Предизвикан отговор: „Преди време си позволи…градската управа”

Думи към г-н П. Йорданов по повод коментара му под статията “Една изложба-менте”

„Преди време си позволи говорейки за честването на Кирил Кръстев да нападне градската управа за „културна неосведоменост”.

Това е едно от първите изречения на директора на ХГ „Жорж Папазов” Петко Йорданов в текста, който трябва да ме вкара в правия път. Правописът е негов – няма да го коментирам. Ще си позволя обаче да припомня ужасното си прегрешение – да нападна градската управа за „културна неосведоменост”. В Галерията, наречена на името на Кирил Кръстев, имаше вечер за 110 г. от рождението на големия ямболлия.

И нито кметът Славов, нито някой от неговите заместници намери време да уважи паметта на създателя на модернизма край Тунджа. И не само край Тунджа…

„Преди време си позволи…”. Г-н Йорданов, дори не е толкова смешно, колкото печално, че считате градската управа  за свещена крава. По този въпрос – толкова, макар че ми напомня за времето на комунизма, а това иска действително дискусия. Защото годината не е 1952 и площадът на Ямбол не се нарича „Сталин”…

За моите грешки – да, объркал съм името на Сицилия със Сардиния. Действително,  голям гаф е. Вие обаче твърдите, че съм объркал и името на една от „художничките” – доброволката в Комплекса за социални услуги за деца и възрастни-Ямбол Джована Винчигуера. Трябва да Ви коригирам, налага се – Вие грешите фамилното име на дамата – вижте какво пише на афиша за „изложбата”, както и на ред други места –  в сайта „Ямбол прес”, например, отразил пристигането на доброволката преди почти година.

С голяма изненада научавам от Вас, че всъщност тя била и главният организатор на „изложбата”. На афиша Галерията, ръководена от Вас, е обявена за организатор.

И именно Вие подведохте доста съграждани, че ще има изложба, а не отчитане на социален проект, поставяйки на първо място имената на четиримата граждани на Италия.

И още – под „рисунките” няма нито името на автора, нито името на „творбата”. Ако те са били поставени на тайно място, това не е мой проблем – аз разглеждах „картините”, а не правих обиск на културната институция.

На призивите Ви в социалната мрежа да бъда подложен на нещо като линч, не искам да се спирам дълго – това е въпрос на възпитание.

Вие говорите за „видео”, а не за „мултимедия”. Трябва да Ви обърна внимание, че пак там, на афиша, пише, заедно с другите неща, „мултимедия”.

Та за „видеото”, чийто автор била Мария Париси. Добре е, че също като мен сте забелязали фрапантните езикови грешки, ала е безумие да не е имало време да се отстранят. Пишете – „от нас”. Това е друг важен въпрос. Кои сте всъщност вие?

Комплексът за социални услуги за деца и възрастни-Ямбол, Сдружението с нестопанска цел ИДЕА, Мария Париси и Петко Йорданов ли?

На афиша с много ситен шрифт, долу, е написано, че става дума за европейски проект, осъществяван в нашия град. Не пише, че е  на стойност 14 415 евро, но се надявам поне документацията с парите да е изрядна, а не като преводът, за който  Париси била използвала Гугъл Транслатор…

Във Вашето „опровержение” никъде не споменавате, че Академията за изящни изкуства в Катания е партньор в социалния европроект „Подай ръка-подари усмивка”.

А именно това обяснява „творческия десант” на хората от италианския остров в града ни. Колкото до това дали ще се обиди преподавателят в тази Академия Натале Платания, не берете грижа. По-добре Вие, или някой от другите участници в тази история, да бяхте превели грамотно неговия текст. Вие твърдите, че текстът на Платания бил отпечатан на поканите.  „Делник” не получи такава покана, вероятно си мислите, че вестниците в Ямбол са не два, а двеста.

Лекцията Ви за новите течения в изкуството е добра като намерения, но и там пропускате нещо важно – дали ще си лепнеш етикета дадаист, футурист, или ще си от поп арта, е без значение. Когато става дума за естетика, мерилото е дарбата. А такава на „изложбата” нямаше.

За децата, имащи умствено изоставане. Те са най-ценното.

Именно затова обаче, аз съм против тези деца да бъдат забърквани в една изложба-менте.

И се надявам парите от европроекта да са използвани за нещо по-нужно, по-добро и  по-хубаво.

Борислав Ненов