Премиера на стихосбирката „Бисерни късчета” от скулптора Иван Колев

Един голям скулптор, тръгнал от село Болярско преди 86 години, събра във вторник привечер с новата си книга публиката в Художествена галерия „Жорж Папазов”.

Новата книга е своеобразно предизвикателство, защото е лирика, а в този литературен род многостранният творец не се бе представял официално.

Премиерата събра цялото ръководство на община „Тунджа”, на която Иван Колев е почетен гражданин. Кметът Георги Георгиев предвождаше екипа си, както и подобава. Община Ямбол, удостоила през 1998 година Иван Колев с голямата награда на града ни, реши, че няма смисъл да се хаби, и на премиерата дойде само Тана Богданова.

Скулпторът, този път в ролята на поет, с излъчването си ни върна в някакво праисторическо време-изключително дребен, с изсечено, тъмно лице, отпращащо ни към индианските прерии, с посипана в бяло от годините коса.

Човек, попаднал сякаш случайно и същевременно закономерно тук, в Ямбол, в Галерията, с картините на Джон Попов и Жорж Папазов зад гърба му.

Тунджалъка често е раждал творци от необичаен калибър.

Стихосбирката „Бисерни късчета” премина през оценката на Тенко Тенев, водещ на вечерта, на Димитър Бечев, литературен критик, определил я като книга с безхитростен и мъдър изказ. Бечев отпрати публиката далеч назад, правейки аналогия с течението „Родно изкуство”, което в началото на 30-те години на миналия век призовава за връщане към българското праначало.

Актьорът Михаил Лазаров прочете стихове от „Бисерни късчета” на Иван Колев, в акомпанимент на цигуларката Красимира Султанова. Издателят Жельо Учков сподели как са работили с автора по книгата-една трудна история, защото новопосветеният лирик се борил за всеки стих, за всяка дума…

…Художествените качества на „Бисерни късчета” са твърде спорни, но се навързват с първичността, която е тъй характерна за големия творец Иван Колев. Той има отделни попадения в книгата си, ала тя надали може да се разглежда като постижение, извън контекста на скулптурните му произведения.

86-годишният майстор бе петимен да срещне очи в очи аудиторията си и бе на моменти много колоритен в словото си. Слово, което имаше начало, но трудно стигна до края си, понеже Колев на няколко пъти приключва, за да започне пак, с някоя фраза на Бешков или със свои размисли за съдбата на българите в чужбина.

Борислав Ненов