По следите на изчезналите училища: Начално училище „Патриарх Евтимий“ (II част)
Продължение на По следите на изчезналите училища: Начално училище „Патриарх Евтимий“ (I част)
Обявена е Общоевропейската война, както тогава наричат бъдещата Първа световна, и трима учители в „Патриарх Евтимий“ са повикани в армията. До 15 септември на тревожната и размирна 1915 г. в школото остава само една учителка – Тодорка Ковачева. Не след дълго са назначени заместници. Учебната 1916/1917 г. е
изцяло под знака на войната.
Второ отделение, в което са цифром и словом 67 ученика, т.е. три сегашни класа на едно място, остава без учител. Обучението продължило като останалите трима педагози – все жени, се редували. Проблемът се решава едва в средата на февруари, когато учителят Руси Пондалов се демобилизирал и заел свободното отделение. Всъщност огромните класове са типични за тази година в училище „П. Евтимий“: учениците в първо „А“ отделение са 53; в първо „Б“ – 54; в трето – 98. През тази учебна година като цяло ученето ще да е било рехаво, защото от 26 ноември 1916 г. до 15 януари 1917 г. школото е затворено за 30 дни, а от 26 март до края на учебната година занятията са само дообедни. Затова пък военните успехи са отбелязани подобаващо – на 26 октомври 1916 г. имало молебен по случай падането на „Черна вода“ и Кюстендил.
И следващата 1918/19 г. не била по-лека,
училището било затваряно на няколко пъти:
за 40 дни, заради появата на скарлатина; през февруари, поради липса на дърва, а от 1 май до края на учебната година занятията и в „П. Евтимий“ и в близкото „Ради Колесов“ се водели само до обед, защото са крайни училища и се наводнявали при лошото време. В същия дух преминала и следващата година – затварянето на школото станало на цели четири пъти заради ремонт, скарлатина, а на два пъти нямало дърва. Тази операция се потретила за 20 дни и през март 1921 г. – този път лошата болест, която нападнала ямболии, била морбили. Ала значимите събития в училищния живот през тази година показват, че войната вече е зад гърба на каргонци, макар че бедността – не. За първи път училищното настоятелство поискало списъци на бедните ученици, нуждаещи се от облекло. Управлението на Александър Стамболийски е във вихъра си и през 1921 г. било разпоредено всяка паралелка да дава по половин трудов ден седмично, така че всяко отделение работило по 2-3 дни в месеца. Какво точно работили не става ясно, като се има пред вид, че все пак това са малки деца. През следващата учебна година премахнали изпитите за четвърто отделение и те били заменени с годишни беседи. Пореден жест към бедните ученици е раздаването на учебници и учебни помагала за тях. Нововъведение белязало 1922/23 г., но този път то засегнало директно учителите –
заплатите започнали да се изчисляват на месец,
а преди били годишни. Така на главен учител през 1921 г. заплатата е 8 140 лв. месечно, а на останалите – 6 600 лв.
През 1923/24 г. въвеждат в училищата Празника на българската християнска младеж – празнува се на 4 декември и в този ден децата ще се причестяват, пише в летописната книга на училището. Тази година трудовата седмица се провежда в полето, в местността „Новия кладенец“. Заниманията са повече от фамозни и малко напомнят на изпълненията от времето на китайската културна революция – ученици и учители унищожават появилите се скакалци, които заплашват посевите. Само можем да гадаем как е ставало това!
Обявена е Общоевропейската война, както тогава наричат бъдещата Първа световна, и трима учители в „Патриарх Евтимий“ са повикани в армията. До 15 септември на тревожната и размирна 1915 г. в школото остава само една учителка – Тодорка Ковачева. Не след дълго са назначени заместници. Учебната 1916/1917 г. е
изцяло под знака на войната.
Второ отделение, в което са цифром и словом 67 ученика, т.е. три сегашни класа на едно място, остава без учител. Обучението продължило като останалите трима педагози – все жени, се редували. Проблемът се решава едва в средата на февруари, когато учителят Руси Пондалов се демобилизирал и заел свободното отделение. Всъщност огромните класове са типични за тази година в училище „П. Евтимий“: учениците в първо „А“ отделение са 53; в първо „Б“ – 54; в трето – 98. През тази учебна година като цяло ученето ще да е било рехаво, защото от 26 ноември 1916 г. до 15 януари 1917 г. школото е затворено за 30 дни, а от 26 март до края на учебната година занятията са само дообедни. Затова пък военните успехи са отбелязани подобаващо – на 26 октомври 1916 г. имало молебен по случай падането на „Черна вода“ и Кюстендил.
И следващата 1918/19 г. не била по-лека,
училището било затваряно на няколко пъти:
за 40 дни, заради появата на скарлатина; през февруари, поради липса на дърва, а от 1 май до края на учебната година занятията и в „П. Евтимий“ и в близкото „Ради Колесов“ се водели само до обед, защото са крайни училища и се наводнявали при лошото време. В същия дух преминала и следващата година – затварянето на школото станало на цели четири пъти заради ремонт, скарлатина, а на два пъти нямало дърва. Тази операция се потретила за 20 дни и през март 1921 г. – този път лошата болест, която нападнала ямболии, била морбили. Ала значимите събития в училищния живот през тази година показват, че войната вече е зад гърба на каргонци, макар че бедността – не. За първи път училищното настоятелство поискало списъци на бедните ученици, нуждаещи се от облекло. Управлението на Александър Стамболийски е във вихъра си и през 1921 г. било разпоредено всяка паралелка да дава по половин трудов ден седмично, така че всяко отделение работило по 2-3 дни в месеца. Какво точно работили не става ясно, като се има пред вид, че все пак това са малки деца. През следващата учебна година премахнали изпитите за четвърто отделение и те били заменени с годишни беседи. Пореден жест към бедните ученици е раздаването на учебници и учебни помагала за тях. Нововъведение белязало 1922/23 г., но този път то засегнало директно учителите –
заплатите започнали да се изчисляват на месец,
а преди били годишни. Така на главен учител през 1921 г. заплатата е 8 140 лв. месечно, а на останалите – 6 600 лв.
През 1923/24 г. въвеждат в училищата Празника на българската християнска младеж – празнува се на 4 декември и в този ден децата ще се причестяват, пише в летописната книга на училището. Тази година трудовата седмица се провежда в полето, в местността „Новия кладенец“. Заниманията са повече от фамозни и малко напомнят на изпълненията от времето на китайската културна революция – ученици и учители унищожават появилите се скакалци, които заплашват посевите. Само можем да гадаем как е ставало това!
Обявена е Общоевропейската война, както тогава наричат бъдещата Първа световна, и трима учители в „Патриарх Евтимий“ са повикани в армията. До 15 септември на тревожната и размирна 1915 г. в школото остава само една учителка – Тодорка Ковачева. Не след дълго са назначени заместници. Учебната 1916/1917 г. е
изцяло под знака на войната.
Второ отделение, в което са цифром и словом 67 ученика, т.е. три сегашни класа на едно място, остава без учител. Обучението продължило като останалите трима педагози – все жени, се редували. Проблемът се решава едва в средата на февруари, когато учителят Руси Пондалов се демобилизирал и заел свободното отделение. Всъщност огромните класове са типични за тази година в училище „П. Евтимий“: учениците в първо „А“ отделение са 53; в първо „Б“ – 54; в трето – 98. През тази учебна година като цяло ученето ще да е било рехаво, защото от 26 ноември 1916 г. до 15 януари 1917 г. школото е затворено за 30 дни, а от 26 март до края на учебната година занятията са само дообедни. Затова пък военните успехи са отбелязани подобаващо – на 26 октомври 1916 г. имало молебен по случай падането на „Черна вода“ и Кюстендил.
И следващата 1918/19 г. не била по-лека,
училището било затваряно на няколко пъти:
за 40 дни, заради появата на скарлатина; през февруари, поради липса на дърва, а от 1 май до края на учебната година занятията и в „П. Евтимий“ и в близкото „Ради Колесов“ се водели само до обед, защото са крайни училища и се наводнявали при лошото време. В същия дух преминала и следващата година – затварянето на школото станало на цели четири пъти заради ремонт, скарлатина, а на два пъти нямало дърва. Тази операция се потретила за 20 дни и през март 1921 г. – този път лошата болест, която нападнала ямболии, била морбили. Ала значимите събития в училищния живот през тази година показват, че войната вече е зад гърба на каргонци, макар че бедността – не. За първи път училищното настоятелство поискало списъци на бедните ученици, нуждаещи се от облекло. Управлението на Александър Стамболийски е във вихъра си и през 1921 г. било разпоредено всяка паралелка да дава по половин трудов ден седмично, така че всяко отделение работило по 2-3 дни в месеца. Какво точно работили не става ясно, като се има пред вид, че все пак това са малки деца. През следващата учебна година премахнали изпитите за четвърто отделение и те били заменени с годишни беседи. Пореден жест към бедните ученици е раздаването на учебници и учебни помагала за тях. Нововъведение белязало 1922/23 г., но този път то засегнало директно учителите –
заплатите започнали да се изчисляват на месец,
а преди били годишни. Така на главен учител през 1921 г. заплатата е 8 140 лв. месечно, а на останалите – 6 600 лв.
През 1923/24 г. въвеждат в училищата Празника на българската християнска младеж – празнува се на 4 декември и в този ден децата ще се причестяват, пише в летописната книга на училището. Тази година трудовата седмица се провежда в полето, в местността „Новия кладенец“. Заниманията са повече от фамозни и малко напомнят на изпълненията от времето на китайската културна революция – ученици и учители унищожават появилите се скакалци, които заплашват посевите. Само можем да гадаем как е ставало това!
Светлана Чамова
