“Прашинки от любов” на Иван Барев

DSC05231На седми ноември т.г. (2018 г.), учителят-писател Иван Барев представи в салона на Клуба на военните в Ямбол своето поредно поетично творение – стихосбирката „Прашинки от любов”.

Този писател досега е издал 11 тома „Избрано“ и 11 стихосбирки. Най-новата е 22-та му книга. Писал е любовни романи, новели, стихотворения за деца и даже три романа: „Брод пред далечината“, „Гальовен унес“, „Романтични светлини“ .Само първите два е издал, а третият  все още  си остава неиздаден,

И затова трябва да му вярваме на поета когато казва в „Поет съм и насън“:

„Най-важното е, момичета, момчета,

мил свят сред нови тайнства разпрострян:

е – да виждате в мен истински Поета,

щом с постоянство – знак съм увенчан!”

Това не са само думи, казани по виртуозен поетичен  начин. Не са само жилава поетична пластика, но истина досущ вярна и правдива, с която той остава уверен пред присъдата на читателите си и вярва, че хилядите му безсънни нощи над словото години наред още от неговото селско детство и чак до сега  – в никакъв случай не са отишли  на халос и не са били напразно.. Тази увереност, това постоянство – посвещение, е родило онова словесно богатство, към което се е стремил през целия си живот.

Голямата награда за поета днес е, че най-новата му поетична книга “Прашинки от любов“ е реализирана от авторитетното издателство „Български писател“ в такова пищно луксозно издание. Емилия Казакова, която е осъществила графичния дизайн и комплексното оформление на корицата се е потрудила с целия си творчески талант да направи нещо, което тази книга напълно го заслужава.

Лично председателят на Съюза на българските писатели  Боян Ангелов като редактор на творбата много задълбочено, внимателно и акуратно е прочел предпечатната корекция и с позволението на автора е направил някои малки корекции, с което поетиката на Барев  става още  по-емоционална и по-въздействаща. Не без основания председателят на Съюза на българските писатели заявява: „Характерно за творчеството на Иван Барев е изграждането на един реален и хармоничен свят – в новата си стихосбирка авторът се доверява на своята вродена идеализация на живота. Той го пресътворява през и посредством амплитудите на сърдечното чувство – такъв, какъвто е стих по стих. Барев открива вечната красота и в страданието, което ни се пада като награда по житейския път – за да проверим чрез него състоянията си, да съпреживеем пресътворената в слово интимност и съкровенията, които в късните часове на спомена се поверяват на листа. Въпреки изпитанията обаче оптимизмът продължава да тупти в гърдите на споделеното, на неподправеното поетическо чувство, защото ако нещо, което ни сродява с вечността в краткия ни земен път, това е надеждата. Поетът ни я предава посредством посвещението на думите – жест колкото личен, толкова и  възвишен. Защото както е казал апостолът, всичко е любов и нашата орис е да я изпитаме – с нейния устрем и нейните горчивини, с признанието и покаянието.“

Книгата на Иван Барев, озаглавена с метафоричното заглавие „Прашинки от любов“, се състои от три цикъла: „Зова те, Анна“, „Чудо“ и „Притча за моя живот (поеми)“

В „Зова те, Анна“ поетът показва оная безсмъртна Любов, която никой и нищо не могат да я разрушат, защото тя е истинска. А истинските неща надживяват времето и остават дълбока следа след себе си. Много е живял и цял живот е търсил тази истинска любов поетът. Не веднъж се е събирал с нея. Имал е нежелани от самия него раздели, предизвикани  по неволя от капризната съдба, когато неговите чувства и жертвоготовност не са били извисявани  и са посягали на тях с неразбиране и недоумение и тогава идва поврат, чука на вратата неизбежната раздяла.

Лирическият герой надживява своите разочарования и с героизъм, присъщ само на него показва на читателя как трябва да бъдат преживени най-хубавите чувства на привързаност. Барев е наблюдателен в живота и изразява чувства и говори не само от себе си , но и с чувствата на хора, живели целия си живот щастливо.

„Целувай ме неспирно, аз искам го и моля Те.

С Теб истинност  и искреност да е наша цел.

Все с Божията промисъл да стряскаме  проблемите.

И нека в дързостта си да няма за нас предел.“

Споделя той с най-горещо и искрено чувство и ние безпределно му вярваме, защото не веднъж го е постигал и той – да бъде така истински щастлив, което много пъти е споделял със своите читатели , а сега и в стихотворението „ЛЮБИМА“.

Виж в захлас красотата! Наша пленница! Тези китни следи неотменни са.

Моя приказна фейо, ти тъй прелестна! От пророк и мил Бог сътворена си! Позволи и в беди да не бъдеш изменница!“.

Пламенно и искрено от все сърце изповядва Поетът в стихотворението си „Обичам те“. И това за него е точно така, но каква е неговата партньорка и следовница. Това е въпросът, който поетът прямо задава и взема при необходимост строги и неотменни решения.

Колко е прекрасно, че в нашите драматични и напрегнати времена има и винаги ще ги има щастливи хора.

В не малко моменти и авторът е изпитвал подобни радости. Затова и в цикъла „Чудо“ е така категоричен и непринуден да покаже щастието като награда за най-искрените и необсебени от възгордяването и фалша обременени хора. И такива познаваме.

То това е силата  и възмездието на истинския талант, който не могат да го разгромят и похулят и най-грозните изпитания в живота. Често явление е било големи световни писатели като Балзак например или велики композитори като Бетовен да са  били дълбоко наранявани в интимните си отношения с нежния пол. Така и Иван Барев дръзко и самоуверено застава пред съда на читателите си  със своето стихотворение -сонет „Ще те изваям“:

„И да те няма, аз ще те изваям.

От милост, от взаимност,

От Любов!“

В цикъла „Притчи за моя път“ авторът е подредил пет кратки, но с богато интимно съкровение поеми. В „Спомен за тате“ се говори как Иван Барев е празнувал с близките си Сирни заговезни. Тука ги няма вече момците от други села по време на седенки или тлаки да идват вечер в това китно село, за да слушат песните на сладкопойните моми. Дадена е думата на най-стария човек (дядо му), който в младините си е бил търговец и е обхождал освен родната България и други две нейни съседни страни. За автора тази поема е много ценна, защото го връща в бащиния дом с патриархалния  дух, в очарователния свят на детството и младостта.

Като разсъждавам и се опитвам да анализирам поетичното творчество на Барев, неговата възвишена любов към Бога, Родината, героичното ни минало, към семейство и към жената и преди всичко към поезията, която е неговия смисъл за живота и си мисля : дали тя, неговата поезия, не е отприщване, инстинкт за самосъхранение, уединение, люлеене, измъкване от житейските капани? Убеден съм, че Надеждата и вярата в неговия духовен покровител, Исус Христос, идеализацията на междуличностните отношения, безкритичната всеотдайна вяра в доброто у човека, поривите на душата му за една по-висока човешка нравственост и етичност го правят една много силна духовна личност. Други житейски средства и умения за борба с несгодите, бурите и колизиите  на реалния живот Иван Барев няма, освен  добронамерената и откровена поезия  и отправените чрез нея благородни послания към читателите за един по-добър и хармоничен свят, изграден на базата на Божиите християнски добродетели и традиционните национални нравствени  ценности и преди всичко човекоутвърждаващата, истинската взаимна Любов.

Нежният и вечно влюбеният талантлив поет Иван Барев според  мен е литературно богатство, ценност. От творчеството му много претендиращи за поети личности има какво да се поучат. В своето лирично изложение Барев е истинно откровен, винаги чужд на всякакъв конформизъм, поръчкова литература и екстравагантни поетични изяви.

Позволявам си да изкажа мнението , че неговата поезия е всеобхватна – той е вдъхновяван от необхватната природа, от пасторалната селска панорама, бащиния дом, героичното ни  историческо минало, народните будители, близки приятели и много достойни за уважение хора и разбира се жени.  Неговият стих е специфичен на исказ, ритмика и философски смисъл, изящество в стилистиката и езиково богатство.

За Барев поезията е всичко в живота му. Както пише неговият редактор в първата му стихосбирка „ Каква си ти любов“:

„Поезията е неговата човешка любов и скръб.

Тя е негово родно пристанище.

Тя е неговата щастлива звезда в живота.“

За Барев неговият поетичен порив не е занаят, а любов, съдба, „сред нея има обич до забрава, тя, в нощите -красота,“.

И.. „За мен ти си жажда съкровенна.

Поезийо. Бъди благословена!“-заява той.

Бъди и ти благословен приятелю Барев. Приеми приятелски поздравления и тези на всички твои почитатели. Изразявам увереността, че „Прашинки от любов“ ще намери своите читатели и ще ни направи поне малко по-одухотворени, по-добри и по-призивно сърдечни!

Георги Бодуров – учител

About the Author :

Leave a reply