Премиера на романа “Нула време” на Николай Табаков

Ямбол, 22.11.2019 г.

Романът на Николай Табаков „Нула време“ беше представен снощи в читалнята на Регионална библиотека „Георги Раковски“-Ямбол. Литературната премиера е част от програмата, посветена на 70 години Езикова гимназия „Васил Карагьозов“-Ямбол, 130 години като приемник и продължител на мъжкото класно училище и мъжката гимназия-Ямбол, както и 130 години от рождението на патрона на училището Васил Карагьозов. Николай Табаков бе и председател на журито в раздел „Проза“ в Третия национален литературен конкурс за учители. На представянето на 11-тия му роман присъстваха ученици, учители, членове на ямболското дружество на писателите.

„В най-незабележимия човек има собствен космос“ „малкият град оживява в тази книга“, „Николай Табаков разказва горчивия и недъгав наш животец в някакво дунавско градче, прави го благо и иронично“, „Нула време“ е роман за безсмислието, но и за винаги наличния смисъл“, книга за възможността животът да бъде друг, възхвала на любовта, чрез която животът се пренарежда, бяха малка част от отпратките към книгата, направени чрез словата на различни критици.

Литература, а не четиво, се получава, когато в нея стоят вечните въпроси. Тогава се събужда желанието на човека да потърси себе си, бяха едни от първите думи, с които Николай Табаков се обърна към присъстващите. Книгата „Нула време“ върви по най-възможно гротескно-приключенския начин. Играе си, върти се, има сюжет, има убийство даже, но все пак пита за смисъла на живота, каза той.

По-нататък размислите на писателя тръгнаха в някак по-обща и философски ориентирана посока. Тръгвайки от заглавието „Нула време“, той говори именно за него – времето – трябва да внимаваме за дните, те са дългите, кратки са месеците и годините. Технологиите се променят, но човека – не. Той обича и мрази еднакво сега и преди 600 години. Човекът дава смисъл на нещата около себе си. И още „размисли и страсти“ сподели Николай Табаков с аудиторията: голяма тежест носят въпросите „Кой съм аз?“, „За какво съм роден?“ За да се стигне до отговорите им, трябва културното усилие на четенето. Писателят направи паралел с така модерните сега образователни филми, чрез които науката достига по-лесно до учениците. Филмът отнема на човека, на детето въображението – това отнемат и електронните учебници. Заради това, че литературата развива въображението си заслужава изобщо заниманието с литература, бе категоричен Табаков.

Духовното може ли да надмогне физическото – бе другият въпрос, върху който разсъждава писателят, изповядващ, че животът е точно толкова безкраен и несвършващ, колкото смъртта. Примерът му за относителността между живо и мъртво бяха от една страна книгите на древните автори, чрез които до читателя стигат техните размисли и терзания така, все едно са живи и от друга – някои наши съвременници, които се интересуват от съвсем елементарни неща, нямаш какво да си кажеш с тях и на практика са духовно мъртви.

About the Author :

Leave a reply