Празнично настроение в НУ „Проф. Петър Нойков” – Ямбол

Няколко са почивните дни, сред които е и денят 1 март, когато за децата е огромно щастие и радост да получат и се окичат с красиви и оригинални мартеници.  В компютърния кабинет бе представена презентация за учениците за запазената и до днес единствено наша традиция –  Баба Марта – окичване с мартеници.

Те се изработват от усукан бял и червен  конец. Червеният цвят се вярвало, че прогонва лоши болести и е символ на топлината на приятелството и взаимна  обич,  а белият – на дълголетието,  на чистотата и искреността на отношевията помежду ни. В тях българката втъкавала и синьо мънисто и  скилидка чесън и вярвала, че има силата на амулет. На мартениците народните поверия приписват магическа сила, затова са окичвали и животните – за да са пъргави и здрави през цялата година и овошките – за да ги предпази от зли очи и дадат много плод. При закичване са благославяли: „Да има здраве по хората и добитъка, за раждат овошките, слънцето да не краде от хубостта на момите, да бягат змии и гущери, да има сполука!” Мартеницата се сваля едва тогава, когато видим пролетна птица – лястовица или щъркел или цъфнало плодно дърво. Някой ги връзват на клоните на дърветата, за да пазят плодовете здрави, други ги хвърлят в реката – да им върви по вода и лошото да изтече надалече от тях.

Легендата за мартеницата  идва още времето на хан Аспарух. Той написал писмо на своята сестра Хуба, която била в плен, че е намерил земя за своя народ – на юг от река Дунав – двешна България. Щом получила радостната вест Хуба успяла да избяга – яхнала кон и препускала, докато стигнала до водите на голямата река. Нямало как да я премине, затова вързала бял конец за единия крак на сокол, а другия край държала в ръка. Литнал той, до тогава, докато намерил брод. Точно тогава бил прострелян и умъртвен, а конеца се обагрил от кръвта на птицата. По следата на конеца Хуба открила брод, за да премине реката и отиде при своя брат. След това  Аспарух късал от обагрения конец и вързал на ръцете на своите войници с поръка: „ Нишката, която ни свързва да не се прекъсва никога! Да сме здрави, да сме весели, да сме щастливи, да сме българи!” От тогава бяло-червената нишка свързва българите по света, където и да се намират, да не забравят, че са българи!

Как хубаво го е измислил народът – с красота срещу злото!

Още един празник ще бъде през почивните дни – 3 март – Освобождението ни от османско владичество,който с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 г. е обявен за  национален празник на България.

Тази светла дата бе отбелязана в училище „Проф. П.Нойков” – Ямбол с поредица от изяви: бе аранжирана изложба от литература в библиотеката и фоьйето и  направено табло от фотоси „3 март – Освобождението, литератулно четене в библиотеката и представена презентация  за отделните класове.

Датата 3 март отбелязва възкресението на един народ, който в продължение на близо 500 години беше без политеческа и духовна свобода, народ, чиято духовна и материална култура бе подложена на унищожение. За освобождението на българите пътят към свободата е стръмен и кърваво-мъченически: път на борба за роден език,  за богослужение на църковнославянски, за зърковна независимост, за родно училище. В борбата с перо и оръжие участват монаси и свещеници, учители, занаятчии и всички устремени към желаната свобода. Стъпка към  освобождението е Априлското въстание от 1876 година. Въстанието избухва предсрочно и въпреки, че е неуспешно, то е своеобразен връх на национално-освободителното ни движение. Днешните оценки са, че то  постига друга основна цел – народният бунт за независимост намира силен отзвук в Западна Европа и Русия. Прогресивната общественост се надига в защита на поробеното ни население. Руско-турската освободителна война от 1977-1978 година и епичните боеве, в които вземат участие руски, финландски, румънски, сръбски бойци, заедно с българските опълченци е следващия етап към освобождението на българите от османско владичество. Кървави битки, в които  66 000 руски бойци остават завинаги на бойните полета, а 140 000 са ранените, много са и загиналите от други националности бойци и от опълчението.  Решаващата жестока битка се води на Шипченския проход. В своята „Епопея на забравените” класика на българската литература Иван Вазов описва блестящо боевете на Шипка:

…И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;

дружините наши, оплискани с кърви,

пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,

всякой гледа само да бъде напред

и гърди геройски на смърт да изложи,

и един враг повеч мъртъв да положи….

…”България цяла сега нази гледа,

тоя връх висок е: тя ще ни съзре,

ако би бегали: да мрем по-добре!”

Няма веч оръжье! Има хекатомба!

Всяко дърво меч е, всякой камък – бомба,

всяко нещо – удар, всяка душа – плам.

Камъне и дървье изчезнаха там.

“Грабайте телата!” някой си изкряска

и трупове мъртви фръкнаха завчаска

кат демони черни над черний рояк,

катурят, струпалят като живи пак!…

За всяко селище, всеки кът от страната се водят ожесточени боеве…Жертвите са безброй, но всички се бият с мисълта, че победата е близко.

Независимо от несправедливите клаузи на Берлинския договор и жестокото разпокъсване на българските земи, Руско-турската война от 1877-1878г. довежда до освобождението на българските земи и възобновяване на българската държава.

Признателния български народ е увековечил подвига на всички, участващи в борбата за освобождението като е издигнал паметници на местата, свързани с героичните боеве, Плевенската панорама и връх на приложното изкуство и един от най-мащабните.  Най-добрите писатели и поети са написали литературни творби – стихове, поеми, повести, романи. По някой от тях са направени филми. Издадени са юбилейни марки. Видни български художници, както и участника в боевете край Плевен руски художник-баталист Василий Верешчагин са нарисували прекрасни картини.

… И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,

спомня тоз ден бурен, шуми и препраща

славата му дивна като някой ек

от урва на урва и от век на век!

3 март! Светъл празник – светла дата! На този ден дошла е свободата!

Честита Баба Марта, честит национален празник на всички българи, където и да се намират по света!

 

                                Таня Кирова – библиотекар в НУ „Проф. П.Нойков”