„По следите на нашето Освобождение“- пешеходна разходка из ямболското минало

Ямбол, 17. 01. 2020 г.

„По следите на нашето Освобождение“ тръгнаха вчера следобед граждани и ученици, водени от увлекателния разказ на дългогодишния музеен специалист Христина Женкова. Едноименният пешеходен тур, организиран за първи път от Регионалния исторически музей, бе посветен на освобождението на Ямбол от османско владичество, случило се на днешната дата преди 142 години.

Отправна точка на обиколката беше Безистена, групата премина по ул. „Търговска“, а на края се спря на мястото, където на 17 януари 1878 г. около 17 часа ямболското население посреща елитните и редовни части на 23-ти Донско-казашки полк. Разстоянието е кратко, но по него чрез разказа бяха съпреживени страданията, болките, страховете и въодушевлението на ямболци в последните 15 дни от 505-те години на османско владичество в Ямбол. Основите на Безистена и на старата Ески джамия, площадното пространство край тях заедно със средновековната ямболска крепост са най-старите свидетели на историята и на историческото развитие на нашия град Ямбол. В навечерието на Освобождението градът е наброявал 8 хиляди души, етнически преобладаващи са били българите – около 3 500. В началото на 1878 г. в Ямбол е установено равновесие. Ямболци не са забравили Голямото Московско от 1830 г. (руско-турската война от тогава, когато около 5 хиляди съграждани са принудени да се изселят във Влахия, Молдова и Бесарабия), но благодарение на преселниците от Новозагорско и Старозагорско демографският вакуум е запълнен. Ямболци обитават предимно махалите в Каргона, но започват да си извоюват и правото да се заселват в Първия отдел на града, където са предимно мюсюлманските къщи и обществени учреждения. Така напр. фамилията Козловски си издейства дюкян около Безистена, но и право да си изградят голяма къща, където сега е Сити центъра. А фамилията на председателя на революционния комитет Георги Дражев – къща, на мястото където сега се намира бившия Ловен дом. Около чаршията кипи живота. На мястото, където сега е Водното стопанство, се е помещавал конака и в него е била телеграфо-пощенската станция – малко градове в Българско са разполагали с този лукс тогава. Но най-голямото предимство е било, че през града преминава жп линията, свързваща българските земи с Одрин. Чаршията отваря в 9 и затваря в 17 ч., кафенетата се пълнят с хора и когато започва Руско-турската война, ямболци не й обръщат голямо внимание, тъй като вече са разочаровани от Голямото Московско (войната от 1828-1829 г.). Чак когато за първи път е освободена Стара Загора, мисълта за възможната свобода припламва. Те усещат безпокойството на мюсюлманите, които започват да напускат Ямбол. Когато градът остава без турци, 120 ямболски младежи със съгласието на каймакамина отварят складовете за оръжие и отбраняват града от черкези и цигани. Така Ямбол е опазен от набези за разлика от Елхово и съседните села. Вкусът на свободата се усеща седмица-две. Руснаците обаче трябва да напуснат Стара Загора и Ямбол става център за преминаване на войските на Сюлейман паша, които да тръгнат към Шипка. Безистенът и джамията стават складове за боеприпаси и оръжие. Каймакаминът е отзован, съдебните власти се задействат срещу въоръжилите се младежи, част от тях се освобождават от съд с мотива, че са използвали оръжието за самоотбрана на града, за опазване имуществото и на напусналите града турци. Милиционерският отряд е бил воден от Ставри Дражев, брат на Георги Дражев, който успява да се укрие в Адрианопол, заминава за Румъния и се включва в редовете на руската освободителна армия като преводач и водач.

Напрежението в града расте, особено когато руснаците овладяват за четвърти път Плевен. През Ямбол започват да се точат отстъпващите турски войски – победени, ожесточени към българското население. Завърналите се местни турци вече са предишните добри съседи. Това проличало особено, когато тук са доведени 120 пленени руснаци. Турците си позволявали да издевателстват над тях, но други – пак турци, спирали саморазправата, спомнят си съвременниците.

Най-тежки са 5-те дни след Нова година (дните от 12 до 17 януари по нов стил). Градът е опожарен, на третия ден – и двете черкви. Ямболци се крият в „Ормана“ и близките околности.

Когато на 17 януари около 17 ч. руските казаци пристигат в Ямбол на коне откъм парка, а иначе от към Сливен, преминават покрай Безистена, по днешната ул. „Търговска“ и стигат почти до края на града – до бившето училище „Кирил и Методий“, никой не ги посреща. Ямболци ги вземат за поредния отряд, който ще безчинства. Разпознават ги по руската реч. Бързо им правят триумфална арка и на това място ги посрещат.

С Освобождението е свързан и паметник в Каргона, направен в типично руски стил – под него е костница, където са положени тленните останки на руски войници, починали тук от раните си. До това място е имало лазарет за ранените руски войници, където медицинска сестра е била ямболската учителка Анка Александрова.

В Освобождението на България участват около 37 ямболци. Споменът за събитията е пренесен и в наименованията на улици в града ни: „Опълченска“, „Полк. Бакланов“, „Стилияна Параскевова“, „Пети януари“ – кръстена на датата на освобождението на Ямбол по стар стил, а площад „Кобург“ през 1924 г. е преименуван на площад „Освобождение“.

На финала част от децата положиха цвета на паметната плоча, обозначаваща мястото, където ямболци са посрещнали руските войски.

About the Author :

Leave a reply