По следите на историята: Ветерани и съмишленици на СВВБ изминаха бойния път на Българската армия през Втората световна война – 1944/45 г.

101_4861150 души – ветерани от Втората световна война, потомци на ветерани и съмишленици на СВВБ изминаха с автобуси от 15 до 17 април т.г. пътя на Българската армия от София до Унгария, където през март 1945 година се провежда славната Дравска епопея. Походът под наименование „По бойния път на Българската армия във Втората световна война: септември 1944 г. – май 1945 г.“ бе организиран от ЦС на СВВБ в чест на 70-годишнината от края на Втората световна война.

Ръководството на Областния съвет на СВВБ в Ямбол упълномощи за присъствие в този поход членовете на УС на областната организация полк. (р) Красимир Вълев – зам.-председател на организацията, и журналиста Илко Капелев. В похода участие взеха още видни ветерани от страната, членове на ЦС на СВВБ, журналисти от в. „Българско войнство“, екип на БНТ (журналистката Габриела Наплатанова), представители на Информационния център към МО (журналиста Владислав Прелезов, директор на центъра) и др.

101_4868На 15 април сутринта пресичаме ГКПП Калотина и се озоваваме в сръбския град Димитровград, където ни посрещат усмихнати хора. „Добро!“, поздравява ни млад симпатичен граничар и събира личните ни карти за проверка… Продължаваме към Ниш, а после – към столицата на Република Сърбия Белград, Сремска Митровица, разположения на река Дунав град Нови сад, за да пресечем реките Сава и Дунав. Нашият автобус се плъзга край китни спретнати дворчета с красиви къщички, малки подредени нивички, селски стопанства и, не на последно място, край множество газстанции на руския гигант „Газпром“ с изобразения на тях трикольор на РФ…

При туристическата ни обиколка в Белград автобусите преминават с намалена скорост пред бомбардираните от американската авиация през 1999 година градска болница (разрушено е детското отделение) и ГЩ на Югославската армия. Разрушенията са запазени, за да напомнят на туристите „миротворческата“ мисия на НАТО и САЩ в този район на Балканите в края на кръвожадния ХХ век… Тя е последната бомбардировка на града от общо 5-те през ХХ век и продължава от 24 март до 8 юни 1999 г…

101_4907Минаваме край крепостта Калемегдан, откъдето се вижда вливането на р. Сава в р. Дунав. Именно тук се обучават Първата българска легия (1862 г.), основана от Георги Раковски заедно с т. нар. Привременно българско началство (която подпомага сърбите в боевете за белградската крепост, но опитът на Раковски да използва сръбско-турския конфликт за въстание в България пропада – б.р.), и Втората българска легия (1867 г., основана по споразумение между сръбския княз Михаил Обренович и Добродетелната дружина за общи действия срещу Османската империя – б.р.).

Белград (на сръбски Београд) е изключително красив, чист и модерен около 1,5-милионен град, с невероятно историческо наследство, култура и образование – столица на Югославия от 1 декември 1918 година, когато е основана федерацията отначало като кралство, а след Втората световна война като Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ). Но на този град – светинята на Сърбия, ще се „спрем“ повече при евентуално разширение на този текст…

101_4947 В Сремска Митровица посещаваме мемориала „Сремски фронт“. Тук ръководството на похода полага венец на стената, където са изписани имената на българските воини, загинали в този район в началото на Втория период на войната. Състои се среща с ръководството на мемориала, посещение на музея и връчване на български сувенири в знак на благодарност. Представителят на ямболското участие полк. (р) Красимир Вълев намери плочката, върху която е изписано името на неговия дядо, паднал тук за освобождението на Европа от нацизма – Вълю Киров Вълев.

След нощувка в Нови сад, участниците в похода се отправят към границата между Сърбия и Република Хърватска. Тази поела пътя на независимостта славянска държава през 1991 година с население около 4,5 млн. души, приета за член на НАТО на 1 април 2009 г. и член на ЕС на 1 юли 2013 г., впечатлява с красиви природни дадености, спокойни ведри граждани и невероятно подредени стопанства. Къщичките с алпийски покриви са като изрисувани от детски ръце… Селцата приличат на подредени рисунки. Всяко храстче, всяка тревичка, всяка тухличка са „заели“ своето точно място. По всичко личи, че земята и населените места са поддържани от грижливи и скопосни стопани…

101_4964Наближаваме източнохърватския бароков град Вуковар (който е под 87-дневна обсада от август до ноември 1991 г. от части на Югославската народна армия – б.м.), където участниците в похода полагат венец пред мемориала с изписани на него имена на 1027 български воини, загинали в този район по време на бойните действия през Втората световна война. Проведена е среща с кмета на града, на който са връчени български сувенири за спомен от посещението на мемориала.

…Ето, наближаваме Южна Унгария, където на 7 март 1945 година започва славната Дравска епопея. Пресичаме река Драва. Тук на Драва-Соболч в началото на март се водят ожесточени боеве срещу германците. Всички български и съветски воини (Първа българска армия с главнокомандващ ген. Владимир Стойчев, която взема участие във Втората за България фаза на войната – от януари до май 1945 година, воюва в състава на Трети Украински фронт с общ главнокомандващ маршал Толбухин) воюват изключително храбро. През януари с.г. не достигат храна и 50 хил. обувки за българската войска. Командването на Трети украински фронт и лично легендарният маршал Фьодор Иванович Толбухин – командващ съветските войски на Южния, 4-ти и 3-ти украински фронтове (герой на СССР – посмъртно, герой на Югославия, почетен гражданин на Белград и почетен гражданин на Враца – б.м.) отпуска на българските войници 10 хиляди чифта обувки и пълно продоволствено снабдяване. На 22 март е унищожено последното убежище на германските хитлеристи, а вечерта на 30 март победата е ознаменувана с 20 салюта. В средата на април съветската армия се намира вече само на 60-70 км от Берлин. Бойните действия на Българската армия са оценени изключително високо.

…Точно по обяд на 16 април навлизаме в Южна Унгария. Пред нас грейват водите на река Драва. Не може на българин, запознат с историческите събития, да не му настръхне кожата при тази паметна среща с историята. Военни специалисти в похода по бойния път на БА коментират, че през ония драматични дни най-храбро се е сражавал 29-и Ямболски пехотен полк.

Отбиваме се на най-голямото извън страната ни българско гробище – това край Харкан. Тук са погребани 1 439 български войници, сред които и някои съветски. Гробището е открито на 23 септември 1956 година. Моя милост с вълнение откри гроба на български доброволец от един от най-известните родове на с. Овчи кладенец, Ямболско – този на ремсиста Величко Александров Комарев, чийто дядо е бил народен представител около 1890 г. Величко Комарев, помощник-командир, е бил само на 24 години, когато е загинал в боевете на Драва. На гробището са погребани много войници от Ямболско – например редник Михаил Николов Цонков от Безмер, ефр. Иван Петров Котев от Бояджик, подофицер Тоню Иванов Тонев от Ямбол, войници от Елхово и др. Тук полк. (р) Красимир Вълев намери гроба и на друг свой дядо от рода на майка му – Андрея Илиев Калудов.

Слово пред мемориала на гробището край Харкан произнесе министърът на МО Николай Ненчев. „В Харкан трябва да си дадем сметка – каза министър Ненчев, – че свободата не е дадена, а е извоювана“. Тук бе извънредният и пълномощен посланик на България в Република Унгария – Бисерка Данишева. Тя посочи, че в Унгария са загинали 3 370 бойци от Първа българска армия, които са били погребани на 36 лобни места, окрупнени и препогребани по-късно на 16 места. На българското гробище беше произнесено слово от името на кмета на Харкан, прочетено от зам.-кмета на града Ференц Ива. Бе прочетено слово и от името на унгарския министър на отбраната. Военният аташе на България в Унгария Еленко Андреев беше поздравен за безупречната организация. Реч произнесе и почетният председател на СВВБ д-р Тодор Анастасов, който удостои от името на ЦС на Съюза с медали министъра на отбраната на Република България Николай Ненчев и зам.-кмета на Харкан Ференц Ива…

Бяха посетени още братските могили във Вилан, Мохач, Капошвар, Барч, Надятад и др. Посетено бе и гробището в Печ, където са погребани 105 войници от Първа българска армия. Някои от ветераните, най-младите от които са 90-годишни, си спомнят къде точно са воювали, разказват спомени, правят уточнения… Те тъгуват по изгубените си през войната другари, не сдържат мъжките си сълзи, а заедно с тях се просълзяват и някои от придружаващите ги.

В разговор с председателя на Обл.С на СВВБ д-р Йовко Иванов стана ясно, че кръвта си от Ямболска област и Тополовград за освобождението на Европа от нацизма са пролели общо 678 човека; 1 230 са ранени, измръзнали и безследно изчезнали; само от Ямбол във войната са убити 78 души. Общо от Ямболска област във войната вземат участие 9 820 души.

Илко Капелев

About the Author :

1 Comment to “По следите на историята: Ветерани и съмишленици на СВВБ изминаха бойния път на Българската армия през Втората световна война – 1944/45 г.”
  • Стоян
    May 3, 2015 - Reply

    Илко,Илко много болшевишки коментар,вярно трябва да почетем загиналите от Втората световна война българи,но защо трябваше синовете и внуците им да бъдат обгрижвани и превилигировани спрямо останалите български граждани.Нормално ли беше през 80-те години в България да има с пъти повече “активни борци”,отколкото са били партизаните и участниците във войната.Ако пък мечтаеш на всяка бензиностанция в България да има руско знаме,няма да питам какъв българин си,а ще ти предложа да си направиш в Овчи кладенец една бензиностанция и я кичи с колкото искаш руски знамена.

Leave a reply