Предколедно-новогодишно

Когато чета за коледно-новогодишните празници из интернет, се сблъсквам с едно полюсно възприемане на тези така специални дни в годината – или пълен възторг и безброй идеи как да сме перфектни в тези дни, или ясно очертаващ се негативизъм в заглавия като „Трудностите, с които се сблъскваме по празниците“, „Семейно по Коледа или не съвсем“, „На Коледа сам“ и пр. Като всяко нещо и коледно-новогодишните дни са монета с две страни – в голяма степен от нас зависи на коя страна ще падне тя. Ала и прокрадването на депресивни настроения, изтощение от многото шетане, готвене и стремеж да сме безупречни, умора от повторяемостта на празниците – спазването на едни и същи традиции всяка година, изтерзаност от многото пазаруване и изместване на фокуса върху материалното са все неща, плод на новото време. Време, в което твърде бързо всичко ни омръзва, дотежава, наличното все ни е малко, искаме всичко, та дори и коледно-новогодишните празници да са различни, извън познатото. Да си го кажем направо – твърде разглезени станаха сетивата, емоциите ни, а желанията ни- все по-големи и незадоволими. А някога е било различно – в предимно селска и отрудена България зимните месеци са били единственият период от годината, когато е нямало земеделска работа, животът е бил по-спокоен и е имало повече време за празнуване. А и нашите предци, посветени на ежедневен труд, са били толкова неизкушени от радости, та дори от кулинарни вкуснотии, та са отваряли сърце и душа за всичко онова, което по традиция и обичай идва заедно с Коледа и Новата година: коледари и коледуване, свързано с очакване, срещи, песни и наричания, събирането на големите им семейства край масата, хапване на тиквеници и сърми, а на Коледа – месо и баници – все луксове, които са липсвали в твърде спартанското им битие извън празниците. Ала със сигурност са били много по-близо до духа и смисъла на Христовото Рождество не непременно в неговия каноничен смисъл, колкото в идеята за любов, за заедност, за прошка, за щедрост. Защото ако днес публично може да се възмутим от прекалената материалност на празниците, след като пазаруването е в центъра на приготовленията ни за тях или словесно може да възроптаем срещу голямо преяждане и препиване по това време – то комай цялото ни празнуване се превръща в една неколкодневна трапеза, но в реалния живот не правим много по-различни неща. „Светата троица“ на съвременната Коледа май е „пазаруване – ядене/пиене- телевизия“. А това в голяма степен разкрива духовната пустота, в която е затънал съвременният човек, дори и да му се ще да подаде отвреме-навреме глава от нея.

Но… опити трябва да се правят – колкото по-енергични, толкова повече надежда има за нас самите. За духовното ни оцеляване, което си е страшен проблем на нашето време. Може би добро начало би било да започнем с ранната коледна украса – колкото по-рано, по-добре – по-дълго приповдигнато настроение, предвкусване на празника, на нещо различно. Дори да нямаме вече малки деца, заради които да украсим елхата и дома – да го направим за самите себе си, а за детето вътре в нас, което никога няма да забрави упойващото ухание на живото борче от детството, макар сега то да е заменено от изкуствена, но екологично съобразена, т.е. неунищожаваща природата елха.

Бихме могли всяка година да си купуваме по една нова играчка за елхата, а покрай това винаги ще помним онези супер крехки играчки от детството, които прибирахме увити в памук, за да не се чупят, а сегашните са неуязвими от удар и неунищожими.

Домакините вкъщи можем да не прекаляваме с празничните менюта, за да не се превърнем в уморени и изнервени готвачки, готови повече за кавга в празничната вечер, отколкото за празник. По-добре да заложим на изпитани рецепти, отколкото на експерименти с неизвестен резултат, а на трапезата на Бъдни вечер, където нечетният брой ястия е задължителен, не е грях да се подпомогнем и с нещичко готово от магазина – нали затова са го приготвили хората.

Ако искаме да избягаме или поне да кривнем от прекаления материализъм, завладял народонаселението по празниците, можем да помислим за нематериален подарък за обичните ни хора, да подарим преживяване: билет за представление или концерт; ваучер за пътешествие или книга; абонамент за фитнес; масаж; разходка до някъде, но по-различна, съчетана с някаква изненада…

И задължително през тези дни да си подарим време за себе си, защото нали си знаем – времето сега, в този миг, е единственото, което реално ни принадлежи.

Светлана Чамова

About the Author :

Leave a reply