцията и съм бил години директор на провинциален театър. София не е панацея за решаване на големите задачи на българския театър и въобще на българското изкуство“, каза още той и даде за пример откриването на никому неизвестната Невена Коканова именно от ямболския театър, където тя е направила първите си стъпки на сцена. „Достатъчен е този факт, тази митология, която се е създала, за да докаже, че провинциалният театър трябва да бъде жив и държавата да направи всичко възможно за това“, обобщи режисьорът.

Преводът на пиесата „Не е вярно, но аз вярвам“ е на Румяна Сарайдарова, сценографията на  Ванина Цандева. Участват Димитър Димитров, Даниела Райчевска, Вълчо Янев, Мария Панайотова, Капка Валентинова, Михаил Лазаров, Атанас Жеков, Радослав Владимиров, Галина Иванова.

Актьорът Вълчо Янев беше категоричен, че премиерният спектакъл може да се гледа от хора от 5 до 105 г., защото всичко в него е кристално ясно.

„Когато завършва един репетиционен период и на артиста му е малко криво, че свършва – това за мен е белег за бъдещ много добър спектакъл“, бяха думите на Михаил Лазаров.

Актрисата Даниела Райчевска отбеляза, че рядко се срещат режисьори като Владлен Александров, които умеят да работят с артиста.

Младата Мария Панайотова обърна внимание, че това е текст, който прекрачва чисто ситуационните комедии, с които се е наситила българската сцена. „В този театър се опитваме да държим ниво, да е смешно, интересно, но не просташко. Хората малко да се замислят за важни неща от живота“, убеден е колегата й Радослав Владимиров.

Атанас Жеков-Кроко, който е режисирал танците, сподели, че са се опитали да направят „едно голямо намигване към 60-те години, към нас си и към публиката.“

Билети за премиерния спектакъл вече няма, но затова пък можем да гледаме представлението отново на 26 октомври в Ямбол, а на 29 октомври то е на сцената на Сатиричния театър в столицата.