Предизвикателствата на „Рисунката” в галерия „Кирил Кръстев”

12694942_10204977389188608_1785237116910877919_oПетата поред изложба „Рисунката” тръгна миналата седмица в Галерия „Кирил Кръстев”, където е и традиционното място за подобен род  експозиции. Изложбата включваща, със съвсем малки изключения (творба на Румен Малчев), съвсем нови работи на ямболските художници, показва някои от творците в по-необичайна светлина.

Един автор, който рядко участва в изложби, Таня Стоилова, участва с два малки като формат пейзажа – „Зима І” и „Зима ІІ”, но приковава вниманието с филигранните си работи. От платната на Стоилова, а те могат да се нарекат платна, въпреки че жанрово изложбата е под наслова „Рисунката”, идва много светлина и топлина. Нещата й са изпълнени с нежност и умиротворение, какъвто понякога е зимният сезон. Каквато често е душата на зимата.

Своего рода среща на различните генерации имаме в „Рисунката”, тъй като в нея участват и някои от доайените на ямболското изобразително изкуство, като Тодор Ялъмов и Дончо Донев ( Донев през последните две години решително излезе от ателието си в село Кабиле, и не просто излезе, а показва на артистичния „мегдан” интересни неща), както е и сега.

Другият от своеобразните отшелници, живеещият и творящ от десетилетия в село Кукорево Тодор Ялъмов, сепва с един дълбочинен портрет, наречен „Набора ми”. Много самота и вглъбеност има в тази творба на Ялъмов, изпълнена в голям формат, и с голям размах.

Равнището си на фин рисувач отново потвърждава Атанас Караманов с двата си пейзажа на река Тунджа, а този автор е сред действителните асове на жанра, наречен рисунка. Нещо ново, дали страница, дали просто няколко реда, отваря Ина Трифонова със скиците си, които сякаш ни пращат към модна колекция, а може да са просто един мимолетен каприз на автора.

Траяна Панайотова е в предверието на типичната си стилистика, като двете й работи действително са това, което академично се определя като рисунка. От нещата на Панайотова вероятно ще излязат поредните и полугротескови композиции, които я отличават рязко от повечето ямболски художници.

Гротеската на живота, неговите често отчайващи подмоли, не са сред „темите”, които нашите автори разработват. Част от тях, както е и в тази изложба с нещата на Боряна Чапърова, продължават с афинитета си към древните сказания, към праисторията, към фолклора. Пак през февруари миналата година бе предната експозиция „Рисунката” в Галерия „Кирил Кръстев”, и, преглеждайки тогавашната „продукция”, виждам , че Боряна Чапърова е участвала отново с две творби, отново с връщане назад, много назад, в историческото време.

Или напред, зависи и от гледната точка. Тогава работите й носеха названията „Древно летоброене І и ІІ”, сега са онасловени „Древни послания”.

Излиза все по-често в изложбените пространства като автор, а не като председател на Представителството на СБХ-Ямбол, Петър Тепсизов. Този път той представя две интересни рисунки, отвеждащи към жарка Испания, те са наречени „Торо”, но, поне за мен, много силен е неговият портрет на жена, излъчващ драматизъм.

Както обикновено, класен е Цветан Казанджиев, който отдавна плува свободно в жанра рисунка. Надежда за нещо ново и непривично за нея дава Радостина Колева с трите си работи, наречени „Рок”, докато Мария Христова явно трудно излиза от рамките на сладникавия натюрморт.

„Рисунката”, и с петото си издание, потвърждава, че имаме и добри художници, на които може би понякога им липсва дързост и хъс, за да напуснат пределите, които вече са овладели.

А предизвикателствата са тласъка, ако искаме да не се повтаря един и същи рефрен.

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply